черната дупка на някои мисли и страсти

Електронен подпис

2012-01-27T01:43:00.001-08:00

Отдавна си знам, че така наречения високопарно електронен подпис не е нищо друго освен сертификат записан върху sim чип, каквито са ни добре известни от мобилните телефони, а вече и бившите стационарни. Та днес ходих да инсталирам един такъв. Приех тъй като и преди съм се занимавал със сертификати за нуждите на разни страници, пък и никога не бях го правил. Но и да знаех как става, пак щях да го сторя, защото беше за близък ми човек.

За съжаление електронният подпис трябваше да се инсталира на популярната ОС. Тъй като е за нея бях сигурен, че е някаква тотална ламерия. Нямах шанса да се боря с нашата си ОС, където от писаниците в „Линукс за българи“ през годините съм останал с впечатлението, че е бая веселба.

Причината да е нужна преинсталация на електронният подпис беше, че и самия ПК беше преинсталиран. Каква изненада? И о ужас. Този дето го беше сторил, не беше сложил водачи на видеото. Прозорците така се местеха, че се върнах във времената, когато на К6@233МХц инсталирахме Хвани Пътя. ОС днес беше същата, но ПК беше с далеч по-добри възможности и това бавене ме убиваше.

Нямаше как, аз инсталирах проприетарния боклук на нВидия, та малко от малко да ми е комфортно. В крайна сметка загубих едва няколко минути. А на оператора на тая машина не му завиждам.

Инсталирането на електронен подпис е нещо, което по принцип трябва да свърши този, който го е продал, в случая Информационно Обслужване. Обаче проблема е, че услугата не е безплатна. Да взимаш пари за инсталация, при положение, на каква цена си продал подписа е безподобно безочие, но положението е такова навсякъде. В крайна сметка и производителя на популярната ОС не ти я инсталира, въпреки капата с пари дето ти е взел.

В случая държавата прибира 12 лева. А пък шефката много мрази да дава пари за каквото и да било. И тъй като оператора ми е много, ама много близък се явявам аз безработния за без пари. Винаги съм вършил такива услуги без пари, дори човека да не ми е близък.

Като чух дванадесет левчета се зачудих. Вярно това не е никак малко. На мен цигарите ми на ден са девет. Обаче в тоя бранш са кръвопийци. Взимат ти 30-60 лева само за това, че са ти прекрачили прага. Скъпичка петминутна разходка в малък град като нашия, дето от единия му край до другия се стига за половин час пеш.

Щом е „само“ 12 лева услугата си рекох, че са възможни два варианта. Тъй като предприятието е държавно, то и цените му са такива, тоест ниски. Държавата никога не е ценяла труда на хората си. Втория вариант беше въпросното инсталиране да е толкова тъпо нещо, че просто ти взимат някакви пари, колкото да ти фактурират.

За първото предположение, не знам дали е вярно, но второто се оказа със сигурност. Пък и за още по-малоумни работи от тая съм виждал частниците да си прибират петдесетарка като стой па гледай.

Като отворих диска вървящ с джаджата се хванах за главата. Трябваше да изчета пет ръководства и да инсталирам поне четири неща. Рекох си – Гоше, тук си остана брат. Ще се мре на тоя редут и това си е. Но няма как! Дали сме военна клетва, ще браним знамето до самия край. Много скоро разбрах, че съм се излъгал жестоко. Разбрах го в момента, в който отворих първото ръководство.

То беше за водача на самата джаджа. Още на първия екран ми се сервираше „натиснете копче“. На снимката отдолу имаше досовски прозорец, на който пишеше „press any key“. Тук бих попитал написалия ръководството, кое копче да натисна, защото не е оказал ;) Картинката беше по-информативна от него, а тя не беше на български. Ако нямаше картинка, нямаше да разбера, но се обзалагам, че и с картинка оператора на машината не би разбрал.

Малко по късно щях да разбера, че съм объркал водача. На диска имало два различни за три различни устройства. Типична идиотщина от света на популярната ОС. Бях загубил тренинг. Най-тъпото е, че на последната описана стъпка в това ръководство пишеше – а сега включете устройството.

Оказа се, че въпросното ръководство е просто излишно. Всичко, което описваше беше как се работи в три стъпки от две „напред“ и едно „край“ със съветник. Сещате се, че в популярната ОС има такава малоумна идея, наречена съветник.

Още по-тъпо беше, че ако кажа на ОС от device manager да си потърси водач на джаджата, тя си го намира самичка и то правилното. Е не е чак толкова идиотска ОС, а само полу-идиотска. Полу, защото изобщо ме кара да диря водач, а също и за това, че пък там инструкцията накрая е, ха сега го ръгнете, а ако сте го ръгнали го извадете и го турнете нановичко. Да Ви го туря аз на Вас и скапаняци.

И какво се оказва? Имаме ненужен инсталатор и ненужно ръководство. И защо ги имаме? Има само една причина и тя е някой да вземе пари за тая работа, която на всичкото отгоре е лошо свършена, защото е объркваща. Ако никой не е взел пари да го напише е чисто престъпление вече.

Още една причина поради, която е объркваща инструкцията е, че една под друга следват две напълно еднакви инструкции, като разликата им е една буквичка в названието на устройството. Е да де, ама въпросното има за заглавие някакъв нищо не значещ буквено-цифров шифър. Ако имаше поне една значеща нещо думичка и не много не значещи нищо символчета, сигурно бих обърнал внимание.

Отделен е въпроса, защо мамицата Ви има няколко различни водача, а не само един. Ама за това не са виновни, а скапаната, измислена ОС, на която ѝ бях отвикнал, както писах.

Мамка Ви мръсна и на Вас и на скапаната Ви почти ОС. Първо е извънредно идиотщина джаджата да не е включена докато ѝ слагаш водач. Как по дяволите водача ще разбере, че е за тази джаджа? Както се и разбира нито ОС, нито водача ги интересуват такива незначителни въпроси. А пък писателя на тъпото ръководство трябваше най-напред с големи букви да напише, че не трябва да е включено.

Като свърши тая тарапана се оказа, че следващо подред е инсталирането на сертификатите на самия удостоверител. Те бяха изтекли преди три месеца и щях 20 минути да си блъскам главата малко по-късно, аджеба, защо НАП ми казва да го духам.

Като открих проблема си свалих новите сертификати от web. Няма да казвам, че това е подсъдно деяние. От гледна точка на сигурността, за такова нещо трябва да лежиш поне петилетка в затвора при първоначално строг режим да ти дойде акъла. Но нямаше, какво друго да сторя бързо, за да се оправят нещата.

Удостоверителя беше ли уведомил клиентите си за изтичането, подмяната и беше ли им дал нов диск? Не разбира се. От къде на къде да го прави. Те само някакви си пари са му дали, това нищо не е. Да го туря и на информационното. Нищо, че Алекс Станев работи там. Човека не е виновен, че работи сред кретеноиди.

Имаше трета задължителна стъпка и тя беше, че трябваше да се инсталира едно програмче. В съседният каталог имаше друго програмче, което никъде не беше упоменато. Оператора на ПК твърдеше, че точно то е важно, а другото описано като задължително е незначително. Така многократно била натъртила симпатичната и мила женица, която за първи път им сложила подписа. Сещате се за онези 12 лева.

Истината се оказа, както и предполагах диметрално противоположна от версията на служителката. Въпросното програмче не служеше за нищо, а без другото е невъзможно да подписваш за НАП, защото то е виканото да ти поиска PIN.

И последно. На НАП пише, пък Алекс с голяма гордост го обяви преди две години, че може да се ползва с лисока тяхното нещо наречено „портал за електронни услуги“. Сашето тогава каза, че до късна доба са работили за това и то е било напълно безплатно и самоинициативно от тяхна страна, като последна услуга на държавата, преди да им приключи договора с НАП.

На страницата на НАП имаше кратка инструкция, как да се направи. Трябваше да се добави един ключ. Ама и с него и без него лисока непрекъснато твърдеше, че не може да покаже страницата поради нейното несъществуване.

Е за IExploder страницата съществуваше и си работеше, като се добави някакъв измислен код на ActiveX. Щом зависи от ActiveX, най-вероятно ще работи и на Конкверор. Но нямаше как да проверя, пък и не съм се занимавал повече. Оператора на ПК си имаше спешна работа, а целта на моята мисия да го докарам до някакво работещо положение беше изпълнена.

Редактори срещу среди

2012-01-26T05:30:00.001-08:00

Една тема, която пуснах във форума на „Научи ме“, но сметнах, че е по-подходяща за дневника ми и за това я прехвърлям тук.

Това е тема дето много сме дъвкали, даже наскоро имаше подобна тема. Ама рекох да си изплача мъката, ако изобщо ме е жал де.

Написал съм много повече код в текстови редактори, отколкото в среди. За Бейсик едно време нямаше среди, нямаше и за Питон. Първата среда, която съм опитвал е края на две и седма, началото на осма, когато Иван започна с уроците си и реших най-после да го опитам тоя език. Всъщност първите десетина бях изпуснал, по-късно наваксвах.

В последната една година съм писал предимно в kate/nano. И вчера си рекох да опитам най-после EPIC дето няколко месеца ми се мъдри вече на диска. Епичен е чисто и просто добавка за Eclipse. Ами крайно съм разочарован. Така като гледам ползата ми е единствено дописване на кавички и скоби.

Написах съвсем кратък код от рода на „Здравей свят“, мисля беше двадесетина реда. И се оказа, че не мога да го пусна. Това, което е за пускане, независимо дали е в проект или самостоятелен файл ми предлагаше някакви мравки, което подозирам е за Жаба. В падащото меню на същото копченце, мога да си избера Епичен. Даже имам цели две възможности (втората е за cgi естествено).

Нищо не се случва и това си е. Реших, че ще е уместно да си извадя конзола. Ами то в това ми ти затъмнение се оказа, че нямало. А сега, как да си пусна кода?

Има и още една джаджа наречена refactoring. Честно казано, аз не разбрах за какво служи. Колкото и да щраках по нея, нямаше никакъв резултат. Има и някакъв дебъгер, ама за динамичен език е тъпо да ползваш дебъгер. Някой ползва ли например дебъгера на Zend?

Същото нещо преживях миналата година с jedit. За jedit знам едно 7-8 години. Никога не съм го ползвал, защото имах резерви към Жаба. После тя стана свободна и достъпна в хранилищата. Като го инсталирах за първи път си рекох: ужас колко грозно и кичозно нещо е това, няма да пиша на него, ако ще да ме затворят.

Миналата ли, та по-миналата ли година рекох пак да го сложа. Външния вид имаше забележителен напредък. Много подреден и хубав. Много ми напомняше на боба. Вероятно ползва същата графична библиотека. Но толкова си остана.

Не го ползвах, защото беше станал адски тежък. Вече има екран за зареждане с отбелязване на прогреса и зарежда също толкова бавно, колкото офис пакет. Чакането ме изнервя.

Но все пак миналото лято реших да го пробвам отново. Ами какво? Същия проблем. Няма конзола. Предлага ми някакви конзоли за грешки и не знам си какви още. Нормална няма. Вярно е, че не всички текстови редактори имат конзола. Но този jedit е нещо сбъркан. Уж е текстов редактор, а прилича на среда и е дори по-тежък от среда. Що за редактор е това?

Та така, аз си продължавам на kate. Имам си оцветяване на кода, дописване на запазени думи и променливи, почти същите автоматизации, като в IDE, ама не дописвало кавички и скоби, много важно. Но пък си имам конзола и мога да си пускам кода.

Yet another lame user. Just stuped.

2012-01-23T03:21:00.000-08:00

Туко що се регистрирах в един форум и в темата за представяне на себе си, написах горните думи. Някак си много ми харесаха и се чудя дали да не си ги сложа в профила. Май ще го направя.

Ай сега и фанатъм

2012-01-23T03:05:00.000-08:00

И друг път съм казвал, че мине не мине месец, два, три, пет и минавам през „Линукс за българи“ да видя как е хавата. Също съм казвал, че много обичам Марчето (не във физическия смисъл!). Та в събота рекох пак да мина и траля за ново. И попаднах на тема, защо повечето потребители предпочитат една много популярна ОС. В нея Марчето бе написала следното:

Да не пропускаме, разбира се, обичайните фанатици, които решават, че това, което те могат да ползват, е върхът и нищо друго не може да се мери с него. При тях има психологически момент - да отричат всичко различно е равносилно на това да поддържат високо самочувстиве и усещане за величие, превес над останалите. Да признаят, че нещо друго би могло да се мери с "тяхното" е все едно да признаят, че те не са центъра на света, да смачкат гордостта си и да наранят егото си. Подобни хора има във всеки един аспект на живота и, макар че осъзнаваме колко са смешни и нелепи, трябва да се опитваме да бъдем снизходителни към тях и да не ставаме и ние такива.

Веднага си помислих, че става въпрос за фанатици на ГНУ/Линукс, защото мен често ме окачествяват така. Още от следващия коментар на готиния lunarvalley разбрах, че съм грешал, но можело да се опишем и ние така.

Чудя се, след като за много от нас, това е осъзнат избор и виждаме, че във важното за нас ГНУ/Линукс е много по-добра алтернатива и непрекъснато го показваме с доводи, защо ни наричат фанатици? Все съм си мислел, че фанатик е човек, който е отдаден до такава степен на една идея, че отказва да види нищо друго около себе си. Това е най-мекото определение, което мога да дам. Добре де, но ние сме виждали смърдящото сметище на други ОС. Фанатизъм ли е да не искаме да се занимаваме с него?

И другото, което ми направи впечатление – високото самочувствие. Аз винаги съм си мислел, че имам ниско такова. Ниско е, защото няма нещо от реалния или виртуалния свят, за което да кажа – ей в това съм най-добър, ненадминат, разбирам го изцяло. Даже започвам да си мисля, че такъв човек, който да може да го каже, няма.

В самата тема има много смислени неща, защо е така, защо една друга ОС е много популярна. Аз точно поради тази причина четох 14-те страници, защото това е проблем, който изследвам от много години. Имаше и адски много шлака. По такива теми определям, кой според мен е наистина умен, тоест кой ползва мозъчните си клетки за мислене.

Една от най-големите дивотии, които прочетох, а те бяха доста е, че една нахапана ОС с имена на котки е по-добра, защото имала магазин за приложения. Това е просто смущаващо безочие. Въпросния магазин е нищо повече от откраднат едно към едно CnR. А той пък от своя страна е само едно обикновено хранилище. Сиреч огромната иновация не е нищо друго, освен дебилно изглеждаща страничка ползваща концепция, на която ние свободните се наслаждаваме от „началото на времето“.

И въпреки това е лъжа, защото колкото и да е удобен магазина, не може по никакъв начин да е по-удобен, от нашето. Дори само като картинки човек може да се увери, че например центъра за инсталиране на приложения в Убунту е светлинни години напред. Не може копието да е по-добро от оригинала.

Аз естествено не се занимавам с такива „джвачки“. За мен има конзола, която не заменям с нищо. Но го има и за тези, които недолюбват терминали. По между другото в момента съм на twm от около месец. Реших, че няма защо да пилея ресурси за неща, които не ползвам. Но пък вчера като седнах на ПК с една популярна ОС, бях малко като в небрано лозе и ми бе доста неудобно. Twm довежда лоши навици.

Знаех си, че не трябва да гледам телевизия

2012-01-21T05:12:00.000-08:00

Не трябва да гледам телевизия и това си е. Решавам преди малко да си направя два сандвича и отивам в кухнята. Рекох ще отнеме време, ще пусна телевидението. Гледам по първа дават ски. Викам си подходящо, неангажиращо. Ама те взеха, че тъкмо свършиха със спускането на някакъв напълно неизвестен тип.

Последваха 15-20 минути реклами. Всички те бяха посветени на една и съща тема. Нямам си идея колко много пари са това. Обикновения рекламодател едва събира за 30 секунди, а тия почти половин час. Подразних се от две неща. Първото, че това бяха реклами на здравното министерство. Вместо за болните ги дават на телевизията.

Второто беше самата тематика. През цялото време се говореше едно и също – пазете се докато работите. Това послание повторено десетки пъти се гарнираше със статистики, колко зле сме всъщност, колко лоши са условията на труд и колко много кошмарни болести, и наранявания сме си донесли. В общи линии по всички тези срамни показатели бяхме шампиони в Европа. Тук-там ни биеше я Естония, я Румъния, ама рядко.

И питам се аз, за какво беше това? Толкова ли нямаше, за какво да се дадат тези пари по ОПЧР, както гордо ни бяха обявили? Пределно ясно е, че те даже нямаше как да го прикрият в пропагандата си, че проблемите са породени почти напълно от лошите до ужасни условия на труд. Как да си сложа каска например, ако каска няма? А това е най-малкото.

И после пак опозиционери ще говорят, че управляващите с европейски пари си купуват послушанието на медиите. И как да не се съгласиш? Ако проблемите бяха от човешки грешки и невнимание бих се съгласил с агитация, но там в завода, а не по телевизията. Обаче проблема е друг, много по-дълбок, от много години и пълната вина за него носи същото това правителство, дето ни агитира. Наследени проблеми не са оправдание!

Като свърши тая гнусна бълвоч, тъкмо привършвах сандвичите за мен и съпругата, когато почна „Бразди“. Едва ли има някой да не знае, че това е предаване за земеделие. Започна с гос-ин министъра. Беше се явил да ни се похвали по държавната телевизия. Лошо няма. Нали за това е държавната телевизия, за да има поне едно място, където властта е хвалена, преди да почне далаверата с европарите, дето писах горе. Сега всички ги хвалят.

Та човека се похвали, че нямало да ни резнат парите за земеделие, защото се напънали и, тук внимание, похарчили не знам колко си стотин милиона през декември. Не е нужно да си ходил на село, че да знаеш, че през декември няма НИКАКВИ земеделски дейности. Е ринеш тор на добитъка, ако ще го броим.

Министъра нямаше как да скрие, какво е станало. Обаче той беше толкова нагъл, че да обяви с гордост, че предимно с големите получатели на субсидии са фактурирали. Да точно това бяха неговите думи. Естествено, че и без да го казва се бях сетил. Ама да го каже в прав текст не очаквах такава безчовечност. Изрод безподобен.

А същото това предаване „Бразди“ започна с думите, че „в тия трудни кризисни времена, единствения източник на свежи пари за земеделието са субсидиите от ЕС“. Това изречение, комбинирано с последвалото интервю, значи, че няма да влязат пари, отново за кой ли път. Но казано самостоятелно като твърдение, каквото беше, значи, че правителството не си върши работата и трябва да си ходи.

Ако ще правим земеделие разчитащо на ЕС, по-добре нищо да не правим и земята да пустее. Аз не искам земеделие, в което „Октопод“ и „Феърплей“ ще арендуват и фактурират. Аз не искам земеделие, което няма пазар. Аз искам произвеждащо наистина земеделие, а не фактуриращо. Земеделие без мутри. Земеделие с пазар.

Това в момента не е и не може да бъде. Ако нормален човек мисли би трябвало да е с мен, а не с пропагандна телевизия и кух министър. Майната ѝ на тая държава на овце, магарета и европастири. Прости ми Ботев!

Борбата продължава

2012-01-20T23:52:00.000-08:00

Чудих се дали да не пиша за това във вестника. После се отказах. Тук ще мога свободно да изразя това, което мисля, без да се съобразявам с „новинарския формат“, колкото и да изглежда, че такъв при мен липсва. Какво разбирам под новинарство може да се види в последната от „популярните ми публикации“.

Само ден след протестната акция, в която дори Гъгъл се бил включил, от развлекателната индустрия показаха, че дори с неприети закони, „който пипа, получава сопа“, както вчера писаха в „Линукс за българи“. ФБР резнаха Megaupload.com.

В негова защита веднага скокнаха всякакви даже американски звезди. Анонимните пък имаха интересна акция. По Твитер разпространяваха връзка, която ако нащракат достатъчно на брой хора, сървърите на федералното правителство, MPAA, RIA ще се доведат до отказ от услуга. Това не е незаконно, както писаха чуждестранни глупци.

Цялото нещо е една отегчителна игра на котка и мишка. Едните ползват, другите ги спират. Аз за себе си многократно съм казвал в тази схема не ща да влизам. Гласувам с портфейла си, колкото и да е тънък.

Ако те не желаят да ме уважат като потребител, то аз не желая да крада от тях. Даже М$ взеха да увират за идеята и вече са много по-културни от преди. Но тях да не ползвам имам и други причини. Просто програмите им са скапани. Не ще ги ползвам дори да ги направят свободни, а те имат няколко такива.

Бих платил на някой и нещо, който ми покаже, че го заслужава. И тук идва и втория проблем, как да платиш?

Има един тип кръстил се Logo5, бил изкарал много добър албум. Аз от тоя албум знам само заглавната песен наречена „Петилетка“. Тази песен не е просто зле, а много зле. Но ме уверяваха, че албума е много добър. Е издателя му Illmate Music (дано не бъркам как се казва) не го продава online. Logo5 не е идвал на концерт във Видин. Как да си купя албума?

Човек, за който съм сигурен, че искам да дам пари е д-р Пит. Но и той не продава. Поне аз при цялото си търсене не открих от къде да купя.

Излиза, че самите те си поставят пречки пред разпространението. От една страна гонят крадците (не конкретно тия двамата, а онези с абревиатурите горе), от друга страна дори да искаш да им платиш не можеш.

Ами щом ще е така, значи за мен, нито Вие, нито вашите „произведения“ съществуват. Няма да играя с Вас на котка и мишка, особено след като аз съм мишката и ще ме насопате и то ако имам късмет.

Ако повечето хора започнат да мислят по моя начин, то всичко приключва. Вещиците ще умрат в забрава. И ще живеем в един свят с по-малко черна магия. Продължавайки да ползвате „продуктите“ на развлекателната индустрия, Вие сами се обричате и подхранвате отровата им.

Коне спираме, магарета пускаме

2012-01-20T01:30:00.000-08:00

Тъй, както се радвах, че оня ден имахме един сантиметър сняг (1см = 10мм), така още вчера вече беше сухо и помен нямаше да е валяло нещо. Направо не знам, що за зима е това. Повече мяза на есен.

Тия два дни (вчера и днес) си обновявах сведенията за конспиративните теории. Не бях го правил от преди казармата, когато за източник на конспирации ми служеше „Строго Секретно“. Оказа се времената били модерни. Вече си имат канали в тубата. Без да търся намерих цели три на български:

http://www.youtube.com/user/bisserka#g/u

http://www.youtube.com/user/OccupyBulgaria/videos

http://www.youtube.com/user/ConspiracyCentralBG#g/u

Всъщност в чата снощи Марти Германски пусна клипче от втория, а другите два любезния чичо Гошо ми предложи.

Останах разочарован. Оказа се, че филма „Духът на времето“ е нищо повече от колаж на добре познати и стари теории. До вчера живеех в заблудата, че те са дали нещо на тази наука. Оказа се, нищо не са дали, всичко са преписали, аз просто не съм знаел.

Видях доста нови за мен неща. Например, че земята била куха, защото седемдесет и някоя НАСА била заснела дупка на северния полюс. Показаха и снимката, от която никак не се впечатлих и някак не повярвах да е куха планетата ни.

Друга интересна теза беше, че английското, кралско семейство за гущери. Тази я бях чувал от Ванков. При него бях чувал и това за варене на жаби. Когато обаче чух от Иван да говори за гущери, си мислех, че са банда откачалки.

Оказа се много по-зле. И за доказателство служи израза „синя кръв“. Била синя, защото била богата на мед, от което следвало, че 80% от европейците са хазари, което значи, че в Шумер и Вавилон са живели гущери, тъй като ембриона прилича на гущер! Само не разбрах как изчислиха, колко са хазарите днес, като са изчезнали доста отдавна, има-няма десет века.

От тези теории разбрах, колко са егоцентрични американците всъщност. Те са вся и всьо. Нищо друго не съществува. Всяка теория обясняват със себе си.

Щях да припадна един тип като обясняваше познатия рефрен, че християнството е култ към слънцето. Той го обясни така. Заменили са в библията sun със son. Не това просто не е истина. Много ясно, че първоначално библията е била написана на език измислен след нея поне хилядолетие и повече.

Същия тип обясняваше и други интересни работи като това, че на борсата се търгува с човешки тела, защото номерата на социалните осигуровки на американците съвпадат с номерата на доларовите банкноти. И венеца на всичко е, че Дубая Буш е представител на Ватикана в Капитолия. Естествено, как не се бях сетил?!

Има и интригуващи истории как числото на дявола е числото на човек и всъщност е броя електрони/протони/неутрони във въглерода, който пък тази година ще бъде издякан от слънчеви изригвания и ще загуби пет от неутроните си, което ще доведе до това да можем да си материализираме разни неща и да преживеем обръщането на полюсите. Отиде им бизнеса на фокусниците.

А пък да не почвам да ги разправям какви ги е натворил един тип Русо. Има два филма за него от по час и половина разделени на десетминутки. И така нататък и така нататък. Но пък се забавлявах.

Днес било ден да не се пипа сопата

2012-01-18T10:22:00.000-08:00

Честит втори сняг. Обикновено по Българията няма сняг, а нас ни е заринало до носовете от ноември до април. Тая година стана нещо странно. Тук нямаше снежинка, а по страната яки бедствия. Даже докато миналата седмица падаха държавни глави тук беше десетина градуса, слънце, красота. Валя веднъж за половин, един час, колкото да се поздравим и толкоз. Е тая сутрин се събудихме с около десет милиметра покривка. Браво бре. Синовете се пренадаха за пустия сняг.

Тъй днес не е голям християнски празник и не става въпрос за селска работа. Първо наминах към Википедията да видя, за какво ми бърбори Коко. Какво е disk quota, аз си имам OpenVZ, не ме занимавайте.

После минавам през Емо Георгиев и изненада. То било масово, ами оки. По между другото затъмнението на Википедията е много стилно. Ама това не пречи да ругаех хамалски.

Сега съвсем ми писна. Преди няколко минути си правя едно проучване по Пърл и опа пак. Ай сиктир. Доста показателно, какво ще се случи, ако пипнем сопа. Добра демонстрация. За ден няма да умрем я. Ама си е друго, ако оня балама се прибере в бараката, махне си подписа и спре да пипа сопа.

Имам прогноза, че днес archive.org и кеша на Гошо ще излязат на първо място по използвани места ;)

Ай честит втори сняг. Чак сега разбрах, защо точно днес ни огря да навали сняг ;) Ама май не сме заслужили напълно, защото през деня така и не видяхме и една прекрасна снежинка. Ще ида да си взема една тъмна Каменица по повода.

Убунтулигофрен с нов адрес

2012-01-17T03:18:00.000-08:00

Съвсем случайно разбрах, че Влади (Убунтулигофрен) има нов дневник:

http://shtrak.eu/vloo/

За сега няма да променям адреса, защото има само две публикации за ГНУ/Линукс досега. Ще следя, ако стават повече и регулярни, ще бъде добавен. Радващото е, че е още новичък и последната тематична публикация е от преди няколко дни.

Суровоядите имали форум

2012-01-16T13:20:00.001-08:00

http://forum.zemianazaem.com/index.php

Не съм го чел и нямам намерение, просто споделям, ако някой го интересува.

OpenFest 2011

2012-01-16T07:41:00.001-08:00

В предната тема стигнахме до свободните ППО и апаратура. Сетих се да погледна за нещо по темата и попаднах на:

http://youtu.be/KxaladKmuGk

Трябва да се изгледа внимателно!

По между другото няма да е зле да гледате и следващата. В нея се обяснява, какво става с „Линукс за българи“.

Това ме подсеща отново да напсувам Опен Фест. То бива, то може, ама тяхната липса на организация на нищо не прилича. Правят го от 2003-та по дяволите! Нищо не са научили. За такива като мен, дето не успяха да посетят, могат да гледат тук:

http://www.youtube.com/user/Arcopix/videos?sort=dd&view=u&page=1

Основно човешко право ли е достъпът до Интернет?

2012-01-15T08:57:00.000-08:00

Така се казва предпоследната публикация (пред-пред с неделната рубрика) или направо:

http://delibertate.info/основни-човешки-права/свобода-на-словото/основно-човешко-право-ли-е-достъпът-до/

Още, когато ООН го гласува се смях доста. От друга страна това ме нарежда до Винт Сърф, който покри името си с позор отивайки да се чеплензи за Гошо и да произнася глупости по конференции.

Но пък човека даде своя огромен принос към технологиите, трябва да мисли за насъщния. Просто декларирам, че независимо, че сме на едно мнение по конкретния въпрос, аз се разграничавам от Гошо и платените му папагали.

И така, Емо пита все пак основно право ли е? От лекциите по „Основи на правото“ дето ни четоха един семестър нямам точен спомен, какво е определението за „основно човешко право“. Само предполагам, че определението е заложено в онази митична харта за правата на човека, дето е всичко друго, но не и спазвана.

От моя човешка, а не правна гледна точка, „основно човешко право“ трябва да е право дадено от +Господ или там, в каквото вярвате. За мен основно право е свободата, мира, любовта, РАВЕНСТВОТО и няколко по-материални неща като въздух, вода. При добро желание можем да включим грамотността, за да се отличаваме с нещо от останата фауна. Пък и за грамотност не е необходимо училище.

Всяко от тези неща и може би още някое, за което не се сещам в момента, получаваш в момента на раждането си и губиш в момента на смъртта си. Твоя е волята, как и дали изобщо ще ги употребиш, но без никое от тях не виждам, как ще е пълноценен живота или изобщо възможен.

Освен, че това са дадени от +Бог права другото общо между тях е, че до едно са абсолютно безплатни. Интернет според мен е невъзможно да влезе в този критерии.

Първо Интернет не е нещо сътворено от всевишния (или в каквото вярвате), после без Интернет живот има. Живели сме без него едно 40-50 хил. години. Вярно е, че много хора сме вманиачени, но много сме вманиачени в алкохола, цигарите, курви и други пороци. Това не прави пороците „човешки блага", а даже тези от тях, които не са забранени са обложени с акцизи.

Та така моя отговор е, че дума не може да става да е, каквото и да е право. Ако го обявим за основно право, то трябва да обявим за право телефона, радиото, телевизията и още стотици комунални услуги.

И да не забравяме основния факт, че достъпа до Интернет е платен. Няма такова нещо като безплатен достъп. Може да го ползваш в заведение да речем, но ти влиза в сметката или да го крадеш, което все още не е незаконно, но пък едва ли е морално. Възможно е някой да пусне достъп си за свободно ползване от чист алтруизъм, като Дидко да кажем, но това не е по-различно от да дадеш милостиня.

А след като достъпа не е безплатен и единствения морален начин да го ползваш така е милостинята, то автоматично го прави недостъпен. Ползва този, който има пари или благодетел.

Има и още нещо. Достъпа до световната мрежа не е като да слушаш радио. Трябва да имаш поне минимална техническа грамотност. Още по-лошото не може просто така, трябва да имаш някаква машина. Най-евтината възможна струва няколко минимални заплати. И то, ако говорим за компютър. Ако говорим за телефони, планшети и други безумни джаджи цената се качва до около 5-10 заплатки.

Половината човечество не заработва толкова дори за година, камо ли да спести, за да купи. И дори някое африканче да спестява десет години да си купи компютър, като най-евтиното възможно устройство, то той все пак трябва да се научи да го ползва.

Има и друг проблем. Хайде да познаем на място, на което можеш да спестиш 250-300 гущера за декада, дали ще имаш наоколо доставчик? Да не забравяме, не всички живеят в Европа, северните държави на Северна Америка или крайбрежието на Австралия плюс Южна Корея, Япония и няколко големи града в останалия свят.

Разни изследвания показват, че достъп имали около три милиарда, което е почти половината население. Не е зле, ама това са потенциалните потребители. Това са тези, до които тази услуга има начин да достигне. Реалните са много по-малко.

И пак дори в богатите държави не се ползва много. Ето нашата родина. Ние сме една високоразвита в техническо отношение нация, пример за почти целия останал свят с минимални изключения. Е колко потребяват? Има ли милион? Аз не бих се обзаложил за цял милион, а дори милион е едва една шеста от реалното ни население, а от отчетеното през февруари е даже една седма.

Изобщо от където и да го погледна достъпа до световната мрежа не е нищо повече от луксозна, комунална услуга за богати хора родени на точно определени места с прилично допълнително образование.

Суровоядство

2012-01-15T08:56:00.001-08:00

При Дидко се осъжда вегетарианството. Споменаха се и суровоядите. Рекох да си напиша нещо мъничко за тях.

Суровояди в развития свят почти няма. Има в Индия най-вече. Като всяка малка и сплотена група са доста гласовити. Малките кучета лаят най-много.

За тях разбрах преди около десет години, когато участваха в БНТ в някакво предаване. Може и повече от десет да са годините, защото още нямаше частни национални телевизии, евентуално ги е имало само Топ Телевизия.

Водещата вече в пълно удивление ги накара да кажат някаква рецепта. Те казаха, обелени и нарязани картофи да се пържат около минута, но преди да си сменят цвета. От това аз паднах под масата без да съм пил.

През две и девета, ако не се лъжа, научих подробности за тях от тема в клубовете на Дира. Даже май беше в клуб „Фантастика“. Сега ще предам, каквото помня.

Тези хора са привърженици на идеята, че трябва да сме близо до природата. Чудесно! Уважавам тая идея, споделям я. Само, че аз за целта хващам раницата и отивам на балкан.

Веднага слагам уточнението, което два пъти писах и при Дидко. Това не е подвид на веганството. При суровояда няма задължение да не яде месо, мляко, яйца, мед. Това е нов начин на хранене.

Те градят идеята си около това, че при преработка на храната се губят нейните хранителни качества. Изтъкват се неща, като това, че шепа кълнове имали по-голяма хранителна стойност от цял хляб.

Това е чудесно, обаче не е икономическо обосновано. Нека разгледаме производството на хляб. Селянина сее, отглежда, прибира. Идва мелничаря, взима зърното, мели. Идва хлебаря, взима брашното (и други неща), пече хляб. Идва прекупвача, товари и отнася хляба. Отиваш в магазина и си го купуваш, след като сутринта е минал разпространителя и го е оставил. Част от житото се и изнася на вън за чужда валута. При всичко това имаме на всеки етап транспорт.

Ако започнем да ядем кълнове, всички в тая схема, освен селянина, просто ще изчезнат. А и селянина ще пукне от глад, защото трябва да изкарва много по-малко реколта. Тя просто няма да се реализира, ако ядеш шепа зърна на ден и то ако си дебелак.

От такъв удар никоя икономика не би се съвзела. Цели отрасли трябва да закрием. Стотици хиляди трябва да оставим безработни. Трябва да зачеркнем сигурен поток на пари от чужбина, което е от основните стълбове на растежа. Ще пострадат и банките, защото селянина, мелницата, хлебаря, транспортната компания, бакалията няма да взимат кредити. Още един мега удар.

Хляба е един малък пример само. Суровоядството означава на практика да зачекнем напълно преработващата промишленост и почти целия транспорт също, освен хранително-вкусовата промишленост. А пък финансовите потоци направо ще изпаднат в древноеладийска трагедия. Ако парите не са в оборот, то все едно ги няма. Това е като ядрена война за световното стопанство. Напълно ще го унищожи.

Има обаче една много важна причина поради, която суроявоядството (и веганството по между другото) трябва да бъде забранено със закон, криминализирано, а практикуващите го да бъдат пращани в каторга. Транспорта, преработващата и особено хранително-вкусовата промишленост са човекоемки. Това ще рече, че изискват много и тежък физически труд. Малко е това, което може да се механизира. Хора винаги ще трябват и ще трябват много хора.

Това чисто и просто значи работни места и заплати. Индустрията е тръгнала към роботизиране. То вече е силно застъпено в автомобилостроенето, дето има цели заводи без почти никакви служители.

Тенденцията ще се задълбочи и след не много време ще навлезе навсякъде. Това ще е втората индустриална индустрия. Вече е започнала. Помните ли, че работниците някога чупиха машините? Ще стане много по-зле.

И точно в историческо време, когато сме на прага на огромна безработица, банда откачалки искат да затрият селското стопанство и свързаните отрасли, където никакво роботозиране не може да замени човека.

Всъщност пред тая напаст суровоядите май предпочитам веганите. С тях ще закрием само почти цялата икономика. Някой може да каже, че ще се преориентираме към услугите. Много лесно звучи. Това е несъстоятелно. Да има държави живеещи от услуги. Някой от тях са много богати.

Швейцария има реална икономика, само да кажа за някой заблудени, не влиза в сметката. Не може целия свят да мине на услуги. Услугата е услуга, защото някой трябва да я ползва. Ползващите трябва да са много повече от предлагащите. Няма как да е обратното. Поради тази причина само някой държави се издържат от това и всички те са малки.

Но да не забравяме, че кулинарията има потресаващ дял в предлаганите услуги. Тук идват чужденци да ядат халва и пият боза.

Има втори въпрос, който ме интересува. Добре защо се раждат тези алтернативни форми на хранене? Не противно на всеобщото мнение планетата няма проблем с изхранването. Само най-бедния континент Африка, може да изхрани цялото население. А цялата планета има капацитет за десет пъти повече по сегашни технологии. А технологиите се развиват.

Според мен причината е в нещо, което спомена Дидко. Яденето на месо направи една революция. Ще го обяснят биолозите по-добре. Но яденето на месо е помогнало да порасне черепа. Втори път се е случило същото, когато сме започнали да ядем топла храна. Черепа отново се е променил. Продължава да се променя, защото ядем все по-меки храни.

Всичко това е носило промени в бита ни, а от там в прогреса. Това може да се изложи и като моя спекулация. Факта, че черепа ни се е променял и мозъка пораствал не значи автоматично, че сме поумняли повече от маймуните, но на мен ми се иска да го вярвам.

Та според тезата ми, човечеството чувства една голяма празнина и безпътица в себе си. XXI век не е това, което ни обещаваха икономисти, хуманисти и фантасти. Въпреки целия ни напредък, хората не мислят, че е достатъчен.

Въпреки подобренията в живота ни и все по-голямото дълголетие, човека не се чувства по-щастлив. Въпреки ООН страданието и войните продължават, а стихиите ни се струва, че са по-унищожителни от всякога. Последното пък ражда теории за обречеността ни.

Всичко това според мен избива в две тенденции. Едната е да се самобичуваме, че нещо сме сбъркали. Втората е да отричаме всичко и да казваме, че нямаме никаква вина за нищо.

Световното затопляне е конспирация на Ал Гор, бедността ментален проблем на третия свят, екологията модна тенденция, а болестите предизвикани от фармацефтичните гиганти. А да и Илюминатите искат да затрият РБ, славянството и православието. Нищо, че от пет века няма илюминати.

И в двата случая (самообвинение и отказ от отговорност) или някаква странна комбинация между двете човек се чувства непълноценен. И някъде нещо в него или извън е сбъркано генерално, защото света е далеч от идеален.

Особено тези дето са по-малко дебелокожи и податливи търсят изход. И генетиката им говори, че трябва да извършат промяна в храненето, защото предишните достижения така са постигнати.

Иска ми се да вярвам, че всичко това е проява на оптимизъм. Оптимизъм, че по-доброто все пак следва и трябва да вярваме в него. Твърде много вярваме в лошото, определено имаме нужда да вярваме в нещо добро, за да не се самоунищожим. Оптимизма е добър кандидат.

Само дето в цялата тая психодрама не виждам причина наистина да си променяме хранителните навици. Мисля, че това ни е нравствения предел. По-добри от това едва ли можем да станем. А е и твърде съмнително една промяна в храненето да доведе друго освен щастливи прасета, че не са заклани и световна икономическа криза.

Някой хора май не осъзнават, какво означава това. Само да им кажа, че сегашната криза, колкото и страшна да изглежда е финансова. Една индустриална криза отнесла напълно хранително-вкусовата промишленост, почти целия транспорт, огромната част от преработващата и по-голямата част от земеделието би била истинска катастрофа, каквато филма „2012“ или „Вдругиден“ даже не може да покаже.

В крайна сметка, ако теглим куршума на световното стопанство то това ще донесе един много по-лош свят, препълнен със страдание. Помислете за това, когато решите да вечеряте салата вместо хубави спагети с кашкавал и колбас.

Забавата с Атака продължава

2012-01-15T08:55:00.000-08:00

ВНИМАНИЕ! ТОЗИ ТЕКСТ СЪДЪРЖА НЕПЕДАГОГИЧЕСКО СЪДЪРЖАНИЕ!

Снощи викам да мина през канал три. Даже си харесах за гледане. Има една поредица в пет части за Трактора наречена „Косопад“ ;) Ще се гледа ;)

И докато си подбирам неща за гледане, защото не съм гледал от месеци, с натъквам на клипче наречено „Конгрес на Атака“. Викам си, чакай да го дръпна. Изненадващо се оказа „националния сбор“, за който писах и предния път преди няколко дни. Супер – конгрес, политбюро, а бе тия сигурни ли са, че не са социалисти? Обаче отдавна са ги минали, както ще стане ясно. В канала на Диковия винаги има какво да се види.

Голямото ми учудване беше, че това бе пълен запис на „конгреса“. Даже собствената им телевизия не го е сложила. Което ме подсеща нещо. Смешниците имат три предавания и днес се усещам, че са плагиати. Едно от тия три предавания се казва „Държавата днес“. Е познайте – вечерния политически блок на третия канал се казва „Властта днес“. Същия часови пояс, същата тематика, същото име.

Да ги оставим и без това не им остава много, година, година и половина докато изгубят изборите.

Та викам, чакай да разбера как минава атакистки конгрес. По някое време взеха да ми текат сълзи от смях. Жената се разбуди и започна да ме гледа учудено в присъница. Даже малкия се надигна от неговото легло.

Цялата комедия я водеше Шопов. Казвал съм и преди, че него смятам за честен човек, от както преди няколко години го видях в мизерен автобус, кротко да стои в калабалъка. В общи линии ролята му беше да обявява гласувания и казва резултатите. Канеше и за изказвания. Първото бе „отчет“ на лидера. От Канал 3 разбрах, че било „отчет“, защото вече бях го гледал в „Алфа“. Това си беше поредната политиканска реч, при това доста плитка. Всичко друго, но не и отчет.

Следваха три възхвалявания от агитката за по две минути, както било по правилник. Умно. И всички гласуват, че приемат. Или бяха пияни, или друсани, ама тъй като 99% бяха пенсионери, предполагам, че просто не си бяха взели слуховите апаратчета.

Последва отчет на Станилов. Умен мъж, това дето чете наистина мязаше на отчет, този път за парламентарната дейност. Чете бързо и за шест минути изстреля всичко. И тоя отчет мина, тоя път без обсъждане. И него не бих приел. Съвсем очевидно професора отбиваше номера и даже не беше подробен. Все пак е стъпка напред.

След това беше интересната част. Гласуваше за разкарване на люспите от ръководните длъжности и замяната им с други лумпени. Всички съгласни, няма въздържали, няма против. Шопов, казва: сега давам думата на председателя да предложи освобождаване. Болен излиза и казва: предлагам еди кой си за освобождаване. Сяда. Гласува се. Пак Шопа, пак Лидеров, пак гласуване. Гласувете се менкаха от 365 до 381. Така и не разбрах, какви са тия разлика, щом няма против и въздържали се. Значи има не гласували ;)

В един момент рискуваха да отлюспят една готина кака. Тая какичка е дупедатка и не е напускала партията. Забравих ѝ името. Обаче явно беше подала оставка, защото останалите членове на политбюрото бяха обявени за „предатели“. Браво бе Болен, той и Сталин не правеше така.

За нея излиза лидера и я предлага за ритане. Тоя път вкарва второ изречение: нямам забележки по политическите ѝ постъпки. Повтаря два пъти, че пенсиите да си наместят апаратчетата и да чуят. За всеки случай имаше разисквания, за да схванат всички, че путката не е за махане (как да я ма'неш бате, 'убавица). Това беше второто и последно разискване на „конгреса“. И пак имаше един недоразбрал да гласува за люспенето.

Освен гласувалия против, имаше и въздържали десетина. За да се подсигурят, че пенсиите няма да изкофтят и гласуват махането, следващата точка беше предлагането на момето обратно за длъжността в политбюрото. Да де, ама тя не е махана ;) И тъй като все пак не я махнаха, а беше в дневния ред и тая комедия я гласуваха.

Някой не разбрали искаха да предлагат заместници на люспите в управата. Шопов ги поряза. Само Болен Лидеров имал право да предлага. Чудесно! Една извънредно демократична партия е тая. След конгресо-фияското пред журналистите ще обявят, че всичко е минало до запетайката на устава. Ебем Ви устава брат. Един друг пък се опита да предложи изключване от соцпартията на люспите. Не можело. Общото събрание на НПО не може да изключва членове. Още по-демократично.

Защо разказвам всички тия извънредно скучни неща? Причините са две. Първата е да се види що за партия е това. Няма да е зле да изгледат някой пленум на КПСС. Това тяхното е пародия. Пълен ужас!

Втората причина е, че канала беше единствената странична телевизия поканена на сбора. Не знам, какъв сбор е, щом няма кебапчета, бира и духова музика. Обаче оператора май му беше през хуя за цялата работа и беше зарязал камерата. Благодаря му, за което. Именно на тая зарязана камера, докато операторчето пуши навън дължим веселието.

През цялото време се дочуваха разговори от залата, а те бяха интересното. Обсъждаше се как на предния конгрес било голямо гушене с кака Цеца, как всички звезди сваляла на Болен. Кака Цеца е една дебела свиня, която нямаше да разберем никога, че съществува, ако не беше една от люспите ;)

Като казвам, че тия хора са социалисти, го казвам сериозно. Единия от публиката разправяше, как имал два коня, пълно бойно снаряжение и щял да хване гората. Точно това бяха думите! Честито на всички мандри!

Болен наричаха „шефа“. После да не се обиждат на батко Бойко, че нарича Барозу началник. Единия го видял на улицата с бомбе, наконтен и готина мацка под ръка. Тук не се чува добре, но останах с впечатление, че са го хванали с някоя от готинките студентки дето е взел на щат в медиите си. Извод: естествено шефа ще ебе хубавите путки, няма пъдаря я. Това е цитат. Е човека е разведен, може да клати, каквото му падне. Заради политиката си разби семейството. Олигофрен.

Когато не уволниха каката, пак имаше коментар. Ей замириса на истинско, замириса на море, ха-ха. Така де това бе единствения случай, когато не всички гласуваха заедно. Имаше и още коментари, но вече не помня.

За два часа направиха пълен конгрес. Браво на шампионите! В репортаж бях дочул, че се говори, че трябват още люспи. А така на Атака, трябва да се стегнат редиците другари.

Не съжалявам, че гледах тая пародия, макар заради нея да си легнах в три. Само, че ме хвърли в размисъл. Тия хора, защо правят сборове? Всички решения взима Болен и само ги съобщава. Това може и по телефона да сторят.

Аз осъзнавам важността на лидерството. Свободните проекти са общности, както партиите са общности. Многократно съм обсъждал важността на лидерството. Без лидер няма напредък. Лош лидер е като без. Всичко е в застой. Ей го Растер е особен тип и в Просвещение нищо не върви, няма да върви никога. Тони напусна вестника и спряхме да издаваме. Още преди да напусне бях убеден, че вестника ще съществува, докато инж. Тони се занимава.

Еч си тръгна от Видин и LUG-а се разпадна. Нямаме прояви, нямаме нищо. Никакви събития по никакъв начин не се случват. Сега неща се случват в Пловдив. Същото стана в Русе, когато Красьо се отказа изобщо от нашата ОС.

И все пак цяла партия изградена само около един човек и всеки, който не е съгласен с него да ходи вън. Един от делегатите говореше за партийно строителство. Той говореше в смисъл да люспят по качествено идиоти. Самия факт, че си член на партия те превръща в идиот. Но партийно строителство е нужно. Болен не е вечен.

Социалистите отдавна са си взели поука. Те разчитаха много на гения на дядото. Безспорно, такъв човек се ражда веднъж на петстотин години. Ама като им замина в по-добрия свят те се нацепиха и им трябваха тридесет години (да правилно, чак до Тато) да се възстановят и то с помощта на СССР.

Ако тоя човек ще прави такава вътрешнопартийна политика, по-добре изобщо да се откаже. Тая смешка на нищо не прилича.
-----------------------------------------

Тъй като този текст е писан в петък тринадесети, но не успях да публикувам, тъй като задължения и други интереси ме държаха далеч от тук, то аз гледах това за октопода. Препоръчвам втората част на трета серия, а също и четвърта на „Косопад“. Заслужават си.

И да приключа с политиката. Обещавам до парламентарните избори през лятото на 2013 да не пиша пак за политика.

Просто правя една прогноза, която ми се върти от известно време.

Според мен поне една от люспите ще се върне. Даже мога да се обзаложа и за кандидат – македонския простак Тетимов (scroogle-тнете го, има какво да се прочете). И мога да се обзаложа и за обяснението. Искал е лично, едва ли не под прикритие да проучи кой подтиква към предателство и други фантасмагории. Ако прогнозата ми не се случи, значи нищо не разбирам от политика.

-------------------------------------------

Първоначално бях написал, че ми се е сторило, че за любовница на Болен се сочи неотлюспената хубавелка. После реших, че е прекалено скандално и може да се третира като клевета. За това смених с „журналистки“, което е доста по-общо, а при него има десетина яки каки. Пак е осъдително, но все пак не е толкова конкретно.

Едва ли някой успя да види първоначалния вариант, защото седя online не повече от 15 минути. Точните думи бяха:

Тук не се чува добре, но останах с впечатление, че са го хванали с тая дето не уволниха.

Обаче невероятното се оказа факт. Диков го съобщи съвсем открито в „5 за 4“. Е нямам коментар, тоя Болен не е истина да е толкова долен. Направо не я мисля Какпа, за какъв срам и резил става въпрос.

Ако тая Гаджева имаше мозък за две стотинки, трябваше моментално да напусне и партийния си пост и парламента. Редова членка може да остане, ако иска.

Болен просто не мога да коментирам. То бива, то може, ама неговото безочие няма никаква граница. И това било публична личност на висок обществен и партиен пост.

Интересния момент в цялата работа е, че въпросната Деница все пак е журналистка и волейболистка, освен дупедатка, а както се оказва и буквално е дупедатка. А заради този коментар от „публиката“(то си не е за кавички) сложих предупреждението.

Имал съм хранилка

2012-01-11T11:40:00.000-08:00

Разговор в чат от преди няколко секунди:

Данаил Рабаджийски [11|Яну 09:20 pm]: Гошееееееееееееееееееееее
Данаил Рабаджийски [11|Яну 09:20 pm]: дай rss
Данаил Рабаджийски [11|Яну 09:20 pm]: за блога ти
аз [11|Яну 09:21 pm]: май се оказа, че нямам
Данаил Рабаджийски [11|Яну 09:23 pm]: аааа лошо така
Данаил Рабаджийски [11|Яну 09:23 pm]: трябва всеки ден да проверявам
Kalessin [11|Яну 09:27 pm]: ima6
Kalessin [11|Яну 09:28 pm]: нали блога ти се казва
Kalessin [11|Яну 09:28 pm]: черната дупка....
Kalessin [11|Яну 09:28 pm]: ?
аз [11|Яну 09:35 pm]: имам дневник, но дневника няма хранилка, защото блогспот е най-тъпата платформа раждана някога
Kalessin [11|Яну 09:35 pm]: е тогава как съм абониран
Kalessin [11|Яну 09:35 pm]: ;)
Kalessin [11|Яну 09:35 pm]: http://gogoblackhole.blogspot.com/feeds/posts/default
аз [11|Яну 09:35 pm]: ъ?
аз [11|Яну 09:36 pm]: я па ти
Kalessin [11|Яну 09:36 pm]: това е твоя блог нали
HanKrum [11|Яну 09:36 pm]: гого черната яма хм

Ами честито Гьоре, сега остава да я лепна някъде на видно място. До тогава:

Хранилка

Д. Василев

2012-01-09T14:43:00.000-08:00

Няколко пъти съм писал за един велик човек наречен Димитър Василев. Писал съм и на други места, освен тук. Писах за него и миналия месец. Този човек без да е икономист по образование (ето пак колко струват дипломите) е най-добрия икономист писал на български в Интернет. Човек трябва да го чете, за да му станат ясни много неща. За съжаление не пише често.

Последният месец безспорно тема номер едно в обществото е пенсионната възраст. За пореден път си говорим, че не искат да има пенсионери. Кандидат пенсионери пък се радват, защото нямало как да живеят на една пенсия. Говорим си защо за глупост е това? Къде да работят младите, ако държим изкукали пенсионери? Обсъжда се каква трябва да е пенсионната система. Не се говори за първи път.

До сега пенсионната възраст само се е вдигала. Методите за изчисление са се променяли винаги така (особено това последното), че да прекарват пенсиониращите се. В категориите труд също се играе.

И ето, че самия Василев се изказа по въпроса. Редно е човек да го прочете. Силно препоръчвам. И даже е писал няколко пъти. Типично в негов стил дава глобална гледна точка. Много се радвам, че отново пише.

Пенсионна реформа по Дянковски

На криво управление матрялът му виновен

За намалението на ДДС ставката

Приятно четене!

Шегите на историята

2012-01-09T13:16:00.000-08:00

Днес се оказва се родил Ричард Никсън. Това ме накара да се замисля, как човека започнал престъплението срещу народа на Виетнам и доказан наркоман е национален герой и всеобщ любимец, а човека спрял това безумие е оброган, свален и осмян. Но пък какво им се чудя на американосите? Тук не сме по-малки олигофрени и неблагодарници.

Две песнички

2012-01-09T03:40:00.000-08:00

Едно много свежо парче, което почти е писано като за мен, че даже и от градски, който не познавам, но знам за него от 2003-та, когато се подвизаваше като Инкогнито и заедно с други момчета бе записал клип на Стамбол Капия. В настоящия клип участва и мой бивш колега, който не знаех, че се подвизава тия среди, макар да слуша рап. „Физическо разтройство удвояване на личността“ ;) Но не съм съгласен с „ще остана фен на моята си мадама, тя е дама и мама на две деца и аз съм фен, защото в леглото прави чудеса“. Какво като остарее и вече не може да „прави чудеса“ ще я зареже ли? Иначе останалото кефи много, пък и Джимса ми е набор, част от това, което съм и аз, няма как да не го харесам.

А това е една истинска тъпотия. Ужасен текст, ужасен клип, ужасен диалект, всичко ужасно без музиката на Jo. На мястото на този изобщо не бих се показвал.

Банда звездобройци

2012-01-09T03:22:00.001-08:00

Със Звездичко връзката ми е от „Линукс за българи“, но това е една много тънка връзка. Той прелетя като сияен метеор, след което си направи портала за звездобройство. В „Линукс за българи“ нямам особен спомен да сме общували често.

Единственото дето съм сигурен е, че застанахме на една страна по въпроса за КДЕ 4, като той написа една, върти ми се две статии по въпроса. Но по-късно ясно помня, че се отметна от думите си.

Аз чета от време на време портала на Звездичко, колкото да съм в час, какво се случва. Тия дни научавам от емисията бил направил петилетка зад гърба си и даже променил изгледа си. Промените не са за добро. От гледна точка на разработчик, новото е също толкова отвратително, колкото и старото. Чак е учудващо, че е правено от човек запален по компютрите.

Тия дни попрочетох отново старите му „програмни“ статии, а може би дори нещо повече. Припомних си, защо не искам да съм учен. В онзи конспираторски филм „Духът на времето“ бяха сложили кратък откъс от друг документален филм, в който се казваш нещо от сорта „науката е новата религия“. И това наистина е така.

По ирония на съдбата днешните учени се държат точно като религиозни водачи. Напълнили са науките си с догми и не припарват и сантиметър отвъд тях. Все още необяснимото около нас е много повече от обяснимото, но то просто се пренебрегва. Защо?

Според мен причината е същата поради, която католическата църква някога гонеше хората на ума. Пари. Става въпрос за много пари. Свят ми се завива като чуя за какви суми говори нашенския БАН, но тези суми не изглеждат даже като жълти стотинки пред сумите, за които е говори в европейските страни. А от друга страна сумите, за които се говори в развитите страни са по-жалки от деноминирани левчета пред сумите, за които си говорят САЩ и РФ.

Всичко е най-обикновено, низко чувство. Днешните учени, точно както религиозните водачи са изпълнени със страх, че не могат да дадат отговор на всички въпроси, а парите са им необходими, за да живеят в измисления си свят.

И почват да се раждат абсурди. Има например наука наречена космобиология. Много ми е интересно, с какво точно се занимава тази наука, след като учените отричат да са намирали дори едноклетъчни организми извън Земята. Имало няколко спътника на Юпитер и Сатурн вероятни кандидати, но непотвърдени, за наличието на някакви микробчета.

Когато науката се провали в догматиката си, тя среща нормална опозиция на търсещия ум, точно както католическата църква. Започват да се раждат въпроси от сорта „защо конен народ строи монументални неща като Плиска и Преслав и как изобщо е било възможно да се направи от чергари“, „защо знамето на Армстронг и Олдрин се вее, като очевидно на луната няма атмосфера“, „как така човека е произлязъл от маймуна, като в тялото си съдържа химични елементи не срещани в природата“.

Мислещият и търсещ ум няма никаква друга алтернатива да продължи да си задава нови и нови въпроси, след като не получава адекватни отговори. И нищо по-естествено да почне сам да съставя някаква теория. Така по между другото се раждат и теориите на конспирацията.

Стъпвал ли е човек на Луната? Откриват се прекалено много неща, които са в разрез на официалната теза. Отговорът на учените какъв е? Няма такъв. Например наш Звездичко има десетки и десетки статии, в които говори, че няма нищо странно в нещата наблюдавани на Луната и Марс. Обаче неговите отговори с нищо не са по-добри от отговорите на конспираторите. Те са изпълнени с догадки и предположения.

Цялата днешна наука е основана на догадки и предположения.

Добре стъпвали ли са хора на Луната? Изненадващо, но най-вероятния отговор на този въпрос е Да. Малко хора знаят, че мисията до Луната не е била само една. Общо осем кацания има там и едно провалено, овековечено в тъп холивудски екшън. Още по-готиното е, че номера на тая мисия е бил тринадесет. И следва въпрос. Тринадесет фатално число ли е? Не гледайте към учените, те не познават природата на числата и не могат да дадат отговор.

Същите хубавци докарали и подаръци от спътника ни под формата на каманак и то няколкостотин кила. Е за да докарат целия тоя каманак на осем пъти, все пак най-вероятно са кацали. И тук следва нов въпрос. Възможно ли е само първото кацане да се е провалило и да са го изценирали във филмово студио като резервен вариант, а все пак в последствие да са успели наистина да кацнат?

И това ще остане неотговорен въпрос. Защото отговора е като на въпроса „сина на Илюшин ли е първия космонавт или Гагарин“. Има хора знаещи отговора. Но дори тези хора днес да станат и кажат истината, нещо повече, дори наистина да са казали истината още някога, никой не ще им повярва.

И повече от естествено никой да не повярва, каквото и да кажат или са казали. Защото същите хора са затънали в догми и лъжи. Хващани са многократно. Дори да са добросъвестни, пак не биха им повярвали. Например аз вярвам, че Звездичко наистина си вярва на приказките и сърцето му е чисто. И не биха им повярвали, защото учените не дават задоволителни отговори на поставяните им въпроси.

Примерче с Марс. Има ли зайци и зелени поля на Марс? Най-вероятно зелени поляни няма, защото наистина цветовете са нещо относително. Дори да има те едва ли са зелени от растителност или някакъв живот.

За „фосилното зайче“ няма толкова лесен отговор. Твърдението, че Опортюните не е минал през него и не е направил маневра върху му не изглежда никак убедителна.

Но дори за поляните „обяснението“ е отново една догадка, която всеки от нас си прави въз основа на житейския опит. Истината е, че никой не знае дали това петно наистина е зелено и какво точно представлява. За нас е просто петно, което поражда поредицата въпроси.

Има лице на Марс и има ли пирамиди, които се намират на същото място дето са на Земята? Очевидния отговор е да. Учените казват това са оптически измами и сенки, обаче и до сега не са публикували снимки, на които да е видно, че пирамидите и лицето са илюзия, а са снимани многократно. Лицето е снимано даже от две различни държави.

Има ли обяснение? Възможно е да има. Известно е, че човешкия ум търси познати форми в това, което наблюдава. Това е напълно нормално и е част от „неспокойния дух“. Също така на нашата си планета имаме примери за подобно нещо. Белоградчишките скали и хилядите образувания по пещери е почти недопустимо да са резултат от изкуствено привнесени форми.

Почти сигурно е, че това са естествено създадени обекти. Е пирамидите на Земята обаче не са. Те очевидно са построени и то не само тези в Египет и Южна Америка.

За мен истинският проблем на „научните“ обяснения на разни неща, в коя да е наука е фундаментално сгрешено. Какво имам предвид? Отново говоря за догматика. Априори се отхвърля всяка теза, която не звучи „научно“ и се смучат обяснения от пръстите.

Какво трябва да направи според мен честният изследовател? Не е да търси под вола теле. Правилното е да се изправи и да каже – нямам отговор на този въпрос, но ще търся отговора му. По между другото това е добър повод да изкрънка още пари. Учените, тези съвременни религиозни фундаменталисти са вечно гладни за пари. Ето им поводи.

Иначе стигаме в комична ситуация, учените да обявяват за истина кацанията на Луната като се позовават на снимки от японски и индийски сонди, които са още по-неразличими от тези, на които конспираторите градят теориите си. С какво тогава научния работник е по-добър от конспиратора? Конспиратора поне търси истината.

Две неща ме поразиха в Звездичко. Аз до вчера не знаех, че има друг дневник освен „Космос 1“. В този дневник най-отгоре в самата шапка е записано, че е бакалавър по нещо си, магистър по друго. От публикациите личи, че в момента се опитва да стане доктор по трето. Не помня нито едно от трите, за това не ги цитирам.

Питам се, това ли е най-важното в живота на Звездичко? Това ли е успеха му? Очевидно „науката“ е неговия живот. Но този човек се хвали с дипломи? До там ли я докарахме? Аз познавам хора с дипломи по-високи от моята, които са тъпи като гьон. Не твърдя в никакъв случай, че Звездичко е глупак. Никак обаче не е приемливо да се хвали с дипломи, особено пък в страна, в която всеки втори има някаква.

Другото, което ме потресе е една от последните публикации във въпросния дневник. Изглежда по някое време миналата година в периодичния печат е излязло твърдение, че неговия институт се бил занимавал с извънземен разум. Първо се учудих, че изобщо са излезли на опровержение, а после и на самото такова, под което се е подписал и самия Звездичко.

Те пишат нещо от сорта, че от всичките им бюрократични структури нито една не се занимава с подобно нещо и не се занимава ЗАЩОТО имат връзки с други подобни институти и публикации в списания, които са изредени. Изглежда всички тези са някакви „сериозни научни издания и институти“.

В мен веднага се надигна въпрос. Е добре де, щом за вашето подобие на наука всичко във вселената е просто струпвания на каманак и газове, какво точно търсите с многомилиардните си бюджети за совалки и телескопи, освен чужд разум? Газове и каманак си имаме и на Земята. Изглежда самата идея за разум не произхождащ от нашата планета е неприемлива за „учените“. Аз предлагам да им спрем субсидията и да закрием всичките агенции и агенциики почвайки от НАСА.

Интересни са ми и описанията на научните издания. При тях нещо, за да излезе от печат трябва да мине поне през двама мастити учени за оценка. На това ние обикновените хора казваме цензура и не е повод за гордост.

Много забавно ми стана и критерия за цензориране. Не е описан целия, но има интересна случка. Някакъв си бюрократ с титла написал за друг подобен нему, че единственото, което е открил, е чорапа му скрил се в сушилнята. Това е било просто едно изречение в голям „научен труд“. Труда не бил публикуван, заради обида.

Аз не знам как може да бъде обида нещо към някой изкарал целия си живот на бюро в мечти за квазари и пулсари, който поне веднъж не излизал поне в околоземна орбита, хайде не чак в открития космос, че много ще се замори. Такъв човек сам по себе си е обида.

Учените трябва сериозно да преосмислят какво вършат. Трябва да се освободят от догмите си. Трябва да намерят изследователски дух в себе си. Иначе на тая шайка нещастници ще се случи същото, което се случи на религията. Каква ирония на съдбата е, че те борците за светлина и познание се превърнаха в същото, срещу което се бореха?

Аз новинаря с The GIMP в ръка II

2012-01-06T11:35:00.001-08:00

От най-долната колонка дясно съм забелязал, че най-четените ми статии тук са тези, които наричам скандални. С почти никоя от тях не се гордея никак. Даже са много лоши. Е като изключим тая за мръсните мисли към Руми. Тя си е шедьовър на мъжкарска простотия, няма как да не ми е лична, по-лична. Забелязал съм обаче, че там се мъдри от доста време една статийка дето много обичам. Статията се казва:

Аз новинаря с The GIMP в ръка.

В нея описвах новинарските принципи, които изповядвам и откровено се хвалех с картинките дето съм правил към тези новини. Може да не са върха, но са си мой и си ги обичам. Тогава написах така:

Така как ще процедирам? Ще давам заглавието на новината и отдолу картинката към нея. Ако някое заглавие не е ясно, за какво се отнася, ще дам кратко разяснение. Най-лесно ми е да предам картинките по азбучен ред, но няма да сторя тъй. Ще ги представя в обратно хронологичен ред. Демек по-новите ще са по-добри, защото съм задобрял, а към края тия дето са кофти ;)

В момента ще процедирам за тая година по същия начин. И така, ето новите колажи:

Вордпрес е лидер по използване и разпознаване
от 30 ноември 2011

Това е новина за направено мащабно изследване. Тройката е като на картинката. Специално тук съм много щастлив, че успях да намеря картинка на „стълбицата на победителите“ под ЦЦ с такова добро качество. Бях на път сам да си нарисувам. Обикновено картинките под ЦЦ не са най-добрите, но тук не бе така.

Шест цента
от 10 юли 2011

Тази картинка считам за един от най-големите си провали. Новината е една от най-кратките и не информативни дето съм писал. Става въпрос за много закъснялата шеста версия на Цент ОС. Ред Хат пак го направиха. От време на време, още от време оно сменят тотално нещо, за да страдат подражателите. Но този път изпатиха само центовете, другите, особено Оракулите бързо зацепиха нещата.

Самата картинка трябваше да е едно повехнало лого на цента с дълга старческа брада. Май никакво такова внушение няма. Има само едно голямо петно. Срам ме е, ама като съм го правил, ще се излагам.

Свободни кирилски шрифтове
от 13 февруари 2011

Тук бях събрал архив с шрифтове и предоставих за теглене. 2011 освен всичко друго май бе и моята година на шрифтовете, доста писах за тях.

Микрософт отново го направиха
от 11 февруари 2011

Това е новина за сензационното съюзяване на Нокия и М$, както личи и от картинката. Тя не стана това, което ми се искаше, но какво да се прави. Ръбеста, грозна, губи се внушението, мани, мани.

И това е всичко. Всичко ли? Ами да всичко. Оказа се съм направил само четири картинки за цялата година. Абсолютен рекорд.

Забелязвам и друго. Преди правех много сложни колажи, които са цяла композиция, като:

И почти всички други. Те са ми отнемали по цял ден за направа, много слоеве, много картинки, до рисуване, ефекти и какво ли не. Днес ги правя с по-проста концепция, по-бърза изработка и възможни да е изпълняват на слабата ми машина. Като знам на какви гигантски разделителни способности бях свикнал да работя по едно време и се хващам за главата. Стигал съм до нещо от сорта на 10000*5000, за да имам нещо от сорта на 400*300 накрая. Ама е така, когато работиш на пикселно ниво.

И така работата е прецакана. Имам само четири картинки, като припомних и три от любите си стари. Даже ми е тъпо припомних три, а други дето са ми много любими, не.

Добре напоследък нали се изживявам като статистик и така ще лея статистика. Ама няма да е подробна. Просто е107 не ми позволява да имам подробности. Ако искам подробности, трябва да броя на ръка. А да и за да спазя традицията от предния път ще вкарам една новина. Има нова версия на е107. Препоръчително е да се надградите. Ама ако ползвате е107 то контролния панел вече Ви го е изписал.

И така чисто субективно отчитам, че това ми бе най-силната новинарска година. Почти нямам колажи, но не знам изобщо някога да съм писал толкова много. Имам чувството, че се сцепих от писане. Друга промяна в тенденцията ми на писане е, че наблягах доста на сводките. Тоест почти винаги представях повече от една новина заедно. Но дори така не смогвах да предам дори десета или двадесета, или даже повече част от новините. За повечето писане има сериозен принос много повечето ми свободно време, след като повече от половин година съм безработен.

Повече писане, повече сводки, по-малко време губещи картинки ми е равносметката. Всъщност сега съм публикувал повече картинки, но ги взимах готови с минимални корекции. Обикновено махах фона, защото белия фон не стой добре на светло синята тема на вестника. Интересно, че до тая година почти никога не го бях правил и направо го избягвах по възможност. Смятах (смятам) собствения колаж за част от принадената стойност, на която много държа като икономист.

Всичко това обаче не е статистика, а собствено усещане, дали е вярно? Цифрите говорят, че новинарската 2011 започва на трети януари с Apple - проблем y2k, но през 2011 ?! Това е новина с номер 448. Завършваме с новина №519 ЧНГ - 2012.

Последната е пусната от инж. и макар тук да се показва на 31-ви следобед, той вероятно я е пуснал на първи, но влиза в статистиката от часовата разлика. Та според bc това са 71 новини или шест средномесечно (е добре де не е стигнала една новина). Хм, не звучи много.

Тц, ако не бях пропагандатор на свободата можех да се измъкна, че ГНУ са идиоти и бъцъ не може да смята, а 519 минус 448 не е 71. Ама сега не става.

Добре нека сравним с предната година. Две и десета почва с новина №329 от 08 януари Nexus One - официално. Завършва с подходящото Предновогодишно на връх 31.12.10 под номер 447. Е добре де. Строго коректно първата новина е от пети януари и се казва Заключителен за 2009 г. брой на вестника. Но сега съгласете се, тя просто закъсня тази новина, тя е истински към две и девета, още една година през, която не свърши света.

Както и да увъртам bc заковава това са 119 новини и точка. Е аз ще продължа да се измъквам, като изтъкна, че тогава, тук все още имахме незаменимия и скъп наш Тони. Ще говоря и, че сега имаме повече сводки. Добре де повече е 119 от 71, но аз все си мисля, че хвърлих повече работа.

За съжаление не ми е възможно да изброя (или поне отегчително), колко съм написал аз и колко инж. Бенев, но съм с впечатление, че той е много постоянен и регулярен, с уговорката до колкото му позволява времето. Но пък винаги уникален. С него сме велик тандем. Ех защо няма поне още един, двама или дори трима. Ама съм и нахален.

Сега ще Ви покажа силата на „Линукс за българи“. Ще Ви покажа една от причините да е още дълго лидера на пазара. Те имат общност. Вярно тая общност в голямата част е съставена от идиоти. Но кретен като мен няма право да се оплаква. Ето Ви тук едно измерение на мощта на общността.

Да изброих ги. Аз ги изброих. Техните новини. И да техните новини са съизмерими. Марчето е невероятна. Таска прави страшни новини за ядрото. Вайпъра е перфектен на Сузито. Напоследък дори бате Роко се включи на източния фронт. Не само имат общност, но в нея има специалисти дето аз никога не ще съм.

Та пичовете (и Марчето!!! да не забравим) имат общо 295 новини за две хиляди и единадесета година. Това според bc и математиката прави 24 средномесечно (пет новини не стигат за 25) задминат ни с малко над четири пъти!

Най-слабите им месеци са февруари и декември с по единадесет, януари, и август тринадесет. Забележете обаче! Най-силни са им месеците май с петдесет точно и април с 64. Само за април имат почти, колкото ние за цяла година!

Наздраве Марче! Страхотна си. Ако не бе обвързана, а аз двойно завързан – брак бих ти предложил. Моля се всеки ден да имаме повече хора с твоя ентусиазъм и твоята усмивка!

Бибър и уроци за Мая

2012-01-06T03:10:00.000-08:00

Преди малко Еч предложи да качим едни уроци за Мая. Аз написах следния коментар:

Я точно вчера ги гледах тези. Някакъв си Петразио се жалваше в статия, че в тубата го нямало никакъв, а друг никаквец Бибър имал милиони гледания. Та потърсих да видя, какво е качвал. А да и този Бибър дето сефте чувам ми стана интересен. Даже му намерих статия във Википедия. Там вече какво ли няма. Оказа се някакъв 17 годишен хлапак, който изглежда е самороден певец. Преди две години майка му почнала да качва в Тубата. Забелязъл го някакъв рапър дето не го знам (а аз уж съм рапър) и му издал два албума. Като някакво реално постижение в живота на младежа с кофти прическа е, че спи с някаква Гомез, която пък е по-голяма от него с две години. Единственото дето знам пък за нея е, че е треторазрядна актриса в тъп сериал на Дисни дето е любим на синовете ми. Там е една дебела и тъпа патица, която непрекъснато забърква неприятности и семейството ѝ все трябва да я вади. Пари трябва да ми дадат да спя с тази, ама повечко. Никакво постижение не е.

Ъ за какво говорехме, а да ами аз видео не отказвам

Понеже ми хареса, реших да си го запазя. Само две уточнения. Снимката е от статията за този биберон в българската Википедия. Чудничко. Аз вчера научих за съществуването му, той вече статия имал и даже преведена на български. Има статия на български за някакъв лигльо дето единственото дето е сторил е, че е изпял някакви песни и то на място за видеосподеляне, от които за моя гордост не съм чул нито една. Не съм слушал повече от няколко секунди и разни като Рияна и Лейди Гага, което също считам за основна гордост в живота си. На този даже секунда не съм прослушал.

Няма да се учудя, ако бръкна и видя статия за Валентина Хасан вече. Нея поне по телевизията я даваха. Ега ти малоумната работа.

Статията, за която споменавам, че някакъв се жалва е:

http://antipropaganda.comxa.com/SocNetw.html

Аз не разбирам от какво се жалва. Жалва се, че е никой? Ами приятелю и аз съм никой, ама не се жалвам. Искал да го гледат повече хора. Ами човече, как да те гледат повече хора, като правиш уроци за нещо, на което студентския лиценз е седем кило гущера. А нормалните лицензи са в порядъци по-скъпи. Аз не вярвам, че тая програма са я купили дори пет човека, освен теб. Даже на теб се чудя от де си извадил пачка.

Единственото приложение на пчеличката Мая дето всъщност е кръстена на онези дето плашат да Ви затрият тази година е да прави анимация. Анимацията няма смислено приложение извън телевизии и киното. И двете у нас са кът. По-точно изобщо ги нямаме или по-точно нямаме професионални. Прави уроци за програма, която е една от най-сложните изобщо и усвояването ѝ дори от много надарени хора би коствало най-малко десет години. Радвай се пич, че въобще имаш гледания. При нормални обстоятелства би трябвало да има само едно – неговото да види правилно ли се е качил урока.

Хайде със здраве през новата година! Отивам да видя, какво е писал Дидо за веганите, вегетарианците и карниворите. Знаете ли, че има поне пет вида вегетарианци? Някой път може и аз да пиша за това, ще видим.

Атакистите вече са на вятъра

2012-01-04T16:26:00.000-08:00

Вчера писах за Атака, днес имаме новина. Глупавият им вестник с иначе умна главна редакторка спира да се издава от тая година. Официалната причина е, че им резнаха парите. Оплакват се, че „парите ходят след човека“ и правят сравнение с учениците, нещо, което преди няколко публикации осъждах. Ама не обясняват как така не успяват да си задържат 11 депутати плюс 2 европейски. Нали са им най-личните хора? Нали са избраните? Как така избягаха? Заслужаваха си!

Аз не вярвам, че това е причината. Според мен причината е много по-прозаична. Никой не им чете хартийката. Няма защо да се издава. Нещо, което ме впечатли е, колко много народ работи там. Какво правят там всички тези хора? По-точно, какво точно са вършили до днес?

Ако беше за пари беше по-логично Волен да ритне телевизията. Тя е само на месеци, помещава се в съвсем малко пространство, работят десетина човека, но сметките на коя да е телевизия са далеч по-големи от тези на вестник, колкото и да са пестеливи, а на тая телевизия ѝ личи, че пести от всичко.

Защо „патриота“ Волен не спря по-скъпия проект, които е 12 пъти по-млад (вестника е от 2005, а телевизията на три месеца) и в който работят видимо поне на половина хора? Казах го предния път. Волен иска Алфа да му е новата ракета носител, след като си отряза пътя към Скат.

Само дето има разлика. Скат беше популярна кабеларка с потенциално милиони зрители. Алфа я има в Интернет и в забележете премиалния (скъпия) пакет на Булсат, плюс БТК, който няма абонати (поне телевизионни, а скоро и другите).

Ако някой гледа тая телевизия изобщо, то е през Интернет. Но има разлика. Интернет е море, защо не океан. Конкуренцията е огромна, не е като срещу петдесетина преведени или родни кабеларки. Ако те излъчват по кабелна телевизия ти плащат. Ако излъчваш по Интернет ти плащаш и то много. Нали съм замесен във видеопроект, знам, за какво става въпрос.

Този път номера няма да мине и демагога ще изпадне. Въпроса е можеше ли да си запази вестника. Тук правя уговорката, че не го наричам „парцал“, „тоалетна хартия“ и т.н., само като уважение към тези наистина много хора работили там. Не ги познавам, но знам, че не бих искал някой да нарича боклук моя шестгодишен труд дето ми е хранел семейството. За това и аз не ща да нарека техния така, заради тях, не заради атакистите.

Друга уговорка е, че това го пиша дето се казва „на един дъх“, както обикновено. И предната така писах и ѝ личи. Повтарям изрази, пиша объркано, хаотично ми върви мисълта. Пиша нещо, отивам на друго, евентуално се връщам. Все пак това тук е „черна дупка“, нахвърлям мисли дето ме вълнуват в момента.

Та можеше ли да се запази? Тъй като и с вестник се занимавам, знам, че може. Още повече сам Мусолини-Сидеров пише, че вестник трудно или почти невъзможно е на печалба дори с яки рекламодатели, а те нямаха, защото са „общественици“.

Какви са двата големи и основни разхода на вестник? Това са заплати и печат. Е сетихте се вече. Болен от Лидеров можеше да пренесе вестника в Интернет. Евентуално можеше да си уволни странициора и дизайнера на корици. Аз бих ги преквалифицирал де.

Така и така вече плаща скъпо домуване. Също си е купил и 2 (две) имена от едни от най-скъпите зони (bg и tv). Значи има ресурса. Също да не се забравя, че за тия 6 години най-вероятно са натрупани стотици мегабайтове с текстови файлове за вестника. Сега ще кажете, това е вчерашен вестник, не е важно. Не исторически е важно и то много.

Но! Но има по-важно. Сетихте се. Ако изведнъж се изсипят стотици мегабайти текст, Гошо ще почерпи. Той това чака. За отрицателно време ще им даде такъв ранг като на википедията и правителството едва ли не. Не е истина. Просто трябва да се изсипят.

Е ако атакистите не успеят да монетизират това богатство са идиоти. Не, че не са де. В крайна сметка няма да се изненадам, че ако да бяха достатъчно умни да го направят то щяха да станат водещо новинарско място и нищо чудно на печалба. Но те са атакисти. Те са мутри. Те са тъпи.

И да се върна за последно на телевизията. Първо нейната страница са я правили откровени идиоти. Изсипали са видео и са свършили. Гошо не може да чете видео идиоти смотани. Пишете описания! Нещо повече глупаци. Имате ги.

Има две основни предавания, сутрешен и вечерен блок. Ами и двете имат кратко встъпление в началото. Познайте, какво трябва като описание на видеото? Те го имат вече написано. Забелязвам, че от декември са се появили още няколко предавания. И те имат встъпление. Има ли го това встъпление към видеото? Не, разбира се.

Трябва да призная с гузна съвест, че атакистките мутри не са виновни за това. Което ме подсеща що за националисти са тези, на които главните действащи лица по мероприятия като полагане на венци, митинги, шествия са мутри с впити в тлъстини черни тениски, а доскорошната им депутатка пледираща за семейни ценности и помощ на майчинството е „атрактивна“ плейметка?

Та виновни са някой си „ПРОУЕБ-БГ ЕООД“ дето са толкова тъпи, че не знаят какви точно кавички да си сложат и може би още по-лошото къде, ама карай. Да бе, тия същите са им правили мястото.

Тях ще поругая още малко. Направили пряко излъчване по някакъв си протокол наречен rtmp. Бегла справка на страницата на flow и естествено википедията разкрива, че това е някакво нещо на прословутите Real Networks. В днешно време се ползвало с фалш. Лошо няма. Ама има. Тия красавци от proweb-bg са забравили поне в коментарите на кода да напишат аджеба как да достъпя съдържанието през ГНУ/Линукс, като съм разкарал шпионския боклук (то не че съм го имал) адобски фалш и съм загрижен за свободата/сигурността си.

Същата Википедия отсече rtmpdump. Чувания от мен сефте rtmpdump се оказа проект на mplayer. За стохиляден път се убеждавам, че mplayer е самия върховен, недостижим, невероятен, неземен проект. Тия хора не са хора, извънземни са честно. Още в началото на века се учудвах как с лека ръка чупят гръбнака на всички проприетарни боклуци за онази популярна нещо като ОС.

Има само един проблем. Това нещо не е документирано. Няма нито info, нито man. Хайде стига де, не е честно просто и коректно, спрямо нас. Има само един абсолютно недостатъчен -h и точно нищо друго дори online. Иди разбери разликата между -r; -n; -y; -t; -s; -p.

От rtmpdump спортсменски са написали за xviservicethief и flvstreamer на страницата си. Между rtmpdump и flvstreamer аз не намерих дори една разлика чак до липсата на документация. Чак се чудя, защо точно съществува flvstreamer.

Проекта xviservicethief се оказва нещо с ГПИ и има даже пакет за Убунту. На мен не ми се занимаваше да разбера как точно да го сваля от getdeb, който явно вече се изживява като C'N'R. Едно време просто човек си сваляше пакета, като имаше и хранилище за желаещи без много мозък. Но не ми се губеше време да се чудя как да излъжа getdeb или да търся от друго място. Досадно, а за Атака не си заслужава.

В последен напън след час мъчение стигнах до:

gogo@debian-2:~$ flvstreamer --playpath rtmp://ataka.tv/live --host ataka.tv -u "#$57fdfab025b6b076161" -a 'flowplayer.rtmp-3.2.3.swf' -m 10000 --conn NS:scrubber:false --conn NS:play:true --conn NS:stop:false --conn NS:playlist:false -z

Ами това не работи. Нещо ми се губи, но не знам какво. Нещо не правя както трябва. След като ми се връща грешка оттатък значи връзка и искане на ресурс има, но нещо в заявката не е наред. Ами стига. Почти час съм се маял с нещо не документирано. Какво да изуча протокола rtmp, ли? Гледайте си кефа! И то за Атака?! Няма да стане.

А защо държа под коментар в html да намеря инструкция за ГНУ/Линукс, след като нас всеки ни ебе, както му дойде. Ами идете и вижте тия ташаци от proweb-bg какво са написали за себе си и ще знаете защо. Лицемерни непрокопсаници, недоучили, но искащи пари за изработка.

Уф. Ще спя.

gogo@debian-2:~$ date
чт яну 5 02:22:11 EET 2012

Отново за Атака

2012-01-03T10:24:00.000-08:00

Вчера при Гатьо стана въпрос за телевизията на Атака. Бях гледал десетина нейни предавания по време на изборите. Вчера реших да погледам отново. Предложението беше на Васил Калибацов (дано не съм объркал името му.)

Сега аз съм морално нападуем. От де на де, аз дето на всякъде разправям, че съм либерал, че съм за пазарна икономика, че съм за свят без граници и така нататък, та от къде аз ще гледам един крайно десен? Това е така, но го правя по същата причина, по която лека му пръст Георги Минчев четеше вестник „Дума“. Трябва да съм информиран какво прави врага.

Сега аз не съм адаша и реално опоненти са ми всички партии дори само за това, че са партии и не мога да следя всички. Обаче този ми ти Мусолини и кликата му са интересни персонажи и важното лесно достъпни.

Преди да ги понаплюя с кеф и да реша по кои точно точки да ги храня да кажа нещо. Ако имате 20 минути време изгледайте предаването от 27.12 „Добро утро, българи“ или поне една негова част. Там към края на иначе двучасовото предаване с дразнещ водещ има хубави гости.

А ето ще изключа въпроса за водещия. Няма да говоря за него. Най-известният (поне сред свободолюбивите технократи) ломчанин, ме обвинява, че съм анти Лом. Не, че има нещо против града. Половината ми курс бяха ломчанки, а и едната нещо ми се водеше любов, макар не консумирана, защото такива бяха времената и аз бях принципен. Ама тоя ми ти Лом е много зле, честно. Непоправими са и материално, и като човешки фактор. „Грешка на езика, нов съм в занаята“ цитат от най-великата песен „Колега“ на Ъпсурт.

Та в „Добро утро, българи“ от 27.12 на гости е дует Двугласи, който има нещо общо (не разбрах точно колко) с „Мистерия на българските гласове“. Та двете момчета пеят няколко песни акапелно в студиото. Тръпки ме побиха. Мравки залазиха по гърба ми. Гледайте, няма да съжалявате. Не помня, кога за последно се чувствах така.

Сега е време да ги храня. Този човек е обикновен лъжец. Това ми правеше впечатление още преди да влезе в парламента. Винаги съм гледал с подозрение кадри на в.„Демокрация“, ама тоя е уникат.

Само дни преди да влезе, говореше на митинг пред много народ, че ще спечели. Май само РЗС имаше по-малко гласове, ама на сегашните, на предните бе последен. Той не го ли е знаел дни преди това? Или е глупак или лъжец. Това се случи и на президентските избори, когато загуби от Гоце. И тогава ли не е знаел? За втори път? Поне на последните парламентарни избори не чух такива изцепки. Но не значи, че вероятно не ги е имало пак.

Но на президентските от есента бяха съвсем по-малко изцепките. Там пък още по-тъпо заяви, че бил трети? А той имаше по-малко от ДПС?! А ДПС бяха четвърти май с тяхната Капон. И това, че е трети го изтърси при вече излезли резултати, които може и да не бяха окончателни, но не бяха повече от процент, процент и нещо по-различни от крайните.

Защо този човек по митинги говори глупости? Така се правило на митинги? Да се надъхват? Ами ти лъжеш избирателя си.

През избирателната кампания 2009 този човек не спря да хули бат' Бойко. Първата му работа в парламента бе да го подкрепи! След всичко, което наговори! Прави ли бяха от „СКАТ“ да го хулят? Ами бяха. Правеше обратното на това, което говореше. В момента не говоря добро или не е било то. Говоря, че не го правеше, получавайки вота за него. Малък или голям вота отново не е тема. Вот имаше, обещания имаше, изпълнение не.

И някак си „изненадващо“ се обърна срещу Бойко малко преди поредния избор. И отново влезе в морална дилема. Днес да говори, че ги подкрепили, за да не са отново ДПС и защото ГЕРБ били поели обещания. Таяли били надежда. Олеле. Нещо от това да е бил говорил преди изборите? Не! Точно обратното. Даже стига до там да говори, че си дал „глътка въздух“, иначе щели да го „унищожат“ по-рано.

Е изненада ли е, след всичко това, че Атака загуби изборите? Спечелиха всичко на всичко два селски кмета. Ами сигурно БКП, БЗНС или някоя друга подобна свинщина има повече. А той се съревновава срещу БСП, ГЕРБ, НДСВ, ДПС.

Изненада ли е, че Калина Крумова и други напуснаха Атака? Ами Калинка беше журналистка на СКАТ, говори се и любовница на Симеонов. Вярвам го, путката е готинка и празноглава, идеална любовница. Пак добре, че с нея, а не с оня парцал Вулева. Та почти е изненада като кадър на СКАТ, че изкара две години с ПГ АТАКА Крумовата.

Гледах и новогодишното приветствие на Мусолини. То беше изцяло негативно. Пожела всичко най-лошо. Пожела го с уговорката, че е само за „предатели“, „безродници“, „врагове“ и всякакви такива. Извинявам се. Това е напълно неприемливо. На нова година, когато и да било. Това не може да е правилно.

Обаче се зарадвах на последното събрание, което направил на пл. „Славейков“ (адреса на ТВ Алфа е пак там). Ами той говори пред съвсем малко хора. Повечето бяха алкохолици дошли да пият безплатна чаша вино, минали случайно от там. Първите кадри са как последовател на АТАКА е там да търси отговорност на тоя човек. Според подвикванията, явно повечето бяха на същото мнение или пияни.

Това ли му е актуалния електорат? Пред толкова хора ли говори? Този човек пълнеше площади преди две-три години. На негово място бих изтрил репортажа от Интернет. Това е срам, позор, гавра.

Тази година отново ще се гласува за парламент. Минаха четирите години. Извън всякакво съмнение, че той няма да влезе. И ще иде там където трябва. Ще си иде вкъщи. Писна ни от този.

Та даже „националните си сборове“ прави пред 50 човека, дето половината са журналисти, а другите пенсионери. И този репортаж гледайте да се посмеете. Може даже без звук, няма да чуете ново.

На върха на смешката дори когато говори за очевидно опорочените избори. Цитирам нещо дето чух поне десет пъти в негови изявления: имам 40 гласа в протокола, в ЦИК отчетени 4, имам 20, там нула и така 1600 протокола само в столицата.

Е не е ли глупак? В тия протоколи имаше по 1500-1800 записани. Дори в най-слабите има поне по 800 гласували, а почти навсякъде са гласували по повече от половината (за столицата средна активност над 60%). Тоя умее ли да смята? Смешен е.

То даже и сега не може да измисли ново. Прави телевизия. Кой го вкара в парламента? Телевизия. Ще успее ли този път? Не. Очевидно е.

Още един забавен момент. Храни бат' Бойко, че се бил разделил с Цветелина Бориславова. Ама новинка. Той сам се е разделил с Капка. Не крие го, не го е казал. Но как иначе да тълкувам думи като „архонта Бинев и другия евродепутат“. Не споменава името на Стоянов никъде. Само на една пресконференция след директен въпрос на журналист го споменава и то само, за да каже, че го изключил от „политбюро“.

Израза „политбюро“ е негов ега ти! Тоя не е добре. И отделно, ами, че тоя човек ти беше доведен син, може ли така? И после ще говориш за семейни ценности и така нататък. Хайде стига.

Може би трябваше да поговоря малко по темата за цепенето. Тия партиите са наистина тъпи хора. Мамка му, написано е със златни букви на сградата дето обитават. Какво не могат да четат ли? Що не вземат да се поучат от ДПС и БСП?

Не. Единия ще храни другия, че прави далавери с имоти, той пък първия, че е двулика лопата, двамата общо, че РЗС е „конюнктура“, а безумието ВМРО даже го няма в схемата. Трима човека не могат да се разберат. Ще умрат. Това е сигурно.

И пак се излага. Говори за Валери Симеонов (собственика на СКАТ) по неща от времето, когато са били съпартийци. Тоест Мусолини си признава, че е намесен в далавери. Интересно, че не каза нищо тогава, значи е съучастник ;) Наистина трябва да си много прост да си признаваш в прав текст, че си корумпирам. Пали юрган, за да трепе въшки. Гениален!

Достатъчно ли нахраних този политически труп, който сам се докара до там?

И преди да приключа един момент дето ми стана забавен. От време на време канят хора дето не са им съпартиици. На 29 пак в сутрешния блок бяха поканили някакъв доцент (забравих му името, но беше Георги и той). Тоя човек явно не беше слушал какви ги блещи „лидера“. Без да иска за десетина минути разби почти всички му тези. Водещия се опитваше непрекъснато да му слага думи в устата неуспешно. Онова хубавото булче пък гледаше сякаш са ѝ взели куклата Барби.

Най-много се смях на въпроса, какво води прехвърлянето в частни ръце на голяма част от производството и разпределение на енергията. Наш Мусолини все разправя, че плащаме пенсиите на чешкия, австрийския и щатския (тия с Марица-изток) пенсионер. Пича рече, няма такова нещо. Само преди години цялата енергетика беше в държавни ръце. Да са били по-високи пенсиите? Нищо подобно. Бяха даже по-мизерни, до колкото е възможно да са по-мизерни.

Човека каза нещо дето и аз твърдя отдавна. Българина е свикнал да се оплаква. Дава няколко примера, най-забавния, че като видим хубаво дете на улицата и казваме „пу“ ;) През 2008 при социалисто-монархисто-ислиямтерористите говорехме, че никога не сме били по-зле, а сега, че тогава е било супер.

Ние сме най-бедни в ЕС, но ЕС е най-богатото в света място. Ние сме от 15% щастливци. Много не могат дори да мечтаят за това, което сме сега и тук. Има много, ама много по-зле. Не се радваме на това дето имаме. Трябва ни повече оптимизъм. С това завършвам, като подходящо да пожелая една успешна туко що започнала 2012 година. А иначе мога да храня още доста тия хора ;)

п.п. Опа. Забравих. Имат една красавица, която чете новините. Казва се Петя Кузева. Направо се обзалагам на шише Джоони в крачка, че тая хубавелка е дъщеря на Кузов, но е сменила една буквичка, колкото да изглежда прилично. Тия наистина са зле. А кой ли да им каже да ползват mp4? Да ползваш flv 2012 (2011) година е безмерна тъпотия.

Нова година при нас е дошла

2011-12-30T18:37:00.000-08:00

Емо Георгиев вече написа своя последен пост за годината. Аз след цялото писане тоя месец, май взеха да ми свършват думите. Не знам, какво да кажа, пожелая, напиша. Трябва да е нещо хубаво и мило, но не ми идва от вътре. Даже вече използвах в последната си новина за вестника откраднатото от Cloxy „празнувайте като за последно, поздрав от маите“. И майтап не мога да измисля даже. Празно.

А днес, днес бях щастлив. Видях се с колегите. Те ме поканиха на традиционното си малко тържество в последния работен ден на годината. Почувствах се наистина доволен. Помнят ме и ме помнят с добри чувства. И аз имам такива към тях.

А утре, вече днес в семейна обстановка с децата и моите родители ще изпратим последния час. Ще чуем и думите на президента и ще дигнем наздравица с онова „шампанско“ по два и нещо дето се продава в Кауфланд. Странно, изниква ми още един въпрос. Кой ли ще говори празничното слово? Гоце, новия или двамата?

Въпросите продължават да валят дори в последните минути на годината. И това е добре. Щом има още неизвестни, щом има още въпроси, значи не сме спрели. Продължаваме напред, заедно, всички. И този път може би по-успешни.

Да ни е честита настъпващата две хиляди и дванадесета година!

Превърнал съм се в статистик

2011-12-24T10:53:00.000-08:00

С тази публикация на връх бъдника изравнявам само в тоя месец публикациите си с тези за цялата предна година. Нещо взех много да ги броя. Подозирам от януари ще спра да пиша за дълго. Или в краен случай ще се случи от март, когато заминавам на бачкане в Кипър. Един вид раздяла.

А днес, днес ще пиша или по-скоро показвам малко песни. Вчера вечерта я прекарах в тубата в слушане на детски песнички от социалистическата ми младост. Може оня строи да беше лош, ама имаше чудесни песнички. Или може би си го мисля, защото съм бил безгрижно дете и ми носят скъп спомен. За пореден път не знам. Човек не може да знае всичко. Слушах и какво ново има в рапа. Подбрах едно парче:

От няколко години спрях да съм фен на Криско. Сякаш вече не е толкова свеж. Според мен прекалено много се старае да е перфектен и в същото време модерен. Според мен не му се получава и е изгубил онази непринуденост, заради която го харесвахме. Конкурент в това парче са бледа сянка на себе си, но все пак заради тях го пускам.

А днес пък цял ден прекарах в слушане на X Factor. Тъй като не гледам телевизия и него не бях гледал. И открих за себе си две момчета. Почти само тях слушах. А тук представям най-гениалното парче, което съм чувал последните години.

Пожелавам Ви весело посрещане на празниците!

Мой пропуск

2011-12-23T03:12:00.000-08:00

С този запис, както им вика Гачев, изравнявам публикациите за тази година на тези от предните три години взети заедно. А даже не съм стигнал до двете отложени. Отложените са три, ама третата е от много отдавна. Ще видим.

Днес за добро или не се прецаках. От както дойде новия кмет има яка чистка в общината. Това не е нищо ново. Една от особеностите на българската демокрация е при нова власт да се подменят служителите. Даже си има термин – метла.

Преди само два дни ходих да се подписвам в бюрото, ама никой не ми каза, че имало обявени 7-8 позиции. За поне две от тях имам ценз. Е казаха ми, че срока е до днес до два часа. А аз го научавам днес.

От една страна е много тъпо като си бил в частната сфера да се преместиш в несгодите на държавната. Всичко е по-зле. И заплатата. И условията на труд. И си зависим политически. Отиваш си с този, който те е назначил.

От друга страна аз съм на колене и нямам никакъв избор. Тоя град умира и работа в него не се намира. През 2007-ма си намерих два пъти работа и то лесно. 2011 е невъзможно дори с връзки. Мразя връзките.

Четири години са си четири години, трупа си се стаж за пенсия. До като си седя вкъщи, няма да имам стажа да се пенсионирам, ако съм жив след 34 години. Е това при условие, че не вдигнат пенсионната възраст от сегашните 65. В Канада Тупаров разправя е 70. Наскоро чухме в ГФР е 67.

Това ме подсеща, че оня ден изчетох много анализи на Дойче Веле. Много от тях са за Гърция. Немците ги обвиняват, че са широкопръсти и ги заклеймяват. Заклеймяването стига чак до канцлера Меркел. А тя е родена в ГДР. Само след малко, защо наблягам на тоя факт.

Да гърците са харчили повече от колкото са можели да си позволят. Проблема е, че са харчили много повече. Имало е всякакви злоупотреби. Но на какво наблягат немците?

Обвиняват ги, че има възможност за ранно пенсиониране и им се полагат 14 заплати годишно. Моля? Някой сме живели в социализма и помним, че тогава и ние имахме тези социални придобивки. Да припомня, че в Гърция също са управлявали (и все още) социалисти. Няма нищо по-нормално при социализъм от социални придобивки. При това не говорим за нещо кой знае какво. Говорим за допълнителна заплата и ранно пенсиониране по желание (с по-малка пенсия естествено).

Е ако някой ми каже, че това е наказуемо значи е идиот. Не, че аз не съм, но няма нищо по-нормално. Та ние живеем XXI век.

Обаче проблема е друг. В развитите западни държави се експоатира труда. Има поне две причини за това. Първата държавата да си намали разходите. Далеч по-приемливо е парите да отиват за алтобани, от колкото за пенсионери. На работещия не му звучи добре да има по-малко, от колкото заслужава (или си мисли, че заслужава), за да живеят пенсионерите. Повечето не си дават сметка, че и те ще станат пенсионери един ден.

Втората причина е, че нашия западен свят застарява. Да броя и нас в него, защото под запад разбирам Европа и Северна Америка. Азия и Южна ги намирам за изток. Да слагам и Южна в сметката не е географски правилно, но е по-близка до изтока по манталитет. При застаряващо общество тежестта се увеличава. Лошото е, че увеличавайки експоатацията на труда не допринасяме за подмладяването.

Една отлична мярка, за да се реши този проблем е жените да не работят. По между другото в Япония е забранено на жена да работи, ако е семейна и има деца. Жените не са създадени за работа. Физиката им не го позволява.

Но има друг проблем. Така мъжете ще са натоварени повече, което естествено не желаят, а има и нещо наречено еманципация. Да жените искат да са ни равни във всичко и те са ни равни. Има жени щангистки и култористки. Ако ще са ни равни трябва и те да работят. Това е равенство. Борили са се векове наред, връзвали са се по оградите на парламентите, за да имат права, сред които е и това да работят. Днес го имат и не може да им се отнеме.

Но това, че един проблем е нерешим, не значи, че го няма. И този проблем Меркел го има и то голям. Тя не може да излезе и да каже на сънародниците си – не мога да Ви пенсионирам на 60, а жените на 55, нищо, че след тая възраст сте амортизирани умствено и физически. Мога само да заклеймя Гърците, които го правят.

Та така цената на злоупотребите в Гърция, както обикновено ще бъде платена от тия, които не са виновни. Ще я платят обикновените гърци, които ще се пенсионират късно и ще имат само по 12 заплати и то по-малки, защото няма кой друг.

В застаряваща Европа не е време за социални придобивки и цената на злоупотребите трябва да се плаща от народа. Но пък е справедливо. Народа е този, който е позволил това да се случва пред очите му и сега ще плати за наивността си.

А аз си оставам безработен. То гроздето е кисело и в общината нямаше да ме вземат, защото съм аполитичен.

Блокирах добрия чичо Гошо

2011-12-22T15:06:00.000-08:00

От няколко дни забелязвам Гошо ми пълни потока (поток и стена едно и също ли е?) със спам. Днес решавам да мина и да го разкарам. То се оказа можело. На последната разкарана ми зададе въпроса по-горе. Познайте дали това не ми докара садистично, почти подсъдно удоволствие ;)

И да под въпрос нали никой не мисли, че отговорих не ;)

Анкета: Постигнахте ли целите си през 2011?

2011-12-22T11:13:00.000-08:00

Мисля не е тайна за някой, че имам рег в Гошо+. А, ако ме е чел и сигурно няма да се изненада, че не е заради Гатьо. Там съм по покана на инж. Тони. На него не можах да откажа, макар да му отказах да се включа във фацебоок група на вестника.

Последните дни съм нещо като активен там. Най-вече заради жената. Показвам ѝ интересните клипчета и картинки пуснати от Funny Gifs & Pictures, Petar Petrov, zhivka georgieva. Кои са тия хора не знам, но си мисля, че първия и третия са едно и също лице. При мен са в кръг „Разни“.

Освен тях в другите кръгове, предимно „Познати“ съм сложил всички познайници по мрежата. Те обикновено нямат нужда от представяне. Там има и хора дето не харесвам, като Иво Джумлата, но са малко и аз не знам защо съм сложил.

Сложил съм Линус и Растер в специален кръг, колкото да кажа – ей ги на имам ги.

В „Приятели“ са две имена. Виждате ги горе дясно. В „Семейство“ е единствено сестра ми.

Едно от имената в „Познати“ е на Тошко Христов. Мисля преди няколко години бях писал за него добри думи. Няма никаква нужда от представяне. Всеки го знае. Всеки знае „Нова визия“. Всеки знае страхотните му статии. Тия дни даже книга издал. Отворил е очите на много народ за много неща и трябва много да го черпят до припадък.

Та Тошко оказва се имал традиция и аз за мой срам от Гошо+ научих за нея. Всяка година пита дали сме си постигнали целите. Така де, време за равносметка. Сам дипломатично подсказва, че това е излишен въпрос за почти всички от нас говорещи езика, на който е написан въпроса. Ние сме хора без цел, посока и бъдеще. И на +Господ вече не сме смешни, защото нямаме планове. Нямаме мечти. Нямаме нищо.

Изведнъж ми се допи мамка му. Искам да се удавя в алкохол. Но нямам капка. Ще търпя и стискам зъби.

Та на собствения си въпрос Тошко отговаря „Да изцяло или поне на 90%“. Не се съмнявам. Той е умен човек с цел и посока. Аз гласувах в края на другата посока – не изобщо. За момент се сетих, че оптимизма е единственото ценно качество на човек, единственото, което го крепи, когато всичко друго е загубено.

Зачудих се да гласувам „По-скоро не“. Оптимистично. Не е. Лъжа е. И не гласувах така. През тази година не постигнах нито една цел. Не спечелих нито една битка. Не успях в нищо. Ако нямах семейство, което ме подкрепя, не знам какво бих сторил. Семейството, с което се сдобих случайно преди осем години и което не желаех. Днес само то ми дава сили.

Но всеки има своята истина за тази година. Каква е твоята читателю? Нека се преброим! Ако положителните са повече от отрицателните може и нищо да не значи, но пък може да значи, че все още има шанс. Не всичко е загубено. Днес повече от всякога ми се пие.

http://www.novavizia.com/12266.html

Аз съм откачен

2011-12-22T03:16:00.000-08:00

Само преди дни си мислех, че не мога да направя толкова публикации, колкото за предните три години взети заедно. Днес ми остават четири, опа вече три. И имам поне две неща, които отлагам. Една все ще я измислим. А с тази публикация бия януарския си рекорд, който мислех за недостижим.

Днес ще си говорим отново за даскали. Снощи на вратата се звъни. Две начално учителки от месно училище с повехнала слава.

– Имате дете за първи клас!
– Имаме.

В кратък разговор се установява, че ние вече сме подали молба в друго училище. Сигурни ли сме, че искаме. Съпругата отговаря, че и баткото е там. Ако бяха питали мен, нямаше да съм сигурен. И преди съм писал за това училище. Прехвалено, контролни и домашни до откат, глупости, с нищо не са по-добри. По мое време там учеха гаменчетата на града. Беше нещо като подготвително за ТМТ и Бастилията (строителен техникум).

Тези жени били доста мили и учтиви. Жената има добро впечатление от тях. Миналата година пък, мисля и това бях писал, идва учителка от друго училище за големия. В нашия квартал няма училище, но в два от трите съседни има. Тя се е държала много грубо и арогантно, държала е вратата докато е увиквала съпругата. Много неприятно впечатление и голям контраст от тези жени.

Та по тоя повод две неща. Първо практическото. Ако сте от Видин или селата наоколо и ще записвате детето си първи клас в никакъв случай не го пращайте в училище известно с това, че там някога се преподаваше по Сендовата система. В града има само едно такова и е кръстено на обичан наш писател, на който е кръстен и известен софийски площад и има интересна „пейка“ на същия. Не искам да го споменавам, защото не смятам, че това училище заслужава това име.

Второто е „философското“. Няма да се разпростирам, защото след малко трябва да ходя на празник в градината. Как така всяка година минават учители за деца? Технически ми е ясно. От служба ЕСГРАОН на общината им дават списък на шестгодишните с регистрация в кварталите, които ги интересуват. По това няма никакъв проблем. Един път и общината да свърши нещо. Няма как даскалите да имат ясновидски способности.

Обаче защо го правят? Защо обикалят като просяци от врата на врата? Отговора мисля е ясен и се състои в странното словосъчетание „делегирани бюджети“. Всяко училище получава толкова пари, колкото деца има. Тоест нещо като хилядатина лева на дете. И с тия пари те трябва да закърпят годината. Повече деца, повече пари. Децата определят и броя на учителите – по-малко деца, съкращения.

Това е просто позор. Не се прави пазарна икономика в училища, не по тоя жесток начин. В уважаващите себе си страни има училища за по няколко ученика. Учителите са насърчавани с материални придобивки и по-високи заплати да ходят да преподават на село. Защото урбанизационния бич е страшен. И ние българите много добре го усещаме всеки ден.

Но тук не. Плаща се на калпак. След десетки години борба на патриотите, най-после миналата година се прие да не се получават детски, ако детето ти не е на училище. Ясно е, защо всеки българин го искаше. Ако детето не получи образование, то няма да има шанс за работа и ще стане престъпник. Престъпниците ни са достатъчно и сега.

За съжаление тази мярка вече няма никакъв ефект. Няма, защото децата от проблемните слоеве на обществото ги държат на училище едва ли не на сила. Тук има една община Бойница. Това е село с триста и няколко човека на края на света. Това село е просто обречено. Но то има умна кметица. Тя се бори като Давид за отлагане на неизбежния край. Едно от многото неща, които прави е да кара деца в местното училище от къде ли не. Включително гледам всяка сутрин как училищния автобус идва от четиридесет и няколко километра в нашата циганска махала да взима под десет ученика.

В махалата има училище. В града също. Но тези деца ходят там. Защо? Защото ги хранят, обличат, дават дърва на родителите и каквото успеят да докопат от някоя програма, само и само тези деца да идват. Случая с тая кметица хич не е единствен. Това е практика правена от всяко училище без две, които не страдат от недостиг на ученици първи клас (пряко и преносно). Просто тази кметица ме впечатли с амбициозността си.

Смятате ли, че тези деца учат? Смятате ли, че биха им писали двойки? Смятате ли, че биха ги изключили за успех или хулигански прояви? И не не говоря само за циганетата. Говоря за всяко проблемно дете. Сред циганетата съм виждал ученолюбиви. Има една в класа на сина ми.

От делегираните бюджети единственото, което ще се случи (а то се случва) е да падне нивото на училищата, неграмотността да се увеличи и образованието да стане недостъпно за българския гражданин.

Първите две смятам са ясни. И за третото мисля, но все пак да кажа. Падайки нивото на училищата, което е неизбежно и се случва, то дори ученолюбивите деца ще им е по-трудно, дори не възможно да придобият качествени знания.

Делегираните бюджети, освен това обричат училищата на закриване. Всяка година се закриват стотици училища. Къде да учат децата от не добре населените райони? Какъв е ще стимула им да учат? Нали знаете, че София е единствения град, който не е в демографска криза? Дори четири хиляди годишния Пловдив, втори по-големина, има големи проблеми. А какво остава за селата?

Просто положението е ужасно. Ако това е реформата в образованието се моля тя час по-скоро да спре. Наистина няма да ни има след тридесет години с такива реформи, както сложиха тия думи в устата на холандския премиер.

От МСвят до Фонекс

2011-12-21T02:21:00.000-08:00

Това трябваше да го пиша лятото, но нали почти три месеца бях болен и неспособен да пиша та изостана. Вчера се сетих и по-добре късно от колкото никога.

Преди няколко години ходих точно в това време в МСвят и купих телефон. Бях доволен от обслужването. Около лятото същия телефон имаше нужда от дребна поправка. Точно тогава магазина не работи повече от две седмици. Причината бе, че се преименуваха на Фонекс.

Мен по принцип ми е смешна тая работа. От маркетингова гледна точка това е идиотизъм. Работи за марката не я сменяй. Най-добрите не го правят. Марлборо е Марлборо, Кока-кола е Кока-кола, Форд е Форд. Прави, каквото правят големите, не руши законите на маркетинга, защото ще загазиш. В тая връзка съм готов да се обзаложа, че Free Code ще загуби популярност през тази година и ще я загуби точно защото не е Fresh Meat. Free Code e хубаво име и ужасен маркетингов ход.

Връщам се на МСвят станал Фонекс. Минаха двете седмици и нещо, магазина най-после проработи. Занесохме телефона и тъй като проблема бе наистина дребен, ако имахме опита щяхме да можем и сами да го отстраним, то едно усмихнато и симпатично момче ни свърши работа за минута.

Така бях останал с добри впечатления и когато дойде следващата дата за покупка на телефон, отидох направо при тях. Следващата дата бе около двадесети януари две и единадесета, тоест тази година. Телефончето е прилично, работи добре, жената е доволна от него. И о +Исусе разпознава телефонни номера в SMS, онези от Купертино ще ги съдят.

Обаче така се случи, че една лятна утрин, след като вечерта е сложен да се зарежда, телефона не само не бе зареден, а съвсем му бе паднала батерията. Отказваше да се зарежда и това е. Какво да правим, ще носим телефона в магазина. Там персонала е вече друг. Пак е младеж, ама е някакъв лигав. Днешната младеж, не знам защо се държи лигаво по презумция. Много са ги глезили родителите ли, какво?

Ние имаме опит с тия работи и сме занесли гаранционни карти, касови бонове, всякакви хартишляци и кутийката. Пича е великодушен, казва оставете телефона, нищо друго не трябва, след две седмици минете да си го вземете. Ние сме тотално учудени, но си тръгваме. Явно е някакво ново нещо, за което не знаем. Учудващо ни бе, че даже не си записа телефон за контакт, име, нещо, каквото и да било. Сега ние на магазина вярваме, нали от него сме купили, но те за нас, какво знаят?

Освен учудени, бяхме и ядосани. Все още бяхме ядосани леко, до края на историята, щяхме да избухнем. Ядосани бяхме, защото не ни се даде оборотен телефон. Във всички магазини го правят, но явно не и във Фонекс. Сега аз не съм останал на техния мизерен телефон, ама това е простотия.

Минават две седмици, жената е отново там. Вече освен лигавия пич има и някакво дребничко девойче. Оказва се трябвало да се запишат данни, трябвало гаранционна карта, телефона си седял просто така в очакване. Девойчето явно е знаело тази елементарна подробност, но не и олигофренчето. За човек, който е работещ и го търсят, две седмици са адски много време, а те бяха опропастени. Нещо от сорта на извинете няма. Оборотен телефон, пак. Щели да ни потърсят.

Мина месец, ни дума, ни вопъл, ни стон, ни комунист да се казва Антон. Наближаваше да заминем на почивка. Жена ми се принуди и пак ходи. Да помоли от сервиза да побързат. Пича не можел да помогне с нищо, щели да ни се обадят. Опа сега се сещам, че чак на тая среща записаха телефон за контакт, а не на предната. И пак по настояване на жената. На нейния нямаше как да я търсят, нали телефона беше при тях.

Ходихме на почивка, то беше минало месец вече, върнахме се, вече приближавах два месеца, телефона продължава да не е готов. Почнахме да си мислим, че е било груба грешка да го носим в магазина. На частен майстор би ни го върнал след два дни и половин година гаранция. И втория месец мина, влязохме вече да пълним трети.

В един хубав ден отиваме за не знам кой път, оказва се телефона готов. По-точно не е. Пича авторитетно ни обяснява, че проблема е в батерията, тя не зареждала, а не се покривала от гаранцията.

По между другото много са ми смешни тия. Как така на телефоните и лаптопите гаранцията не им покрива батериите? Част ли е от устройството? Част е! Може ли машинката да работи без нея? Не може! Защо не влиза в гаранцията? Няма отговор. Българска работа.

Имате ли батерии, питаме лигоча. Нямаме. Съпругата е вече готова да вдига скандал. Повече от два месеца, нищо не са свършили и няма да свършат. Кратко и тихо казах, че в тоя магазин повече няма да вляза и издърпах жената на вън. Самият аз бях бесен.

Викам си е добре отиваме на пазара да купим батерия. Отиваме на една сергия дето продават разни такива козметики като панелчета, зарядни и калъфи. Момчето вика, о това е рядък телефон, трудно ще откриете батерия за него. Много трудно добавя. Вие сигурни ли сте, че в батерията е проблема? Възможно е да, но не е често срещано, трябва самата батерия да си е дефектна, продължава. Ами мънкаме ние, така ни казаха в магазина. Момчето леко се подсмихна под мустака дето нямаше. В това изражение прочетох – тия в магазина са идиоти, а Вие им вярвате.

Рече добре дайте да проверим. Има си там някакъв лаптоп и мултицет. Тази батерия се зарежда и вашето зарядно е наред (то има и usb). Показва ми грозна графика на лаптопа и пред мен замерва батерията с мултицета. Ето казва тук за тия минутки вече съм сложил 3 кв ток (три беше, ама дали са киловати не помня, от тоци не разбирам и не искам да разбирам, тока убива). На три няма как да не тръгне телефона, общо батерията е шест продължава.

Аз се бях засилил да купувам ново зарядно, а той вместо да преследва продажбата ми обяснява, че не е това проблема. За няколкото минути при това момче на сергия в пазара получихме много по-качествено обслужване от онзи педал в магазина за месеци.

Не вярвах на ушите си. Зарядното при него беше три лева, универсално, а той дори тая продажба да не направи. Толкова му бях признателен, че си купих от шест. Да казах му, нека си го имам за друг случай, почти насила купих от него.

Прибрахме се вкъщи, взех да търся батерия. За цяла вечер ровене открих едва една и то на търг. Прав бе човека, точно тая батерия се намираше много трудно. Ама какво очаквам, магазина продал ми телефона, нямаше.

И един момент се сетих, че добрия чичо китаец е сложил резервна батерия в комплекта. Извадих я от шикозната кутия и веднага в зарядното дето си купих. След като я заредих сложих на телефона. Телефона не тръгва. Батерията е чисто нова, преди няколко часа извадена от найлончето. Тезата на Фонекс се разби на пух и прах.

Аз съм вече много озадачен, ругая грозно, зловещо, Ботев се върти на Вола. И почвам някакви абсолютно аматьорски изпълнения, вадя карти, сменям, махам. Стои! Остави! Равнение на дясно! Телефона тръгна?!? Ай сиктир!

След няколко опита по неандерталския метод опит-грешка, установих, че телефона е напълно работещ, когато в него не е чипа с външна памет. На друг телефон сложих тоя чип не го разпозна. От другия телефон чипа сложих на този, той си работеше. Очевидно чипа беше изгорял, но китаеца отказва да работи, ако е вътре. Другия телефон дето си играх беше корейски и на майка ми. Моя телефон е тъп и няма такива екстри. Странно, че корееца си работеше и с потрошената памет.

Излишно е да казвам, че паметта също не влиза в гаранцията, но все пак тя наистина е външно нещо и наистина без нея може. Само дето Фонекс ни излъгаха. Те изобщо не бяха отваряли този телефон. Ако телефона беше отварян, щяха да знаят, че на телефона му няма нищо и да ни го кажат. А не да ни го върнат неработещ, какъвто им го оставихме.

Излишно е да казвам и точно от къде си купих новата памет с една година гаранция. От човека, който ме обслужи качествено, загуби доста време, обясни подробно, въпреки, че рискуваше да не купя нищо от него. Телефона бе на половин година, паметта му също, ако тъпаците във Фонекс имаха гаранция, трябваше да ни я заменят тая памет.

Трябва да има и поука от историята. Първата е, че аз повече няма да стъпя във Фонекс. Там ме мотаха, лъгаха и ме обслужиха повече от зле. Ако поне обслужването бе добро, дори да не ми бяха свършили работа. Някаква, поне малка заинтересованост от тегобата ми да бяха показали, нямаше да съм толкова краен. Излъгаха ме, унизиха ме, не свършиха нищо. Да аз имах добър спомен от МСвят и отидох във Фонекс за следващия си телефон, но няма да потретя.

Сега поука и за самите тях. Те няма да прочетат тези редове, но се надявам да ги прочете някой, който му пука за бизнеса му, дори да има квартално барче. Защото на Фонекс не им пука. И ще умрат. Задължително.

Аз съм бил и от двете страни на барикадата. Бил съм клиент, както всички нас и самия аз изкарах кратката си кариера до тук като обслужващ клиенти. Имам и академично образование. Това не е похвала по принцип, но точно там са ми дадени основите, защо нещо се случва и какво да се прави.

Обслужването е нещо много важно. Не е задължително да си с вратовръзка и костюм, да говориш сложно и да показваш аристократична вежливост. Е необходимо е, ако си на някакво по-високо ниво, например държавен служител или застраховател. Но ако си честен частник с някакво малко предприятие в рамките на града даже е излишно.

Трябва просто да се държиш добре. Ако човека има проблем, покажи загриженост. Не е нужно да се преиграва. И това пречи. Онзи мазен лигльо вероятно са му приказвали подобни приказки и той е решил, че „ще е по-близо до клиента“, като се държи като глупав дъвко-джвакател.

Но най-важното от всичко, разбирай си от материята. Ако имаш служители за тях е повече от задължително. Служителя, който работи с клиента е твоето лице. Не е рекламата, не е шефа, не е никой. Клиента вижда служителя. Ако този служител е неграмотен, то клиента все някога ще се осети. И ще си иде разочарован. И може да се не върне. Даже го съветвам да не се връща.

Така се отсява този който работи за клиента и този, който не му пука. Не гласувайте с парите си, както гласувате с бюлетините! Поне тук вложете разум!

Момчето не е виновно, че не разбира нищо. То не е виновно, че не се държи добре. Предприятието, което го е назначило е виновно. Фонекс са виновни. Или изобщо не подбират персонал, което би значело, че и не плащат добре, или тези които подбират персонала са идиоти. И в двата случая вината е във Фонекс.

Вярно е, че не се е родил служителя, който няма да мрънка за по-висока заплата, дори да му е по-висока от президента на републиката. Но има някакво приемливо равнище, под което няма да получите качествен служител. Колкото е по-недоволен служителя, толкова по-зле си изпълнява задълженията, дори той да е по принцип компетентен. Когато обаче плащаш прекалено малко, а условията на труд са дори по-зле, няма вариант да имаш добри служители. И от скъперничество, ще фалираш.

Другия вариант да взимаш куцо, кьораво, сакато е също толкова пагубен. Говоря преносно, а не за инвалиди. За инвалиди има стотици подходящи позиции и е време държавата да седне и да внесе ред.

В РБ непрекъснато се говори, че ТРЗ-то са идиоти. До някъде не е без основание. Обаче ТРЗ не назначават сами, винаги около тях има някой големец да пресяват заедно. Ако дори след това има некачествени служители, значи нещо е абсолютно объркано. Това значи, че дори началниците в предприятието са идиоти. Изхода е същия – фалит.

Омръзна ми да пиша, мисля ме разбрахте, за какво говоря. Ако не сте, ами нищо друг път пак ще полафим.

Честит първи сняг

2011-12-20T09:25:00.000-08:00

По страната отдавна бе той, а по балкана сигурно и покривка има вече месец, но тук е за сефте от днес следобед. На днешния ден се занимавах с нещо, което правя за осма година. Купувах играчки за нова година и дядо Мраз. В моята къща, оня западнизиран измислен, пикльо, обидно към християнството наречен Коледа, опорочаващ единия от двата основни религиозни празника, не влиза. Религиозното си е религиозно, светското светско. Почти като св.Павел го докарах ;)

Само, че тая година е по-различна. Основния дял от играчките е за близнаците на сестра ми. Моите малчугани ще получат по-малко и по-евтини. Единия даже книжка ще получи на мястото на едната играчка. А догодина ще мисля по въпроса изобщо да няма играчки. Но вероятно ще ми се откъсне нещо, няма как.

Едно наблюдение, което съм забелязал през всички тези години, се потвърди и тая. Наближи ли края на годината играчките поскъпват страшно – обикновено двойно, но често тройно и повече, според това, колко е модна вида играчка. Спекулата по нова година си е нещо нормално за нашата страна, поне последните двадесет години. Проблема е, че след празниците цените на играчките не се нормализират. Децата ми са родени средата на февруари. Тогава ми е другия силен период по запасяване със скорошни трошки. Цените са същите тогава.

Обаче всяка тенденция има някакъв момент когато стига предела си. Най-обикновените играчки, който преди няколко години се търгуваха по 2-3 лева, днес гледам за 12-16. Преди нямаше по-скъпа играчка от 25 лева, днес на толкова започват тези, които не са чак толкова прости и мънички, но само при условие, че не са рекламирани. Днес горната граница, която е елементарно да влезеш в нея, ако искаш да зарадваш детето си е 70-80 лева за някакъв лъскав отпадък.

Но рекламата е най-лошото нещо родило се през последните 10 години. До към 2005-та нямаше детски канали преведени на български. Май първопроходника, ако не бъркам, ама не бъркам беше Фокс Кидс, който след три прераждания, минавайки през Джетикс, днес е масово мразен от родителите под името Дисни. С първите опити за преведена програма за детска аудитория, започнаха и плахите опити за реклами на играчки. Отначало бяха наистина плахи. Но от около три години най-много започва да става все по-страшно.

Първите опити за промивки бяха и по-евтини. Най-напред бяха Тазо. Това бяха едни пластамсови/метални кръгчета с картинки. Те бяха евтиния. После бяха едни карти Ю Ги О. Все още ги има. Това са карти за игра с някакви чудовища и грозотии по тях, вместо валета и аса пика. Струват по 5-6 лева, но се намират китайски по лев-два. То на тия карти трябваше да стана голям специалист и да изгледам всички възможни филмчета, за да съм равностоен играч на децата. Още повече в тях „атаките“ се измерват в хиляди точки, а големия ми син от месец може да смята до десет.

След това Ю Ги О за малко затихна и дойдоха Бакогани и Гормити. Първите Бакогани бяха 2-3 лева. Това са едни топчета с магнитче отдолу, което като лепнеш някъде се появяват рога и зъби. Елементарни, но почти симпатични. Гормитите обаче беше по-зле. Това бяха едни пластмасови чочковци, елементарни за счупване, съвсем малко по-големи от войниците за стотинки, с които сме си играли ние. Но струваха по пет лева парчето (и те все още се намират). По-лошото от кретенската им цена бе, че бяха толкова грозни, че някой с по-слаби ангели, може и да не заспи скоро.

След Бакубаните и Гормитите за малко се върна Ю ГИ О. Днес ги тресе друга мания наричана Бей Бей, което според Википедия (О Чудо, там има статия за тая напаст) би трябвало да е Bay Blade. Това е нищо повече от метален пумпал с големината на старите монети от 10 лева. И толкова струва. Време за чупене – два дена. Гормитите за половината цена можеха да издържат дори седмица при добър късмет.

Това разбира се бяха най-големите мании. Покрай тях имаше и други. Особеното на тези е, че не купуваш една скъпа играчка, а много и пак скъпи за това, което представляват. Вкъщи се мотаят към 30-40 Гормита, 20-30 Бакугана, над 50 тестета Ю Ги О, онези капачки за Лимонада Тазо вече поизхвърлихме, но имаме 7 Бей бея за две седмици от както нашумяха съвсем. Всичко това е в наливно състояние. Тия дни ще се изхвърля яко.

Отнесох се, исках да пиша за безбожните цени на играчките и особено рекламираните, не че останалите са евтини. Рекламираните играчки са три пъти по-скъпи от други играчки с подобна големина и качество. Даже не ми е необходимо да съм гледал реклами. Просто трябва да вляза в детски магазин.

Днес влязох в един и гледам играчка, която не съм виждал. Представляваше висока десет сантиметра кукличка на слабо момиченце с разбрицани като на вещица (но цветни) дрехи и кой знае защо пеперудени крилца. Имаше към 50 модела. Май играеха ролята на много некадърен опит да се сътвори фея. Ама не съм сигурен. Не мязаха изобщо на феи, а цветни Баба Яги на диета.

Рекох една такава ще е идеална за едногодишната ми племеница. Голяма е, за да я глътне, но достатъчно малка точно дете с размерите на бебе да може да си играе, защото за по-голямо не става. Цена 12 лева. Ай сиктир. Давам 50 ст., не хайде лев, колкото да не е без хич. Може два, ама само заради идеята, че е нова година. Съпругата видя вцепенението ми и в очите ѝ прочетох, това, което ми прошепна до като ме дръпна за лакътя, сякаш към мен летеше с несъобразена скорост автомобил. Да тая тъпотия се оказа, че се рекламирала.

Прибирайки се порядъчно смръзнат и мокър, до като бавно ситния пронизващ дъждец се превръщаше в пухкав бял сняг си мислех за пореден път за цената на маркетинга. Аз нали съм го завършил, ама никога не работил. Сетих се как в бакалията газирана, подсладена вода струва 49 ст., но не се рекламира никъде, даже я свалят на 39 от време на време. Точно до нея има същото, но на него пише нещо като Кока Кола или Пепси и струва поне два. Два е когато е на прИмоция.

Бакалията съм убеден все още не е на загуба при 39 ст. Ако беше нямаше да ми го продава. Но голямата международна компания не може да падне под два лева и все още да е на печалба.

Къде е разликата? Качество? Не точно. Още повече, когато говорим за качество на напитка има много субективизъм. Но никаква разлика в качеството на Лимонада не може да оправдае пет пъти по-висока цена. Да зад тази цена стои могъщата маркетингова машина, на която така се възхищавахме и изучавахме подробно в академията.

Инвестираш пари в Маркетинг, назначаваш един полк високоплатени специалисти, те изграждат огромна и сложна мрежа от звена. Във всичко това потъват огромни грешни пари. Но парите не се грешни. Инвестицията се връща с богата лихва, ако не си взел идиоти на работа де. Стотици и хиляди хора имат занимание, за което да им се плаща заплата. Но всичко това трябва да бъде платено. И се плаща от клиента.

Връщайки се на частния случай с играчките, все повее установявам, че няма случайно детско. Всяко детско сериалче днес се прави само и единствено с цел продажба на играчки. Пример с Ю Ги О. До като го въртяха там редовно се появяваше някоя нова и „мощна“ карта. от време на време и други чудесии – чисто новия адски моден дуелен диск. И след няколко дни го гледаш в магазина. Стария е бил син и объл, новия черен и ръбест. Но вече той е модерния. Появяваха се и нови герой, поредната играчка.

А между, вътре и около тия филмчета се въртят десетки други реклами. Пластелин за 50 лева, ама се казвал Плейдо. И има към 20 вида. Идват и нови.

Смешно ми стана, че даже има обратната тенденция. От известно време гледам направиха филмче за една петдесетгодишна бабка. Познавате я добре. Казва се Барби. Във филмечето е представена, като плиткоумна, но модерно облечена мутреса. Идеал за днешното момиченце. Явно специалистите са преценили, че ще се продава още по-добре с филмче.

За мен това решение е рисковано. Не заради малоумния сюжет, а защото в детските предавания има мода. Ще мине модата на Барби Спешалиста (така го произнасят) и Мател какво ще прави? Продажбите ще се сринат. Днес никое дете не купува Тазо, Бакугани и Гормити.

Колкото и да си повтарям: Ти си маркетолог. Клел си се в това дето се казва. За теб рекламата е интересно предаденото послание, което другия не чува, но живее в него. И още много – все не мога да оправдая това. Да има работни места. Да това е пътя да пораснеш. Кока-кола не може да съществува без реклама. Кока-кола е твоя кумир. Стотици хиляди работни места, транс национални компании, огромни обороти – всичко това възможно само и единствено заради маркетинга.

Но после слизам от пиедестала и бъркам в джоба си. Вече съм обикновения човек и си купувам късче живот. Аз го плащам. Да ама то тия пари ще идат за нещо друго. Успокоявам се и си сипвам нова чаша вино.

Светът е такъв, какъвто е. Не можеш да го промениш. А наистина ли искаш? Знаеш ли последствията? Знам ги. Ако пазара бъде съборен, на негово място ще дойде социализъм. Не, благодаря!

Работов

2011-12-18T08:09:00.000-08:00

Просто не е честно само тоя месец да имам повече публикации, от колкото за цялата две и осма, като даже не ми е най-силния месец. Щом съм се разписал така, значи следва нещо лошо. Ха да видим.

Вчера ходихме до Кауфланд да напазаруваме за седмицата. И какво да видя? Излязла от печат дебела книга за живота и делото на Стив Работов. Написана е от някакъв много известен автор на биографии и са изредени някой от по-известните. Книгата е наистина дебела, по-дебела от томче за PHP/MySQL или друг програмен език. Като я вдигнах в ръка ми се стори неестествено лека. Иначе самата хартия ослепително бяла, не може да е евтина, но защо е лека не мога да си представя. На корицата е онази ми ти известна снимка, с която и самите от нагризаната ябълка го изпратиха в последния му път.

Сега аз нямам нищо против човека. Какво приказвам? Не мога да го понасям. Ако беше умрял преди айшит ерата сигурно щях на дълго да обяснявам, колко е велик. Сега мога да го цитирам само, като човек довел едни от най-големите злини за свободния ум. Аз и поради тази причина не писах, когато почина. Това би му добавило ореол, а аз бих се мразил защото пиша неприятни неща за човек, който вече не ще може да се защити.

И все пак ми е твърде чудно от къде се пръкна цялата тая мания по тоя човек? Наистина ли рекламния отдел на нагризаните е толкова добър? Наистина ли могат да превърнат един дебил в икона? Какво по дяволите стана?

Днес Работов е по-знаменит от приживе. Моята майка например никога не бе чувала неговото име. Днес знае кой е бил дори най-малкия сополанко. Има вече и книга, която се продава чак в бакалиите на щанда до списание „Блясък“ и „Перфектна домакиня“, веднага до книгата „Прочут психолог дава десет съвета за отслабването и ефекта на Йо-йо“, зад брошурата „Нека вашата коса каже уау“. Mainstream.

Не, не ми се пише за тоя човек, но тази книга ми събра очите. Все по-малко започвам да вярвам на случващото се около себе си. Това е пълен абсурд. Дали пък наистина не живеем в някоя матрица?

Сребия

2011-12-17T16:10:00.000-08:00

Може да живея на две граници, но съм излизал на вън всичко на всичко два пъти. Единия път беше 1992 година в Неготин за няколко часа. Следобед вече се бяхме прибрали. Но не и преди да ям първата си плескавица. Много ми е ярък спомена за нея. От няколко години плескавиците се появиха и на родна земя, но повярвайте ми, нямат нищо общо. За втори път излизах на вън, когато през 2009-та ходих на сватба в Силистра. Те имат сухопътна граница. Ами с един приятел я преминахме и около 15 минути вървяхме в двете посоки по калдъръмен път. Единственото, което видяхме бяха блоковете от очевидно крайните квартали на Силистра (България?) и едно-две румънски лозя. Тъй като бе 16.08 то грозде не опитахме естествено. На четиринадесетата минута вече прекрачвахме КПП-то обратно.

Вчера ми се случи третото излизане. Този път в Зайчар. От тук тръгнахме 15:30 и вероятно щяхме да сме по светло там, ако на сръбската митница не се туткаха неприемливо дълго с обработка на документите ни. Както и да е 18:30 бяхме там.

Автобуса ни стресе 40 човека на една автобусна спирка до универсален магазин, точно пред будка за цигари. Чудничко. Само дето повечето стъпвахме сефте ама, за да е по-весело и бяхме съвсем неориентирани. Е домакините не ни оставиха, подробно ни обясниха плана. Имахме между един и два часа (по наша преценка) за разходка, след което да идем в уречения ресторант за банкет. Ресторанта се казваше Варош (било се превеждало град) и беше на много лесно място.

Че бяхме тръгнали на банкет е повече от ясно. Какво ще прави българин в Сърбия? За мен това си бе двоен шанс. Аз мога да изброя банкетите си на пръсти. Чакай да опитам. Общо четири за пет години, като единия не беше банкет, а среща на колеги в ресторант в студенски град избран почти случайно в последния момент.

Радвах се, че за първи път от пролетта се бях облякъл в любимия си вид дреха(и) – костюм. Сякаш бях работник преди столетие, а не половин година. Много приятно ми беше да си чувствам по себе си копринен панталон, риза и любимото сакенце, сякаш съм раждан със сако. Обожавам. Даже вратовръзки харесвам.

Тъй там сме. Ние хубаво да се разхождаме, ама къде? Да кажа първо, че Зайчар е едно малко градче. Не знам точното му население (няма кой да отвори Википедията), ама териториално няма половин Видин. Щом има само една гимназия, не виждам как да е повече от десетина хиляди. Още на влизане с автобуса обаче ни накараха да ахнем. Не особено големия площад (но в никакъв случай малък!) беше облян с толкова светлина и украса, колкото не съм виждал на куп. За момент свързах това с кадри от новогодишния Нови Йорк, които съм виждал по новини и филми. Не наистина не съм виждал. Обзалагам се никой от останалите 39 пътници също не бе.

Май ще кача няколко снимки под наслова „Прелестния Зайчар“, ама ще видим. Никога не обичам да давам обещания, защото не обичам да ги изпълнявам или поне почти никога не ги изпълнявам, когато съм планирал.

Българин в Сърбия задължително си купува и цигари. И как няма? Тук контрабанден (при това много трудно намиран) Вайсрой се търгува 3,20 лв. Китайски фъшкии има много, ама благодаря за тях. Там същия е 1,80. Аз се тровя с ММ за 4,50. Никак не е зле. Купих си, колкото е позволено да пренеса по закон от не европейска (да се чете не от ЕС) страна. Две кутии. Добре де прекарах осем, ама защото си намерих жената и още двама за „жертви“ да ги пренесат. Никак не е зле. За десет евра се сдобих с девет кутии (едната си я изпуших там) и даже остана за лакомства за децата. Сега има вариант наш'те душмани митничари да не те джобят и дето се казва мастербокс да пренесеш. Ама аз не исках да рискувам. Много по-голям е шанса за пълен тараш. И тогава дори да си си купил нещо законно (някой видове хранителни стоки, прах за пране и така нататък) то ще ти тафят и него като доказателства. Ех това колело на историята. Хич не беше отдавна, когато ние пренасяхме за тях цигари.

Та след много неуспешен опит да разгледаме града на около двадесетата минута бяхме в ресторанта. Самия ресторант не беше нищо особено. Да кажа, че този ресторант, колите които карат и някой маниери на самите сърби ми напомнят страшно много годините до 1996-та, тоест точно преди виденовата зима. Ние тук се изпедепсахме и това съвсем не е похвала.

Куверта беше 15 евра на глава, като даже ни спестиха неудобството да ги плащаме в динари. Запомнете тая цена. Скоро ще разберете, какво включва!

Вечерта започна с избор между сливова ракия, гроздова и вермут (това е аперетив с джинджифил, който някога се продаваше тук под марката Чо Чо Сан). Ние си показахме българщината. На нашата маса шесторка имаше две жени, които не пиха. Едната взе вермут за жена ми, а другата ракия за мен. Така де ние си мислим, че сме в РБ и ще ни цакат с единствен включен концентрат в сметката. Нищо подобно. Сърбина не е българин. Сервитьорчетата непрекъснато минаваха и ти носеха ново питие. Като видят, че си по-сериозен пияч, просто ти донасят малка (половинка), симпатична бутилчица и само ти доливат. Ако я изпоркаш нова. Аз метнах две. Можех сигурно и още две.

Тяхната сливова е много ароматна, но и паточе. Нещо от сорта на 40 градуса. Ние с това мием прозорци. Сега аз знам, че няма как плодова ракия да е силна, ама нарочно си взех, че тук сме винарски край и с грозданка не могат да ме изненадат приятно. А плодовите ракии във видинско са като старите динари. Трудно ще ги намериш.

Между временно ни бяха сервирали нещо, което наричаха кисела вода, но си беше газирана вода. От много хора знам, че това сърбина е голям фен на питието, което никой българин не би се прежалил да опита. Не стига, че вода, ами и газирана на всичкото отгоре. Имаше коли, моли, фанти и вода (по наше желание).

Това ми напомня смешния, но успешен опит да си купя цигари от една будка. Както казах много ми напомня татковината от деветдесетте. Едно от нещата беше, че будки за цигари и вестници има на всеки ъгъл, а не на два километра в околовръст, ако си късметлия. Та чувах, че на синия Вайсрои му викат плав. Аз плав знам, че е рус (сещате се оная чалгийка „Плава циганко“), ама май значи син. Та опитвам се да обяснявам повече с жестове. Доста смешно. По някое време мацката ме пита нещо, аз първосигнално отговарям Yes, после съобразявам, че май по-добре да го кажа на български и викам „Да“. Мацката се попиля от смях. По-късно другари ми напомниха, че на сръбски „да“ е „йесте“.

Един съвет. Сърбия е чужда страна да, но не се дръжте като чужденци. Не се опитвайте да говорите сръбски, особено, ако го знаете единствено от новогодишната програма на Пинк Плус. Говорете си на български. Ще Ви разберат. Ако на някоя думичка се затруднят, пак ще успеете лесно. А да и на тръгване се опитах да кажа нещо за довиждане, ама какво? Мацката се засмя отново и ми каза Чао-чао ;) Това разбира се е редактираната версия на случката без най-срамните за мен моменти. Такива случки имах доста.

Връщаме се в ресторанта. Отначало имаше туршия в голяма чиния. Не се сещам как се казваха тия чинии, едни дълги такива, колкото две ATX дъна, плато ли да бяха?! Имам тук някъде вкъщи една такава останала от дълбокия социализъм, никога не използвана. Като я излапахме, ни донесоха втора. По-късно пък тънко нарязано зеленце. Класика. Единствената разлика на сръбската от българската туршия е морковите. Техните са меки. Иначе туршийката си е перфектна и точно като нашенската.

За ядене първо ни сервираха пържоли с гарнитура. Перфектни просто. По масите имаше оливарници със сол и пипер, като в доброто старо време у нас. След тях по едно печено на скара пилешко филе на калпак. После една голяма и много вкусна наденица като на негър мъжеството. Накрая страхотна баклава, в която орехите не бяха пестени, а готвачката очевидно бе изпуснала пакета със захарта. Тия хора не знаят ли, че има световна захарна криза заради индийците? Хляба беше на питки, които не се отличаваха от нашите. Ние отново по стара българска традиция „за да се наядем“ се набухахме с хляб, което беше голяма грешка. Дори тези, които не ядоха хляб не успяха да си изядат всичко.

И преди бях чувал, че ядене и пиене по кръчмите се не жали там, ама сега го видях. Към края на вечерта се пошегувах със сервитьора (позивна друже), че ние не идваме от Сомалия. И още друга основна грешка, че ние си тръгнахме от Б-я добре нахранени, защото нали така се ходи тук по банкети, ако не искаш да пукнеш до края му от глад.

С вечерята предлагаха вино и бира, отново на корем и отново, колкото щеш допълнително. И тук имам забавна случка. Да вметна, че сърбите не са толкова прости като нас и не викат на пивото бира, а му казват пиво. Та пита ме онзи искам ли пиво, аз чувам вино (то все пак и музика имаше). Соча с пръсти, че нали съм тъп и си мисля, че съм в Пакистан и няма да ме разберат. Човека ми отваря една бутилка и ми я оставя. Едно от многото неща нахлули в мен мили спомени, че шишето беше бирено. В родната ни кочинка няма нито една марка пиво, която да се продава в бирени шишета. Онази беше. Пивото беше от местната марка Зайчарско и на вкус не мога да го отлича от тукашната ни Ария(а)нка.

От хора ходили в БЮРМ знам, че тамошното пиво е отврат. Най-известната им марка Скопско е по-зле от пикня. Чувал съм го от кой ли не. Със сърбите такива притеснения изобщо няма. Щом на най-продънената им буквално провинция местното пиво се съревновава успешно с нашите „елитни“ бири, много ми се ще да им опитам „марковите“.

Както казах и самия ресторант ми навяваше спомен за деветдесетте. Беше си същата мизерийка. В смисъл изобщо не беше мръсно. Тук сега ресторантите са лъскави като бутици и се чувстваш като, че не ти е мястото и все си в грешка. Там „визията“ е спартанска, но си в народа.

Начина на сервиране ми напомни някогашните банкети в столовете на предприятията. Имаш малко по-малка чиния в която ти е сложен някакъв мизерлък (разни шунки, луканки, руска салата, филенца, украска) и след това ти я взимат. Под нея има по-голяма, в която директно, от едни големи подноси отрупани до горе, ти нариват следващото ястие. След основното ти я сменят с чиста де, а десерта си иде с малка чинийка.

Музиката си беше на живо. Това DJ е тукашна някаква измислица за лице, което не работи в дискотека. Имаше си всичко от рок до хора. Тука нашенските музиканти тарикати. Свират три песни и седнат да се напоркат. Там няма такива работи. За четири часа спряха за 15 минути да вечерят на крак. И няма спирка от едното парче се влиза в другото директно. Приказки и то много малко и бързи имаше едва няколко пъти. Няма ги тия нашите ашлашки работи като „Оркестър без име“, Катето Евро (или фльорцата дето се води певица) да ми се обяснява 15 минути по микрофона или „диджея“ (в кавички, защото не са никакви дисководещи) да се сцепва от тъпи лафове.

Сигурно често сте чували, че сърбите са много весел народ. Повярвайте! Ние на тяхната игра не можем да изтраем никога. Имаше моменти на дансинга да си останат само сърби, а ние изпокапали по масите. Както нашите музиканти не могат да стъпят на хуя на техните без извинение, така ние не можем да танцуваме и играем колкото тях.

За танците няма какво толкова да се приказва. Всеки играе както умее. Вярно и при тях има такива моменти да пуснат румба, а да се танцува блус или да свирят туист пък да джасаме нещо почти като кючек без врътките в кръста. Повече искам да кажа за хората. Значи на практика като музика са много близки с нашите. Тактове, ритми, извивки, а бе почти си е същото в 80-90%. А да останалите 10-15% са влашки заемки. Но като танц (хоро) няма точно нищо общо.

Всъщност хората им са толкова различни, че ние трудно ги хващахме. Е да се похваля, аз хванах едно. Ама има такива дето никой българин не може да хване. Например имат нещо, което на практика си е точно, ама точно ръченица. Само дето изобщо не се играе ръченица. Нищо общо. То тоя танц си има име, много известен беше, ама сега не зацепвам, иначе много го споменаваха. Та който ми го хване това хоро, направо си го черпя. Най-добрите ни танцьори се предадоха на него.

Интересно ми стана, че нашето чичово те играят в съвсем друг вариант. В Габрово знам, че на чичовото викат гергьовско хоро. Още по-интересното е, че сърбите имат хоро със стъпките на нашето чичово. Чак се изумих, че имат нещо, което да мяза на нашо. Само дето вместо бързото, увлекателно, игриво чичово то е по някаква доста бавна и „измъчена“ мелодия.

Мен сръбкините нещо ме харесаха и ме оставиха да водя едно хоро. Хоро рядко съм водил. Все пак води най-опитния, нали така? Аз най-опитен не съм. Справих се криво-ляво. А бе водих, ама няма да споменавам, какъв бе синхрона. Тогава и съжалих, че не си бях сложил задължителната за мероприятия носна кърпа в джоба. Щеше да послужи. Да водиш хоро хич не се оказа лесна и проста задача.

---------------
Следващите няколко абзаца са типични мъжкарски приказки, тъй че ако някоя дама се е объркала да ме чете, най-смирено я моля да приключи точно тук!
---------------

Като казах сръбкини та да кажа и за тях. Да еба майка му, много красиви. Това е нечовешко. Как може в най-изостаналия икономически край на Сърбия всяка втора, а бе направо първа да е по-красива от разните ни прехвалени николетки и златотърсачки. Е да еба! Аз грозна сръбкиня не видях. Сега викате, ама те са се напра'или за банкета. Няма такива песни. Аз нали стъпвах и по улиците майка му. Ама то не са всички млади. А бе вярно, ама и по-възрастните за възрастта си бяха отлични. А младите цепенячки като капки роса. Не е истина. Дори най-„грозната“, която видях бе по-хубава от „средната“ българка.

Били сме красиви. Моля преди да разказвате популярни легенди посетете Сърбия. Е аз все пак им открих недостатък. Не видях хубав (по моя критерии) задник. Слабите си имаха направо мъжки задници, нищо дирници. И за мъж са малки. По-пълните пък много широки в ханша, ама си бая. Ма сега ти тоя задник ще го ебеш, няма да го гледаш. Цялостното им излъчване беше да ти щръкне достойнството. Ама сега като се сетя тия по-слабичките какви кръшни кръстчета имаха. Не смееш да го пипнеш ще се скърши като млада върбичка. Как ебът тия ми ти сърби не е ми у памет. А и последно да свърша с дирниците. Не видях с нисък диференциал. Всичките бяха вдигнат високо горе (и на пълничките жени), чак взех да се чудя, биологично възможно ли е или някаква мутация.

---------------
Край на откровената част.
---------------

Самите сърби бяха много сърдечни и любезни с нас. Всички и на всякъде. Няма да забравя, като тръгваше автобуса, всички излязоха да ни изпратят да ни помахат с усмивка. Това не може да беше поза. Нищо не печелят. Едно младо момче, което обмени с нас едва няколко думи, специално намери къде сме седнали със съпругата и ни помаха. Българите сме били гостоприемни? Вижте сърбите и тогава ми разправяйте.

По между другото някой от нашите хора, са ходили и друг път там. Единия път се натресли на св. Сава. Сега не го знам кой е тоя светия, ама в сърбията е много тачен, заедно с оня Видьо. Нещо го имат като нашия Рилски. Ама при нас на думи, а при тях на дела. Та тогава на всяка маса е имало даже по едно печено прасенце. Представяте ли си? Това, кога тук? Никога!

И нашите веднъж по някакъв проект посрещали сърбите. От люто обсъжданите въпроси бил дали да има кърначе в порциона. Какъв порцион бе брате мой. Виж сърбин как го прави.

За сърбите се говори какво ли не. Били крайни националисти. Огромните им беди в последните 20 години сами си докарали. Мразели нас българите. Аз това не видях. Аз видях изстрадал, но весел народ, който е гостоприемен и учтив. Народни хора. И същия този народ бе много по-празнично настроен, а това малко градче по-добре украсено, от която и да е празнична украса дето съм виждал. Столицата тоя път няма да ѝ ям кокалите от благоприличие.

Така след всичко хубаво, което напълно незаслужено (защото просто нямам заслужаващите думи в селския си речник) описах за сърбите и едно лошо. Няма начин да не сте го чували. Да кафето им е много по-зле от водата на праните ми от жената чорапи след бране на царевица. Няма толкова отвратително кафе честно и почтено, и кълна се в топките си. Кафето беше последното поднесено ни нещо и трябваше да ни го спестят. Не са виновни. Това си им е национален адет. Те просто така си го пият.

Хвала лепо приятели.

Пак добавки

2011-12-17T06:55:00.000-08:00

Днес използвах случая да си оправя връзката към новия адрес на Спейси. Преди време се чудех за махане, но сърце не ми даде и тоя път. Дори не махнах lug-vidin, който официално убиха в пощенския списък и не съществува. Все някога ще трябва да го махна.

Днес добавих Емил Георгиев. За него знам от около половин година (мисля от деня, в който Судан престана да е най-голямата африканска държава или малко преди това). По принцип добавям хора пишещи за свободни технологии и по възможност по-технически насочени. Емил обаче е правист и даже не живее в кочината РБ. Пише си предимно за сухите юридически глупости.

Защо реших да го добавя? Първо защото това е наистина уникално място. Няма второ такова на татков език наистина. Второ Емил някак си успява отвратителните правни въпроси да ги поднесе увлекателно. Това е геройство.

Ако зависеше от мен бих избил всички прокурори, съдии, адвокати и депутати. Последните защото приемат законите. Познавам прокурор, който един от най-умните и разумни хора, които съм срещал. Но в името да унищожа правото бих го жертвал.

И не на последно място Емил е приятел на нашата кауза. Той не само по собствено желание използва Убунту, но следи и споделя всички новини относно правата на човека и запазването на личната неприкосновеност и свобода включително на словото. В публикациите му например чест гост е ФЕГ, които може да са ми много симпатични, но отбягвам да пиша за тях.

Обаче в един свят, в който все още съществува право, трябва да има и хора като Емил. А аз лично се ангажирам, като започнем революцията да запазя живота му заради приноса му.

Не бе не съм пил, мечтая си на глас. Никакви революции няма да вдигаме и убиваме, когото и да било. Най-малкото и двете са срещу либералните ми разбирания. Но колко хубав би бил един свят, в които няма „право“??? Да на пръв поглед това е анархистично схващане, което е отново срещу схващанията ми, макар да се приема като тяхна крайна форма. Обаче либерализма е либерален, защото няма крайна форма има единствено либерална. И ако човек помисли, свят без право съвсем не е анархистично схващане.

Но докато живата ни буквално се определя от кривото (без кавички), то Емил ще присъства в колонката на местата, които чете.

Вчера в детската градина

2011-12-15T12:31:00.000-08:00

От няколко години в детската градина взеха да ни промиват мозъците. Първо се почна със затлъстяването. Децата били затлъстяли и за целта намалиха порциона до някакво безумие. Ми то една мишка яде повече, от колкото дават на детето ми в градината. После на една нова година казаха, че вече не трябвало по празници да им подаряваме шоколади и такива изделия. В подаръка вместо шоколадови дядо мразовци да имало ябълки в краен случай банани.

В началото на тая учебна година ни посрещнаха с новината на рождени дни да не носим торти, а плодови хапки. Това било парченца плодове (всякакви) набучени по няколко различни на клечка за зъби, нещо като плодово мини шишче. Били го видели в Словения, трябвало и тук. За нас направиха компромис, че на малкия ми му е последна година и все така били правили до сега. За другите групи (по-малките) няма прошка.

Сериозно прогнозирам, че сладкарниците в тоя град ще фалират. Че кой луд иначе би си купил за 35-50 лева два килограма шарена торта, набичена със сметана и пластмасови играчки? Никакъв шанс.

Тази сутрин на вратата на градината ме посрещна надпис. С големи букви пишеше „европейска зеленчукова кампания“. Отдолу с по-дребен шрифт се обясняваше каква е. Било да се насърчават децата да ядат плодове. А сега де! Плодове или зеленчуци?!?

Но паднах от смях едва след като прекрачих прага. Оказа се, че надписа е залепен върху подложка на торта. Да точно така. Подложките се правят от сантиметър дебел картон, а тъй като вероятно дълго ще виси там тоя надпис, решили да се подсигурят ;)

wget

2011-12-15T02:26:00.000-08:00

Вгет е програма, която много обичам, много работа ми върши, но и много ме дразни. Никога не прави това, което ѝ кажа. Харесвам си нещо в Интернет. Някакви неща в някакъв каталог от вида:

oursite.net/dir/pe6о

Подавам го на wget и какво мислите става? Ако не подам никакви параметри то ще изтегли индекса и ще спре. Но ако му подам -m или -r то изтегля целия oursite.net. По между другото между тези двете не виждам никаква разлика, освен, че на рекурсивната може да ѝ зададеш ниво, което на практика не върши никаква работа. Или не изтегля нищо или пак изтегля прекалено много.

Гавра с труп

2011-12-13T02:46:00.001-08:00

Май така трябваше да ми се казва предната писаница. Карай и на тази ѝ отива. Аз нали си имам някакъв план и го следвам. Разучавам библиотеките EFL демек библиотеките на е17. Самото е17 е по-малко готово за издание от когато и да било. В момента се води алфа, а не е дори преалфа. Аз помня дни когато е било и по-функционално и по-стабилно. Макар със стабилността да не се разбира много Растер. Като нещо започне да се стабилизира и той го чупи и почва на ново. Но пък в момента да е малко по-добре от края на 2009 началото на 2010, когато пък хептем не ставаше, но пък можеше повече.

Отначало прочетох описанията на библиотеките. Поне половината бяха други от 2009-2010, когато за последно се занимавах с е17. Но пък и тогава не им бях обръщал внимание най-малкото, защото имат най-шантавите и не информативни имена на света. С това съм свикнал, редовна практика е в ГНУ/Линукс.

Първо няколко думи за самото е17. Аз много години съм изпуснал едно нещо наречено easy_e17.sh. Това е „правилния“ начин да имаш е17. Опитвал съм всякакви други варианти (повечето са описани на debe.org) и резултатите обикновено са близки до трагични. Където е имало добри резултати, вече не съществуват. Простото стартиране на този програмен низ с избор --install е горе долу и най-добрата възможност. Качва единствено самото е17 в най-„работещата“ му част, ако има такава.

Ако си поиграете с него ще може да качите цялото е17 с всичко налично, което реално не е много повече, но пък има разни гъзарийки. Тази част последното, което може да се каже за нея е, че ще мине безпроблемно. Сиреч връщаме се на всички други изстрадани варианти. Но спокойно. Ийзи е вълшебен. Той предусеща всичко, което може да Ви потрябва или не. Просто четете честичко помощта и я следвате и така неусетно и почти безболезнено ще се сдобиете с е17 в пълната му прелест. Вярвам, че Ийзи е толкова добър, защото автора му е страдал, като всички нас. Но и аз като автора на debe вярвам, че човек поне веднъж трябва да се е пробвал със svn, за да знае какво е. Това малко на принципа на ТМТ, дето още в първи курс ги бият с ток да ги втресе хубаво, че хем да не ги е страх от малки, хем да се пазят от него ;)

Самият е17 бива, но му личи много, че скоро по него не си е играл дизайнер. Има дразнещи моменти като непрекъснато Ви попадане на друг работен плот (кой знае защо преведено Поле) просто защото сте си бутнали мишката. Това не открих вариант да го изключа. Може би може в конфигурационните файлове. Има пък един готин момент за „лепнене на курсора“. Това е когато на преден план извадите някакъв прозорец и курсора се отзовава в средата му. Много е удобно, ако боравите предимно с клавиатура и много объркващо, ако не сваляте ръка от мишката. Аз поне не съм от вторите обикновено.

Проблеми както казах има. Значи не разчитайте на вградения композитен управител. Той е доста лек, работи дори на доста стария ми лаптоп с 810 вградено. Но първо няма клатещи прозорци. Клатещите прозорци според мен са единствената причина и смисъл за композиране. Ефектите са красиви, но артефактите след тях ужасяващо много. Вместо да се наслаждавате ще се дразните. e18 го обещават изцяло композитен, сега включили, колкото да има. Аз разбира се знам и други композитни разширения, от които най-известно е Ecomorph, чийто автор категорично отказва да поеме вина, ако Ви се запали котката. Един от разработчиците си е играл с тях:

http://andreasvolz.wordpress.com/2008/08/09/e17-x-composite-managers/

Но не изглежда да е много доволен. Аз това го казвам между другото. Нямам време да си играя с глезотии, но пък прекалено много хора имат и затова споделям малкия си опит.

е17 има проблеми с приложения както на GTK така и на QT. При вторите като най-големи проблеми отчитам, че хабят повече ресурси от обичайното и не помнят историята си. Възможно е и някой неща да не сработят от време на време. Това важи с пълна сила и за GTK. При някой от тях наблюдавам и странно поведение. Конкретно ми се е случвало с filezilla и страхотната viget-gui на съгражданина Краси Стефанов. Затваряш ги, но прозореца им продължава да стои, както и иконата. Те са затворени, в списъка с приложения не присъстват дори зомбясали. Ако решите да търсите прозореца и той не съществува, но все пак го виждате. Единствения начин да се отървете е мръсния навик от средновековието на Шиндош, сиреч презапускане на средата.

В един момент, който може да е буквално в най-произволно време е17 спира да може да отваря нови приложения. Няма никакъв начин да се поправи. Или работиш, с каквото си пуснал до тук, или сетихте се. Има и множество други дребни, но дразнещи проблеми. Така като гледам дребните проблеми се опитват да ги скриват, до като не ги оправят и по дребните проблеми действително се работи.

Сред джаджите също има промени. Като нещо положително мога да отбележа новия запускател на приложения Everything Starter, който по подразбиране заменя стария Run Command. Той си присъства все още, ама едва ли бихте го ползвали, защото новия е много добър, макар и доста грозен. Превключвателя на клавиатурни подредби се е скапал. Изобщо не става. Грам. За наблюдение на паметта е все още онази неизползваема щуротия, която поне аз знам от 2004-та, само дето е станала още по-неизползваема. Има нова прогноза, с което стават три. Тази дава и за ден напред и е действително добра и удобна за разлика от предните.

Ужасния часовник, който преди около три години замени по подразбиране нечетимия е отново тук. Но за радост има настройка да изглежда освен красиво и разпознаваемо. До десета го нямаше. Радвам се много, но се чудя защо не е по подразбиране цифровия, а уродливия аналогов вид. Има и календар, който е приятен и заменя тоя от стария часовник, защото новия няма. Ако искате стария часовник и той е тук.

Лека корекцийка, в неделя си обновявах инсталацията и се оказа, че новия часовник се бил сдобил с календар. А да и джаджите за новинарски хранилки и уведомление за поща не работят. Компонента, който прави връзката нещо е счупен. Да се надяваме скоро да го оправят.

Джаджите за мрежата не са пипани, но пък и какво толкова могат да им направят, освен може би картинки с някоя малко по-голяма разделителна способност, че тия са сякаш за телефони (нещо от сорта 10х10 пиксела).

За задачи има два панела, като нито един не е включен по подразбиране. Единия е много красив и ефектен, но неизползваем, другия е грозен, с по-малко ефекти, но пък по-бива. Той харчи повече място, но заслужено. Има една джаджа зареждана през Drawer, която хем пести място, хем май е доста удобна. Не съм я изпитал още напълно, че да я препоръчам, но като, че ли тя ще е. При нея проблема е, че не може да я нацъкаш на плота директно (гърми цялото е17), трябва да ѝ направиш прозрачно рафтче само за нея, което пилее ресурси. Не може да я сложите на съществуващ рафт, защото ще я загубите буквално, каквато е мъничка е неразличима. И щеше да е чудесно, ако можеше само като минете с мишката да си покаже съдържанието, а не излишно да щракате, ама много искам пък. Аз съм я качил горе дясно.

Щях да забравя файловия управител. Той все така почти е лишен от настройки и все така е почти неизползваем, но има подобрения и като за бързи не сложни нужди става. А да и доста бързо той стига на такъв етап, че да не може да прави елементарни неща, като триене на файлове, преместване и така нататък. Спасението е само едно. Не няма да презапускам средата заради идиотския EFM заменил цяла плеяда други идиотски приложения. Спасението си е конзола – rm, mv, cp. Сигурен съм, че изпускам още нещо и ще се сетя по-късно, но за сега толкова.

А да още едно нещо е приложенията. Помните ли никому непотребния, но много красив Entrance? Няма го. Помните ли лепящите бележки? Няма нито едно от двете. Помните ли Амарок подобната свирилка за mpd? Няма я. Помните ли най-красивите пасианси, които сте виждали? Няма ги. Помните ли кое да е приложение? Няма го. Защо след малко.

Реално сега има три приложения, които е силно казано да бъдат наречени работещи. Едното е за направа на ГПИ (подобно, но мно-о-о-ого далеч от Qt Designer). Написано е от спонсора им ProFusion. Другите две едното е свирилка, другото web четец. Не бързайте да казвате super. И двете имат най-идиотския ГПИ раждан някога, защото са правени за телефони. Освен това, ако успеете да ги накарате да работят то съветвам Ви станете програмисти или админи, ще сте много добри, щом с това ще се справите. Но преди да го направите разгледайте екранните снимки и решете струва ли си.

Exchange-a за теми и приложения си е тук, но скрит (по-точно премахнати са всички връзки към него), защото май едва ли има нещо в него, което да работи. Язък, че заради пустия Ексчейндж затриха estaff, а сега той е просто зарязан. BeOS се върти в гроба от тая гавра с наследството му. Поне Gnome Files си работи на пълни обороти.

И стигнахме до това, заради което сме се събрали. Библиотеките. Няма кой знае колко инфо за тях, но пък например има книга на Растер от 2001-ва, която не я знам, колко е актуална, не съм стигнал до нея. Има още няколко „книги“, като най-новата е 2008-ма и хич не ми се вярва да е валидна поне наполовина. Има разбира се някаква документация на самата страница на проекта, ама аз май я поизчетох, а не съм стигнал още до някакви по-задълбочени неща. Иначе е написана добре, щом аз си я чета и разбирам свободно. Няма някакви сложни изречения и почти липсват изчанчени думи.

А да и един грък е написал нещо като есе за общо запознаване и прокламиране, но големи части от него не са валидни, май почти нищо, но пък си заслужава четенето. Същия грък е автор на Imlib2 (да не се бърка с легендарния оригинал), но според мен го е направил да се покаже колко велик програмист е.

С това, което прочетох до тук почти ме докараха до отчаяние. Имаше навремето една библиотека ЕТК. По концепция беше близка до ГТК и показваше общото минало на двата проекта. Миналата ли по-миналата ли година беше Лъчко ми каза, че се скарали по идейни причини (за лицензи) и автора ѝ напуснал проекта. Не знам, ама в историята на Просвещението излиза, че Растер се е скарал с бая народ. Това било и края на библиотеката. Днес тя е преместена в остарели.

На точно тая библиотека се градяха почти всички приложения. Днес те са или също в „остарели“ (сред тях има CAD!) или изобщо изтрити. Много от тях са изтрити още през 2008-ма когато минават от CVS на sf.net на собствен SVN. Няма да казвам, че са изтрили онзи CVS и човек е невъзможно да намери тези приложения. На ETK имало конкурентна библиотека EWL. Странно, но тя преди не ми беше правила впечатления. Днес и тя е изхвърлена и така дори малкото приложения, които са разчитали на нея са също убити.

EWL днес е заменена от Embrio, чието име доста точно показва, колко нищо не умее. Става да си слагаш пингвини дето крачат по екрана и ненадейно умират. И даже за това ти трябва допълнителна библиотека.

Така става, че в момента не е възможно да се пишат „нормални“ приложения на EFL. Имаш всичко на всичко два избора, като не броим ембриона. Едната е да се бориш с Evas. Евас е ни повече, ни по-малко платно (canvas) за пишещ на perl, май друг избор няма. Това реално означава, че трябва да си напишеш своя библиотека, защото Евас просто ти предоставя едно удобство за работа с примитиви над Xorg. Още не знам толкова ли съм луд, но ако го направя, значи съм.

Има още един вариант наречен Edje. В момента се занимавам с него в опит да разбера ще мога ли да го използвам. Идеята на Edje е нещо дето се мели от страшно много време и роди безумия като css, MVC и WPF. Това е идеята да разделим представянето от съдържанието. Дизайнера си върши неговата работа, програмиста своята. Звучи чудесно, само дето още не съм видял вариант това да стане на истина (ако edje e това, за което го мисля, то той Е!).

Едж е един контейнер, в който са събрани картинки и анимации, като има готов набор от нещица. Той ползвал нещо наречено сигнали, което ми хвана интереса и следващите дни ще се занимавам с него. Изглежда това е познатата концепция ползвана в Qt, java, win32. Още не знам дали е така, но ако е така и има как да прихвана с perl тези сигнали, то имам всичко необходимо. В спойката (binding) за Пърл не се говори за интеграция с Edje, което ме притеснява, докато го има в тази за Python, която в момента е счупена ;) Е аз и без това не искам да пиша на любимия си език, защото всички пишат на него, а аз съм шиле.

Едж е една интересна библиотека. Той е наследник на библиотеката, с която се правеха eplets. Описват я като нещо умеещо всичко, което умее Фалш (без видео). Даже един майтапчия е сторил добавка за Мозила съпоставими четци. Технологията няма да успее естествено, защото е17 няма влиянието върху творците, което Адобе има и експлоатира, за да им оказва давление.

От примерите, на които хвърлих бегъл поглед, но ще се задълбоча, ако мога да използвам „острието с правописна грешка“ изглежда дори той като по-богат от ембриона няма необходимото за едно настолно приложение. Помните какво значи ГПИ нали? Това е наследник на по-трудно (и леко несериозно) произносимото WIMP. Е изглежда в е17 няма библиотека, която предоставя класически менюта например. Аз в него съм виждал две менюта, едното пусково, другото списък на прозорци и това е. Чудих се защо е така, но сега знам. Нищо не осигурява менюта. Има го и въпроса, че М$ от Уфсъ2007 насам се опитват по всякакъв начин да разкарат менютата. Същата мантра си повтарят и от Гном. Аз обаче изобщо не съм убеден, че потребителите са готови да се разделят с менютата.

Нещо, което ми направи изключително грозно впечатление. Текстовите кутии на е17 НЕ поддържат xorg запомняне-поставяне. Има и то частично (няма например при преименуване) онова омотано, шиндошарско разсипничество ctrl + [c,x,v]. Още не мога да прежаля, че в GTK не работи добре, а тук го няма изобщо.

Почвам все повече да разбирам, защо през последните 11 години Растер непрекъснато разправя, че е17 не е нещо, на което да правите приложения. ЕТК беше такова нещо и имаше прекрасни приложения, но него го няма вече.

Притеснява ме, че на много места, включително в CPAN се твърди, че е изключително лесно да докараш нещо до segfaults, ако е написано на ЕФЛ. То бива нестабилност, ама това на нищо не прилича.

Така и има още библиотеки. Човек би се запитал, а те какво вършат, като визуалната част е събрана в три, а общо са десетина. Като им четях описанията и ставах все по-ококорен. Има например библиотека за достъп до СУБД. То тази не знам още ли я има, че нещо не ѝ срещам името. Или е поредната разкарана или е влязла в състава на друга. Eina е например библиотека осигуряваща улеснения като hash-ове. Ecore осигурява системни извиквания. Eet пък работи с компресирани файлове.

И аз седя и тъпея. Защо ще ползвам тези простотии, като аз имам всичко това вградено в езика? И в един момент ми светна. Всички тези са Ц бибиотеки и се предполага да се пише на Ц. Ц е доста бедничък и ниво на абстракция при него почти няма, като изключим, че вижда всичко като файл, а всички процеси като потоци. Без такива неща на тоя език би било ужасяващо да пишеш настолни, още повече графични приложения.

Има и още една група новички библиотеки занимаващи се с това да ми осигурят връзка с неща като dbus и udev. А благодаря, стига ми вече, аз не съм КДЕ или Гном да трупам по три-четири абстрактни слоя един върху друг. Ние сега от КДЕ сме пичове и ще Ви направим абстрактен слой за аудио програми, та вашата свирилка да не ѝ пука, с какво работи. Оставате на нас да се грижим дали ще е gstreamer, xine, ffmpeg или там каквото дойде. Е ама то Джистриймър е също абстрактен слой, не се тревожете. После като Амарока или Джука ви е бавен като Жук и тежък като Зил, а пилее ресурси повече от Волга да знаете защо.

Заключение? Няма заключение, защото не е свършило. Те първа почвам. Ама вече ми е ясно до къде ще я докарам. Хайде отивам да паля кюмбето, че като се приберат съпругата и децата довечера да им е топло.

Какво доживях?

2011-12-11T13:55:00.000-08:00

Когато ползвам тази грешка на природата Епифани, а не съм на моя компютър и нямам пощенски клиент, и искам да си проверя пощата при Гошо, я зареждам в стандартен html, без js. Защо го правя е ясно. Епифани е много зле с js. Производителността му е от предния век. Та като съм в тоя режим всеки път Гошо ми се прави на отворен и ме пита защо. Този път реших да видя, какво ще ми каже, че е неговото мнение. Нашия гордо ми съобщи да мина на поддържан web четец, като ми даде да си избера между тях. Избора ми бе между Интернет Експлодер, Сафари, Хром и Лисок. Викам чакай да си потегля ИЕ като е толкова поддържан, пък според Гошо явно е възможно. Следващия път може да се пробвам и със сафарито ;)

Мицрокофт обаче не беше съгласен. Според него съм бил търсил деветката, а за целта трябва да имам Вкиста или Седмак. Викам, чакай пък да щракна да видя. И ми предложи няколко възможности. Най-интересна ми се стори обиколкота, с коята обещаваше да ме омае. Като как мисли да стане не знам, но съм тъп и упорит. Цъкам и то с голяма гордост обявява, че ми трябва да потегля Силвърлайт, че да съм разгледал драгоценната разходка.

Викам си, браво бе и тия от М$ са умници като Гошо дето ми предлага Сафари и ИЕ. Обаче съм си тъп и продължавам. Е тук вече се същисах. Връзката ме отведе на:

http://go-mono.com/moonlight/

Човеко, хора, приятели, врагове, аз нямам какво да кажа. Тия ме разбиха. Просто нямам думи. Дори упорит идиот като мен му намериха майстора.

Да почерпя, трябва

2011-12-10T09:46:00.000-08:00

Забелязах, че с предната публикация съм ударил петдесет за година. За предните три години на съществуване на това място имам общо 54. Значи като нищо мога да ги мина до края на годината. Даже ще се постарая поне да ги изравня. Вярно, че липсват най-първите, които сам си ги свалих, като прекалено лични. Но те не бяха много. Браво Ге'рги допринасяш стабилно за световното разпространение на шум пречещ на развитието. Във века на информацията, ние нямаме истинска информация.

Допълнение.

Уф, че съм прост и не умея да смятам 64 били за предните години. Е няма да ги мина, но обещавам до нова година да пиша поне още веднъж, с което пък сега ми хрумва ще изравня броя седмици. Ама чакай, това ми е четвъртото писание днес. Е-е-е много взех да дотягам.

А само като си помисля, че това ми бе най-лошата възможна година, в която всичко ми вървя надолу, като изключим семейството.

А да и този коментар от при Гатьо да си запазя

2011-12-10T09:36:00.001-08:00

Ванса аз за това разправям, че няма истински компютърни специалисти или ако има са много малко. Всеки се е учил така, несистематично. Защото няма кой да ти го предаде и ти почваш на парче. Изобщо не е очевидно как сам да систематизираш и такива успели се броят на пръсти. Вие днешната младеж поне имате предимство. В тъмните ДОС/Бейсик времена Интернет нямаше и се надахме на някое книжле спуснато от партиздат.

После нещата се обърнаха на сто и осемдесет градуса. Озовахме се в джунгла, от която управия нямаше. Програмите се разпространяваха като дискети (в последствие дискове) към списания. Интернет дойде сравнително късно, но през dial-up и скъп. Иди се оправяй с XFree като не знаеш за съществуването му.

Всичко така тече проба-грешка. И до сега си е така и винаги ще бъде. Разликата е, че част от пробите човек днес може да си спести и да стигне по-бързо до отговора, защото е твърде вероятно, някой друг да е минал същия път. Не всички грешки се спестяват, защото не може и да откриеш всеки път, този преди теб с повече опит и знание.

Разбира се, който попадне във ВУЗ има шанса да получи някакво систематизирано знание, но изникват два въпроса. Какво да прави до ВУЗ-а? И всичко ли преподадено там ще е актуално?

Та така Ванса не се коси. Всички неизменно минаваме всеки ден по тоя път години наред. Сега поне е по-лесно, макар да си остава все така неправилно, но друго няма.

Още един коментар при Гатака

2011-12-10T09:24:00.003-08:00

Кирил Says:
декември 10th, 2011 at 4:18 pm

Аз исках да кажа уйндоус. Те майкрософт като ги гледам последните месеци голяма кампания правят за използването на „лицензиран“ софтуер – то не бяха сайтове, то не бяха сериали.
@go_fire ако можеш малко да ни образоваш относни kde или да дадеш някакъв линк. Аз да питам на какъв принцип се прави по-различно от gnome, unity. И как се спонсорира, че като пробвам да мина на самообучение, много съм бавен.
16
go_fire Says: Your comment is awaiting moderation.
декември 10th, 2011 at 5:53 pm

Всички сме бавни и всички минаваме самообучение, поне аз не знам да има курсове за домашно ползване на ГНУ/Линукс. Със съжаление не мога да дам връзки, защото не знам такива. Някой срещнал нещо, прочел някъде го споделя в някой форум. Всеки сам се блъска общо взето и тук там с помощта на познати виртуални или не.

Ами историята на КДЕ е интересна в общи линии. През 1996-та Матиас Етрих е служител на Трол Технологии, които правят инструменти за разработчици. Неговата приятелка имала компютър, на който той искал да сложи ГНУ/Линукс. Но имало проблем, нямало никаква сносна графична среда като за ламери. И рекъл да напише. Но по онова време Qt не бил свободен софтуер, с което спечелил недолюбването от ФСС. На следващата година един активист дето няма да му кажа името, че ме яд каква подлога на М$ е станал решил да направи контра проект. Родил се Гном. Той бил базирана на единствената свободна и що годе свястна библиотека тогава, тази на редактора Гимп.

Има още много интересни моменти след това. От 2000 насам Кът е свободен и морална дилема няма. Но сега се наблюдава обратната тенденция. За КДЕ има маса хубав код, които от 4 насам връщат към Кът. Това се прави с цел да бъде между платформен. КДЕ се обезличава за сметка на Кът. Кът от друга страна изобщо не се съобразява с КДЕ и прави всякакви свинщини, напук и да му е сечено. Естествено това не е интересно за потребителите. За тях е важно, че имат модерни среди.

Самото КДЕ в голямата си част е писано на Ц++, защото и библиотеката, на която ляга е също. Това от версия пет на КДЕ ще се промени (версиите на КДЕ в главницата следят тези на Кът, остатъка формират сами на грубо шест месеца). КДЕ вече ще се пише на js или по-точно диалекта му QML. Но и до сега за КДЕ може да се пише и се пише на други езици, като звездата естествено е Питон.

Голямата част от Гном е писана на Ц, защото на същия език е писан и ГТК, а освен това е предпочитания език на ФСС, чиито официален проект е все още. Там също има тенденция към изместване на други езици, особено за приложения, като звездата отново е Питон, но все по-разпространен е Ц Диез, а отскоро се пробутва подобният му Вала.

Каква е разликата? Аз бих запитал, каква е приликата. КДЕ винаги се е стремяло да е модерна, „класическа“ среда, като е по-добрия М$ Шиндош. Тоест, каквото направи М$, те да го направят по-добре. От версия три вече бяха надраснали оригинала с много и за това във версия четири решиха да пробват собствени концепции. Тези концепции са добре видни в двете видеа. И сега връщат жеста, вече не те взимат от Шиндош, а Шиндош от тях, както още през две и седма писа Иван.

С тази версия счупиха концепциите, с които бяхме свикнали и много хора им се обидихме. Лека полека върнаха по-незначителните, без основната. И за това и ние се върнахме. Друго, с което ни накърниха е, че все повече гледат към други ОС и пренасят програми, вместо да пишат за нас. Но трябва да им го простим, няма как.

Гном като проект роден от реакция, винаги се е движил революционно. Няма нищо общо между главните версии 1, 2 и 3. Там мантрата е била винаги да се изпробват нови, нечувани концепции. С много от тях си чупят главата, с други много успяват. Но винаги пробват и не само на главни версии. Тъй като това е предпочитаната среда от Ред Хат, то тя е предпочитана от професионалистите. А от както Убунту стана известно, а не просто някакво разклонение на Дебиан за бедните африканчета, това стана и предпочитаната среда за домашния потребител. Понеже имаше много успешни концепции до сега, а от неуспешните сравнително бързо се отдръпваха то винаги популярността му е растяла нагоре. Потребителите обичат новото.

Сега се случва повтаряне на историята. На всяка главна версия на КДЕ или Гном се отдръпват потребители, после средата се стабилизира и те се връщат, като водят много нови. КДЕ е, беше и винаги ще е по-развитата среда. Просто там така са устроени нещата. Гном е, беше и ще е винаги по-модерната. Там винаги това търсят.

Потребителя сам решава, какво да използва. Това е свещеното право на избор. По между другото КДЕ и Гном съвсем не са единствени избори. Аз в момента пиша от е17. Освен тях има поне още пет среди. Ето тук малко сравнение:

http://en.wikipedia.org/wiki/Comparison_of_X_Window_System_desktop_environments

A пък прозоречни управители сигурно са над сто:

http://xwinman.org/others.php

Имай предвид, че тук съвсем не са изредени всички. Аз знам поне още десетина, не описани там. Но по-пълен списък от този не знам, за това го давам.

Хубавото на цялата работа е, че човек е свободен да си ползва всякакви приложения под всякаква среда или прост управител. КДЕ и Гном обаче са най-развитите и поне аз не съветвам хора, които не са експериментатори с големи познания по Юникс и огромно свободно време да мърдат от тях. Може би все пак LXDE мога да препоръчам за някоя по-стара машинка, ама тогава по-добре да се купи направо нова, защото LXDE макар и стабилно е извънредно спартанско, без грам екстри, нещо като М$ Шиндош Хвани Пътя.

Тънки сметки за четци

2011-12-10T09:24:00.001-08:00

Замислих се какво да подаря тази година на жената за нова година. И оня ден ми хрумна да и взема четец на електронни книги. Отначало ми се стори добра идея, тя обича да чете. После реших сервиз от аркопал, ще ми е по-евтино.

Та направих си някой сметки. Един четец го слагам хиляда лева. Има чисти четци за по 700-800, но пък Ипад и подобните му устройства също се твърди, че им е основна функция, а са по поне 1300 лева. Слагам средно хилядарка. Една книга слагам 10 лева. Да знам, че има по-скъпи, ама няма да се изхвърляме. Значи на тази джаджа съпругата трябва да изчете 100 книги, че да се избие цената му.

На седмица човек нормално може да прочете две книги. О да знам, че някой бързочетящ със свободно време може и десет. Но съпругата трябва да ходи на работа, обръща внимание на семейството и гледа телевизия. Слагам ѝ с оптимизъм една книга. Това значи, че точно две години напред (е добре без почти месец) тя трябва да чете интензивно, за да го избие.

Но сметката не приключва тук. Едно такова устройство харчи ток. Сега тука е тънка сметката. Казва се, че може да изкара и седмица с едно зареждане, колкото за една книга. Ама пък едва ли ще е за 10 лева тока, колкото и непосилно скъп да е. Да, да знам електронна хартия дрън-дрън само при прелистване харчило. Ама ей така ще сложа за ток цена като за половината книги. Значи годините станаха три.

Сега размечтаваме се, че няма да взимаме наготово книги от „Моята библиотека“. То аз и не знам могат ли от там да се свалят книги в подходящ формат. Аз съм свалял само в чист текст и то колкото за пробата. Ще си ги купуваме и О'Чудо ще има и друг кандидат освен онова аматьорско изпълнение (не като съдържание, а като качество) Човешката да ни продаде. Слагаме ги на половин цена, че нали ще опазваме горите. И годините се закръглиха на шест, за да избием пустата джаджа. Хайде може и пет години, от закръгленията да свалим малко. Аз не вярвам, че е направена достатъчно качествено, че да издържи повече от две. Значи съм набутан.

Съжалявам скъпа тая година получаваш сервиз за хранене.

Дискриминация

2011-12-10T09:23:00.001-08:00

Отделих почти три дни от живота си подготовка на върховата си статия за вестника и сега се връщам към другото хоби. Статията стана дълга и безсмислена. В нея вложих много от знанията си за шрифтовете, придобих някой нови и отново прокламирах откритите модели на разработка. Сам човек е никой дори да е гении. Темата на статията беше безинтересна, самата тя дълга и дълбоко вярвам, че ще я изчетат единствено паяците на търсачките. Това какво значи? Правя SEO? Опази ме. Но поради възможен (невъзможен) прецедент, който няма да се случи мислех си струва. Самата статия е може би моя „журналистически“ апотеоз и показва отново, че сам човек е нищо. Да аз в нея се опитах, както всеки път дори в кратичките новинки да вложа добавена стойност, колкото по-висока, по-добре, както правя винаги. Но ако не бях обменял години наред информация с други хора и прочел споделеното от много хора в последните два дни, ако въобще би имало статия тя би била бледа сянка.

И след като начешах едната ненужна краста се заех с другата. Седя и си чета/пиша някакви глупости на Пърл. И така в един момент се сетих за въпрос, които ме занимава с години. И седнах да си чешам и третата краста.

Дискриминиращо ли би било неиздаването на програма за друга ОС? Това ми се мята из главата и не ми дава мира. Аз редовно нареждам всеки, който вади версии за по-популярните от нашата ОС. Както хиляди пъти е споменавано и от самия Линус и още преди това от Столман, самата ОС по себе си не е интересна. Можеш да си я гледкаш, колко е красива. Ей Ви на Колибрито е много файско, ама не става. Защо не става? Защото няма приложения. Приложенията са тези, които ни държат към ОС. Ето преди пет минути един, който се е кръстил Адобев (що за идиотско гъзолизство :( ) му казах да не минава на Кубунту, познайте защо.

Приложенията ни са единственото оръжие да привлечем потребители. Ние не можем да корумпираме правителства и корпоративни шефове. Ние не можем да поробваме училища. Ние можем да предложим единствено по-добри приложения. Естествено, ако хората ни слушаха като им говорим, че трябва да отстояват свободата си, това не ще беше нужно. Ако им пукаше, сега нямаше да пиша. На сила свобода не става. Това е като да водиш война срещу някоя държава, избивайки стотици хиляди, говорейки, че ѝ носиш мир, спасявайки стотина дисидента, както правят едни хубавци.

Но автора на приложението има права. Той е създателя. А какво иска един автор на каквото и да било? Неговото нещо да се ползва. Независимо дали ще е стол, роман или телевизор. Той иска да се ползва. И естествено, ако можа като така и да се нахрани от това дето върши, ако татко му не е някой несметен богаташ. Не можеш да идеш при автора и да му кажеш, прави го това за 2% потребители, а останалите 96 (слагам минимално два процента дисперсийка) не. Не е сигурно, че ще стигне до всичките два, ама не позволявай да стигне до останалите.

И тук някъде обезателно ще се намеси OSI и ще каже, че те не позволяват дискриминация от никакъв вид. Ако потребител на една ОС иска конкретно приложение, трябва да го получи, по възможност и с по-високо качество от настоящото, дори да не му пука свободно ли е, дори да не иска да плати.

Е добре призовавайки да не се вадят версии за други (не свободни) ОС, аз дискриминирам ли ги? А преча ли на автора да достигне висшата си цел?

Според мен не. Първо аз не дискриминирам този с другата ОС, защото аз не му определям, каква ОС да ползва. Не му определям, какво да ползва. Свободен е да ползва, каквото пожелае. Ама аз го спирам от конкретно приложение, а точно него глезльото може да желае. Ами приложението е свободно да си го пренапише или да намери някой срещу пари или не да го стори.

По втория въпрос, отнемам ли свещеното право на автора да достигне единствената разумна цел? Според мен не. Автора на приложение е един вид лидер, а ако приложението е свободно, той е лидер. Водача на стадото (племето, народа, пасмината, плебса, сложете, каквото желаете) се очаква да е заслужил. Очаква се да има по-високи качества. Очаква се да се жертва в името на общото. Разбира се такива неща не се очакват, ако е български политик. Тая държава е изпята песен.

Автора, трябва да е по-добре запознат, той трябва да е по-подготвен, той трябва да води в правилна посока. Но за автора свободата може да не е някакъв висш идеал. За него може да не е важна. Тогава призовавам този автор да се оттегли от нашата ОС. Да направи мъжката постъпка и да си тръгне.

Защо го гоня, та нали желая да ставаме повече, с повече и по-добри приложения? Защото той е вреден. ГНУ/Линукс не е просто още една POSIX система, не е поредната Юникс подобна среда. Зад нея стои идея и генерален план. Не говорейки за тях, не следвайки ги, ние правим просто лошото копие на БСД, още една ненужна ОС. По нищо не бихме се отличили от коя да е. Ядрото Линукс не е съвършено, има десет поне по-добри ядра. ГНУ не са най-добрите инструменти. Има по-добри. Заедно ГНУ и Линукс са сила, но не е това целта. Ако целта е да сме силни, то свобода не ни трябва. Е някакъв вид отвореност е достатъчна, но не ни трябва целия сложен ОПЛ3. Може би някакъв МИТ би свършил работа.

Ако не искаме да се обезличим, ако не искаме да сме поредната ОС, която един ден ще е ненужна, то трябва да говорим за свобода, трябва да разпространяваме идеите, трябва нашите водачи да ги следват неотлъчно. А водачите са авторите на нашите програми.

Има и чисто прагматичен смисъл да не се правят версии за други (не свободни) ОС. Един автор казахме иска творението му да се ползва нали така? Да, но кое е онова нещо, което движи прогреса? Защо слязохме от клона? Ние искаме да сме по-добри. Всеки ден, всеки от нас иска да прави нещо по-добре. Ако отделяме време и сили да напасваме нашата програма за друга несъвместима ОС то тя не става по-добра. Може и да се подобрява, но става много по-бавно, много по-мудно. Имаме прекалено много неща, за които да мислим и нито едно от тях да не е свързано с подобрение на програмата ни. Повярвайте ми, аз съм прехвърлял програми за друга ОС. Тежък, мъчителен процес с много неизвестни и подводни камъни е това.

Тъй взе да ми олеква или поне така си мисля. Плацебото, ех.

Добри думи за работодателя

2011-12-08T00:55:00.001-08:00

Повечето хора, като си тръгнат от някъде, си тръгват обидени, дори сами да са си тръгнали. Питам се, защо става така? Нормално е да се чувстваш засегнат, ако не си си тръгнал по твое желание, но дори когато е с желание често те сполитат лоши чувства. Тъй като скоро ми свършва обезщетението, нова работа нямам и сериозно съм се прицелил да бягам навън, си правя разни равносметки.

Какво беше хубавото, с което мога да запомня старата работа? Безспорно едно е колегите. Все още като ида и те ми се радват, поздравяват ме и даже някои ми се обаждат от време на време да ме чуят как съм. Друго такова е европейското отношение на началниците към работата. Още в първите си дни се възхитих на това. Хич не бе същото на по-старата ми работа, където цареше някакво робовладелство. Бях заобиколен от модерномислещи и работещи служители. Имаше си ред и нямаше някакви лаически изпълнения, които не понасям, макар далеч не всички да бяха професионалисти.

Мисля, че се справях добре или поне на минимално изискваното ниво за службата. Обаче почвам да си мисля, че в бранша, които работих съвсем не всички са такива професионалисти. Буквално през ден до мен от първа ръка достигат истории за въпиюща некомпетентност, хора които се чудя, защо са назначени, че някой от тях и на сравнително високи длъжности.

Да съгласен съм, че за част от проблемите са виновни триклетите компютри. Никой не е длъжен да разбира от тях, по-точно никой не разбира, защото не е възможно. В моя бранш разбиращите поне малко, вършещите поне някакво логично, а не наизустено действие действително са малко. За минималния си (около 5 години) стаж аз не срещнах такива. Но макар и наизустени действия, все пак трябва да имаш някакво мъничко познанство. Най-малкото защото днес цялата ти работа е на компютър и от компютъра получаваш всяка информация, с която работиш. Не може съвсем без хич.

Карай пак се отнесох, хобито все си ме дърпа. Та ставаше въпрос, защо не можем да кажем добро? Какво ни е липсвало?

Офиса ни беше хубав и модерен. Ние го открихме, беше си финтак новичък. В него имаше всички екстри дето вкъщи и не мечтая – климатици, смесителни мивки, течен сапун, кухненска хартия и още много. Вярно е, че то тия неща си се продават и ако искам мога да си ги купя, но истинския въпрос е дали мога. Премии за добре свършена работа (наричани бонуси) получавах честичко. Така се сдобих с всички джаджи дето са ми наоколо. Заплатата също не беше лоша. Беше в средния диапазон за работата, а за „млад“, никому неизвестен специалист си беше като сбъдната мечта.

Самата работа не беше пък чак толкова много. В силните години се натисках и седях сам, самин до осем, до девет вечерта, но това бе по мое желание, за да сколасам в нормален срок приучен от предишната си работа. Там бях някакъв киборг (като всичките си колеги) – работех два пъти повече за три пъти по-малко пари. После дойде криза и работата рязко намаля. Като излязохме и тя се увеличи отново, но не на предишните нива, малко след това вече нямаше нужда от мен.

Добре де, какво не ми е наред? Заплата – отлична. Премии – отлични. Материални условия – отлични. Колеги, ще ги броим отлични. Обстановка – отлична, стресът беше сравнително малък. Не мога да открия нищо, за което другите обикновено мрънкат.

Имаше нещо, което ми тежеше. Корпоративната култура. Предполагам сте ходили казарма. Там те учат да убиваш. Нормален човек няма как просто да излезе на едно поле и да почне да стреля по хората. За това те учат да не гледаш на врага като враг, дори не човек. Той е единица. Нещо безлично и незначително. Номера минаваше, мозъка успешно се промиваше.

В корпоративната култура е същото. Важно е да се свърши работата, хората не са важни. Няма значение, какво ще доведеш с действията си. Трябва да го свършиш. Съответно и на теб не се гледа като човек. Няма значение, какви качества имаш, няма значение, какво вършиш, няма значение добър ли си. Ето тук трябва една единица да изпълнява това. На това място вече няма нужда, довиждане.

Това ми тежеше и то дълго преди „довиждане“. Аз влагам в работата си страст или влагах, не знам ще го правя ли повече. Моя работодател, беше моя отбор. Аз винаги, навсякъде, по всякакъв начин защитавах правотата му, дори когато не беше прав. В интерес на истината, повечето хора, които са извън една система са склонни да ѝ преписват грешки, каквито тя няма, от чисто неразбиране.

Много време осъзнавах, че много неща, които вършим са грешни. Много от тия неща пряко вредяха на организацията. Някой ден можеха и да са пагубни. В мен, вътре растеше съпротива. Искаме да изкараме тримесечието с красиви цифри. Някой там отгоре обаче не му пука, какво ще стане натам.

И така в един момент се оказах ненужен. Ненужен, защото някакво число в някакъв тримесечен отчет не беше наред. И си тръгнах. С мен си отидоха и други. Известно време понасях тежко вината си за съдбата на тези последвали ме в последния път. После видях, че е прекалено егоистично да мисля, че съм толкова важен и имам вина. Нещата просто стояха така.

Сега моя път на къде ще поеме не знам. Имам ли полезен ход също не знам. Преди време прогнозирах, че ще се превърна в парий и станах, сега трябва да намеря отново сили и да стана пролетарии отново и някой ден пак да съм парий. Семейството разчита на мен. Така е устроен света.

Нарочно не пиша, какво съм работил, нито конкретни някакви факти. Няма никакво значение. Мислех книга да пиша. То даже почти я написах. Но се усетих, искам да си начешам крастата, искам реваншизъм, искам да бъда чут, искам индолгенция. Това не са добри подбуди и не водят добро след себе си. А онези стотина, двеста страници просто ще останат в забрава. Искам и аз да забравя.

Аз съм бил голямо SEO, a дори не знам

2011-12-07T08:05:00.000-08:00

Туко що без да искам узнах, че на търсене по „фацебоок“, тази публикация:

http://gogoblackhole.blogspot.com/2010/04/skss.html

излиза на трето място. На първо си е самия Фацебоок. Него не мога да бия ;) Брей, колко съм задобрял ;) По между другото от гледна точка на SEO има смисъл и се прави изписване на кирилица на чужди термини. Понякога потребителя, често дори без да види, изписва търсеното на кирилица. Опитайте например с „жалидатор“.

Анализи

2011-12-04T03:26:00.003-08:00

Рядко се заглеждам в аналитиката на Гошо. За мен, като и пощата му това е страшно неудобен и не информативен ГПИ. Към е107 Бенев бе сложил някакъв статистически модул и той бе по-прегледен. Е взех да свиквам на аналитиката, както свикнах на пощата, когато нямам локален клиент, но това не го прави добър.

Та разгледах го днес отново, макар рядко да го правя, което не е добре. Човек, трябва да знае на къде върви. Голямо впечатление ми прави, че „Научи ме“ е около десет пъти по-посещаван от вестника. „Научи ме“ се развива добре и този път няма да говоря за него, макар, ако има интерес да го направя. Във вестника се опитваме да съживим нещата и за това ще говоря за него.

Първо за рекламите. Забелязали сте има един/два банера горе дясно. Според мен това е горе-долу единственото място дето трябва да има реклама изобщо, за да не пречи. И то само защото заглавката обикновено е празно място, но пък е видно. Гледам и „Линукс за българи“ така да са направили, макар да си позволяват и реклама на сред статиите, което е откровено дразнещо и нечестно към безкористният труд на написалите ги. Припомням, че там спонсорите си имат отделна колонка на главната страница.

В „Научи ме“, когато го поехме от Иван, аз и Еч застанахме на твърда позиция да няма реклама. Бенев тая година реши да включи във вестника. Една от причините, наред с „българщината“ да не искам реклама бе, че тя е меко казано безсмислена. Вестника е поредното доказателство. До този момент в сметката са се събрали точно 4.77 щ.д. Зад тези няма и пет долара стоят стотици часове труд. Разбира се ние, никога не сме го правили за пари. Няма как да стане. Дори в световен мащаб с нашата тематика трудно се правят пари. Но тези пари не стигат дори да покрият домуването. Теоретично решаваме, че тъй като „Научи ме“ е десет пъти по-посещаван за година би набрал 50 щ.д. Не ми се вярва, ама така за идеята. Ами неговото домуване е 300 лева на година. И това е най-евтиния приемлив начин. Да излъчваш видео, не е като да излъчваш текст. А часовете труд там са хиляди.

Тези редове ги пиша за всички заблудени дето си мислят, че от реклама ще станат милионери. Няма да станете. Но рекламите пораждат завист и отрицателни емоции. Ей го тоя мръсник сега ще се напечели на мой гръб. Няма да щракам по рекламите пък или пък изобщо няма да допринасям тук под някаква форма (коментар, статия, съвет) – да го духат. По-добре без реклама. От нея единствения, който забогатява е Гошо, а Вие печелите врагове.

Сега за по-интересните числа. За последния месец сме били посетени 1,272 пъти. Видени са 2,854 страници. Най-много посещения имаме директни – 465 (36.56%), от търсения в Гошо 411 (32.31%), от linux-bg.org 114 (8.96%), nau4i.me – 68 (5.35%), skss.learnfree.eu – 40 (3.14%).

В тази класация съм зарадван от директните посещения. Това означава, че все пак, макар и малко има някакви редовни посетители. Реално не мога да ги преценя, колко са, тъй като не коментират и не пишат във форума. Забелязал съм, че в по-посещаваните часове има средно около шест посетителя. Ако сложим три от тях търсачки, то вероятно все пак десетина човека дневно минават от там.

Изненадан съм от посещенията идващи от „Линукс за българи“. Те са на почетното трето място и изглежда напълно логично. Все пак те са Мастодонтът, Центъра на вселената, Голямото „Добро утро“. Реално даже би трябвало да са първенците. Но аз се учудвам, че са изобщо в класацията. Нашата връзка към тях е на първа страница, тяхната към нас забутано на място, което поне лично аз посещавам веднъж на пет години. За последно го посетих, когато сложиха връзката и половин час я търсих къде е. Други връзки към нас слагат когато има нов брой. Тогава от там ни се изсипва цяла тълпа. Но нов брой не сме имали доста време.

В „Научи ме“ има доста линуксари и е радващо, че идват от там, горе-долу толкова идват и от СКСС, който тематично ни е близък. Туко що хвърлих едно око и изглежда в „Научи ме“ вестника не е в топ 88??? Даже тоя дневник дето го четете присъства. Интересно, че там идват посещения от web-tourist.net (тези са 4-ти!), videotutorials-bg.com, mytech.bg, които до един са ни преки конкуренти. Е ние също никога не сме се свенили да даваме връзки към тях във форума. Какво значение, че един урок не е наш, след като решава проблема на питащия?

При „Научи ме“ ми стана интересно, че третия след директно посещение и Гошо е Фаацето боок, ама с десет пъти по-малко посещения от втория, който е на половина на директните и съвсем малко повече от Туриста, но пък само тези от фейслифтинга са повече от общите посещения на вестника.

В тази класация седми е danaildr.eu, а spacyzone.wordpress.com е десети. Това са лични дневници на двама много готини хора и аз лично им благодаря, че са сложили връзка към нас. Няма значение, че общо са дошли 36 посещения от двете места. За мен е важно, че са го сторили.

А това е класацията по web четци.

1. Firefox 620 48.74%
2. Opera 285 22.41%
3. Chrome 251 19.73%
4. Internet Explorer 73 5.74%
5. Safari 25 1.97%
6. Opera Mini 7 0.55%
7. Konqueror 5 0.39%
8. Mozilla 3 0.24%
9. "PagePeeker.com" 1 0.08%
10. Android Browser 1 0.08%

Мозилчика логично е пръв. Любимият ми порок Опера е втора, следвана плътно от хрома. Колкото и да ми е неприятно експлодера присъства в тази класация.

Според езиците повече от половината са с български. 450 посещения са от американски английски. Това не може да е възможно, има точно един текст на английски при нас. Това са българи не ползващи български. Интересно е, че имаме 7 китайски, шест руски, по едно испанско, френско и el (???).

Най-много посещения имаме от РБългария – 72 %, логично цялото съдържание е на български език. На второ място е Канада с 31 посещения, което също е напълно обяснимо. Идващите от Китай са седми и са седем, точно колкото и са локалите. Но шестте руски ги няма. Топ 10 се допълва от европейски страни, всяка от която е твърде вероятно за емигранстване място. Браво, интересуват се, какво става в родината.

Тотално няма никакъв смисъл, ама най-много посещения ни идват от БТК, Мегалан е трети, а Булсат пети. Трябва да пишем за тях, за да оправдаем доверието хи-хи. Чакай, аз често попържам бетекато ;) От Гошо са идиоти честно. Това, че тази информация може да се събере, не означава да се събира, освен за шпионските им цели.

За съжаление обаче една класация, която е действително важна, изглежда така:

1. Windows 633 49.76%
2. Linux 610 47.96%
3. Macintosh 19 1.49%
4. (not set) 8 0.63%
5. Android 2 0.16%

Ще оставя настрана, че е възможно тия некадърници на Гошо да имат not set, зад които подозирам не се крият загрижени за сигурността си, а биесдита. Преди време изтече информация, че положението във „Линукс за българи“ е същото или дори по-зле. Те никога не са изнасяли официална информация и коментар по статистиките си. До колкото не съществува юридическо лице „Вестник Home Linux“ за разлика от при тях, това тук не е официално. Но пък доста по-добре от колкото никаква информация. И някак си по-прозрачно.

Кръстосано четци към ОС е малко по-малко плачевно:

1. Firefox / Linux 369 29.01%
2. Firefox / Windows 247 19.42%
3. Chrome / Windows 178 13.99%
4. Opera / Linux 147 11.56%
5. Opera / Windows 136 10.69%
6. Chrome / Linux 72 5.66%
7. Internet Explorer / Windows 66 5.19%
8. Safari / Macintosh 13 1.02%
9. Internet Explorer / Linux 7 0.55%
10. Opera Mini / (not set) 7 0.55%

11. Safari / Linux 7 0.55%
12. Konqueror / Linux 5 0.39%
13. Safari / Windows 5 0.39%
14. Firefox / Macintosh 3 0.24%
15. Mozilla / Linux 2 0.16%
16. Opera / Macintosh 2 0.16%
17. "PagePeeker.com" / (not set) 1 0.08%
18. Android Browser / Android 1 0.08%
19. Chrome / Macintosh 1 0.08%
20. Firefox / Android 1 0.08%
21. Mozilla / Windows 1 0.08%
22. Mozilla Compatible Agent / Linux 1 0.08%

По принцип в аналитиката са важни показатели жаба и фалш поддържането, но за нас са без всякакъв интерес и не ги следим. Но все пак ни радва, че Gnash е на четвърто място. Все пак понякога пускаме филмчета, но не е далеч деня за тях да не е необходим фалш. Вече почти е дошъл, но не напълно.

Ами това е в общи линии. Има и друга информация, но тя не е интересна за каквото и да било извън шпионията на Гошо.

Жалби

2011-11-29T01:14:00.000-08:00

Постоянно се жалвам, как свръх хора да бяхме, нямаше да можем да публикуваме всички новини за любимата ОС и въобще свободни технологии. Та ние не можем даже да ги изчетем. Това на първо четене е добре. Значи се развиваме добре и вървим на горе. Има само още една ОС, около която е невъзможно да знаеш всичко. Но има едно но.

Понякога това са важни новини. В един момент може да откриете, че не може да редактирате някой файл, като hosts или дори да го няма, като например xorg.conf. Тогава се питате какво е станало. Ами появил се е пореден демон с непроизносимо име, който не анализира съдържанието на файл, прави каквото си иска и пише там „за обратна съвместимост“, ама каква като никой не използва тоя файл не се знае. Всичко се настройва да ползва техните творения. Съвременните настолни системи почти е невъзможно да се администрират от конзола, просто защото се е появила новина за поредното безумие, но ние не сме я прочели и било късно да спрем идиотите, които го правят.

Така се родиха хиляди безумия като юдев, пулсаудио или дивайскит, а ние само гледаме безпомощно. В големите среди като Гном и КДЕ тези природни бедствия е възможно да се контролират, но я ползвайте нещо друго. Четене, ровене, копане и хакове, защото глупостта е хардкодната и не можете да я подмените. В същото време има и много важни и интересни новини за много потребители. Но от де сили?

Например някакъв демон настоява да ми прави локализацията utf8. Е да ама новото творение Либрето не приема това и отказва да работи на български. То го иска с големи букви. Единствената управия е, някъде на ранен етап, но далеч преди ~/.bashrc да се направи export. Е това ако не е хакерия от най-лошата, какво е? И това е официалното становище на Генту, не че го ползвам. Знаете ли що съм копал по този въпрос?

Ако взема например напиша нещо в fstab, то чупи udev и работата с дискове и памети става трагедия. Ако създам xorg.conf, за да имам планшетните функции на wacom, то ГПИ изобщо отказва да запали. Въпроса е решен с демон в Гном 3. Добре, ама аз ползвам стабилния Дебиан. Какво правим? А между Гном 3 и Х7 има две години разлика.

Ей такива едно никакво. Да те е яд. Преди време едно момче в „Линукс за българи“ мечта за нещо. И го получи. Каза, че никой нямало да се сърди. Аз се сърдя. Получи се точно, каквото той искаше. Счупи се обратната съвместимост (продължава всеки ден да се чупи) и всичко се покри под тонове пепел, тоест абстрактни слоеве върху абстрактни слоеве и така до без край. И защо? Защото никой не иска да се научи как да пише програми и всички много желаят да си правят експерименти именно с нашата ОС.

И това също е свобода нали? В тая връзка наскоро четох интервю на Таненбаум. Според него ГНУ/Линукс успя, защото имал късмет. АТ&Т съдили БСД за телефонен номер три години, заради което той тогава бил в застой. Този човек е по-глупав, от колкот' съм си мислел. Или говори така, заради едни 2,5 милиона евра от ЕС. Обзалагам се. Чак пък нищо да не е научил, не вярвам. И на мен да ми дадат милиони и аз ще разправям небивалици. И без това всеки от нас го прави, заради онзи насъщния.

Другото, което казва е, че Линукс не е успял. В най-щастливия случай бил имал 5% домашни потребители. На повечето места ги дават даже два, бих допълнил, а мрачногледите ги слагат толкова с Андроид. Но преди точно десет години Растер каза, че ГНУ/Линукс повече, от колкото е предполагал някой. Да ОС правена за домашни компютри работи на почти всичко възможно, най-вече сървъри. Тези сървъри ни изядоха главата. Той тогава бе рекъл, те спечелиха, ние загубихме, приемете го.

Повода за тези думи беше, че потребителя не му пука колко пъти днес ще забие и се презареди М$ Шиндош (както правилно и Таненбаум казва, тя грешката и след restart си е там). Тях ги интересува приложенията. Е добре де. Но тогава приложенията ни бяха кът и повечето не особено добри. Днес са хиляди от хубави, по-хубави. Защо не идват? Защото ние им ги подаряваме. Следващия път като Ви нахраня, че сте изкарали версия за М$ Шиндош да знаете защо.

Освен на Таненбаум, четох и интервю на Торвалдс за същото издание (LinuxFR). Нямаше да знам за това интервю, ако не бяха питали Андрьото по него. И той, както Таненбаум казва две неща, който ми хванаха интереса. Едното е, че ОПЛ не е морален лиценз. И още в следващото казва, че за него е честно, когато даваш и отсрещната страна да даде?!? Този човек винаги прави така.

Kазва още, че едно разклонение, ако е добро то непременно ще се слее с оригинала и това е естествена еволюция. Аз знам един такъв исторически случай с Компиз. Казва и още нещо, но си го прочетете и намерете сами. И професора в неговото също казва, но аз за едното скоро го храних, а другото смятам за глупост.

Съжалявам, но трябва да водя малкия си син на поликлиниката, че кашля като магаре. Ще философстваме пак, ама друг път.

Back to file i случката по география

2011-11-24T09:58:00.001-08:00

Така беше кръстен от Порчето най-известният линуксар последните дни в републиката. Това се случи съвсем малко преди пора да си намери порка. Това е разпространената версия, но според мен сам Венци след като се отказа от ГНУ/Линукс вече не намира повод да ни навестява.

Първо да декларирам, че аз никога не съм влизал в конфликт с b2l. Нещо повече с него се познаваме дори лично. На живо е много приятен и жизнен младеж. Младостта струи от него. На заядлив човек не ми е правил впечатление поне до като във форума не се появи земляка му троянец от руски произход живеещ в Свищов Росен.

Роко е интересен екземпляр едновременно много умен и в същото време способен да те изкара от кожата ти за части от секундата. А да мисля, че и него познавам, но не съм сигурен същият ли е. Все пак вече доста напреднаха годините от престоя ми в прекрасния Свищов.

Та от както Роко се появи Бек стана изключително нападателен. А тъй като и сам Роко си го търси обикновено и още много хора му се нахвърлиха. Дори когато казва нещо, което е истина, а той рядко говори глупости, всички инстиктивно застават на обратното мнение поради специфичния роковски стил на поднасяне.

Покрай него стана така, човек да не смее да си признае, че е фен на АМД. Всичко започна именно от Б2л. В стремежа си да се заяжда с Роско започна да се подиграва на канадците. Модата бе подхваната и от други. На няколко пъти хора имащи си понятие от апаратната част на изчислителните машини обърнаха внимание, че всички тези приказки за величието на Интел и нВидия са дрънканици нямащи общо с действителността. Никой не ги чу. Аз не бях от тях, защото не обичам да влизам в глупави спорове, поне не обикновено.

Лека по лека Бек му порасна самочувствието и взе да се задрънчва с всеки новодошъл във форума. Но аз вече не бях там. Не, не съм си тръгнал заради Бек, както вече казах, никога не съм се карал с него. Просто ми омръзна да търпя пропагандатори на скапани ОС (в момента даже не говоря за М$ Шиндош) да пръскат клевети и лъжи за свободното ППО и никой нищо да не прави за това, само защото преди около шест-седем години същите двама 'убавци бяха искрени почитатели на ГНУ/Линукс и последователи на идеалите ни. Конкретния повод бе една новина за Гимп, в коментарите под която се изляха тонове помия и клевети за този титан сред програмите.

Може да напуснах „Линукс за българи“, но не си изтрих регистрацията там и наминавам от време на време да видя как е хавата. Така де все пак в известен смисъл вестника и портала са колеги. Те следят нашето развитие и ние тяхното. За съжаление от както се махнах всеки път когато реша да надникна във форума им и затвърждавам правилността на решението си да си тръгна.

Което е странно. Все пак в този форум са се събрали едни от най-големите глави пишещи на български в Интернет. Няма да изброявам, че ще взема да забравя някой. Още ми държи влага, че като писах новината не написах Зеридон, който е фактическия виновник да го има SMF и да не се загуби дори бит информация от стария пърловски форум. А в същото време написах Гигаволт, който може да не е по-малко специалист, но реално все по-рядко се мярка във форума, за последната година съм видял едно негово мнение.

Та така дойде деня хикс в който едно момче се пробвало на ГНУ/Линукс разбрало, колко нищо не разбира и как нищо не иска да научи и го изтрило. Позната история. Виждал съм я хиляди пъти. Само, че момчето този път не заподсмърчало със изтърканата догма „формат-преинстал“, а се върнало в източника на нещастието си (без да осъзнава, че собствената му ограниченост е причината) и поискало другарска помощ да си оправи зареждането на М$ Шиндош. Все пак момчето макар и глупаво, не е невъзпитано. Молбата е искрена и от сърце.

Някак си случайно съдбата ме накара и аз видях темата. И в нея Б2л, на всяка манджа меродията, се изявил. Колкото и да е странно, направил е същото, което аз бих сторил, ако бих се изявил в подобна тема. Отрязал го. Мен даже ми стана приятно, защото съм лично обиден от всички тези хептем ламери дето се провалят с елементарната ОС ГНУ/Линукс, но после точно от техните пръсти на „посветени“ тръгват всички митове за ГНУ/Линукс.

Но оказало се пича имал опасни приятели. Единия от тях бил „обезпокоен“ сериозно, макар аз да си мисля, че обезпокоени са всички мишени изправили се пред погледа му. Вас майтап, мен не, но след инцидента си смених паролата в „Научи ме“ с възможно най-непробиваемата, която успях да съчиня, а тя не съвпадаше с никоя друга моя парола и преди. Направих го просто защото писах за обезпокоения и не знаех, какво ще стори. Ако удари вестника, не съм притеснен. Бенев е невероятен при това абсолютно професионален админ, ще се оправи. С тоя дневник, като без него. Само се излагам тук. Но „Научи ме“ го коткам като рожба. Няма да си простя, ако му се случи нещо по моя вина. Нищо, че доставчика на домуване прави чести архиви.

Смених си паролата, въпреки, че бях убеден, че не разбиването на парола е начина за проникване. Бях проучил методите на Дистърбед още преди време. Може пък друг да пробва по тоя път.

И този обезпокоен човек решил да си го върне на много устатия Б2л. Направи му няколко мизерии. Бек се разрева във форума и така научихме за съществуването му дистърбовско. Точно тогава го и проучих просто от любопитство да знам кой е и какъв е. Даже още тогава можех да се обзаложа, че ще падне и „Линукс за българи“. Причината. Тази поради, която и аз си тръгнах. Прекалена „либералност“ тип диктатура.

За първи път бях обиден на „Линукс за българи“ през две и пета. Някой ще рече, е добре е шест години си отраял. Е да, ама до тогава имах само спорадични коментари в новините. През две и петата написах статия срещу сп. „PC World BG“, която уличаваше тяхната порочност към нашата ОС. И какво направиха Караджов и компания? Просто не я пуснаха. От тогава при всеки удобен случай ги жегвам, а поводи дал +Бог. Последния беше, когато най-позорно объркаха името на Денис Ричи при новината за кончината му. Реално не бяха виновни те. Новината беше написана от потребител с ниска обща култура превеждал от руски, но е непростимо и тяхната обща култура да е също толкова ниска.

И все пак няколко години държах сравнително добро държание, даже бях чест гост във форума им. Либерална диктатура, как звучи само. Но си е точно така. Толерират се и се поощряват всякакви прояви само не и проява на защита на свободата. И така сред поощряваните бе и още дълго ще е Бек. Аз знам защо. На живо той е един очарователен младеж и най-вероятно е верен приятел. Мара написа за него, че е и основен обвиняем по делото да има първата конференция на „Линукс за българи“ във Варна.

В живота не е толкова невъздържан, колкото във форума. Нормално е. Ако беше така, винаги щеше да ходи бит, а в институт „Пирогов“ щяха да му издадат платинена членска карта и всеки път (тоест на всеки три дни) да го посрещат с кутия „Пияна вишна“, защото им осигурява извънредно интересни за науката травми. Във форума е агресивен, просто защото е пълен с енергия, млад човек. Спомнете си какви бяхме и ние тогава. Вятър ни вееше на бяла кобила до като тя потичваше весело в морето с до коленете вълнички от приятния летен бриз. Ще го уволнят няколко пъти, няколко мръсници ще му бият шута, ще го оплискат с кал няколко джигита на пътя и ще си седне на дъ-то.

И „Линукс за българи“ беше хакнат. Нищо, което да изненадва, но все пак вандализъм чиста проба. Повечето хора се питат защо мястото създадено единствено с цел помощ е хакнато. Аз имам отговора, проблема не е в мястото, а политиката му. И точно това е видял и Дистърбед. Но не си е тръгнал, както аз сторих. Направил е глупост. И той е млад. И той е невъздържан. Даже съм убеден, че в момента съжалява. Съжалява, защото осъзнава, че е останал неразбран и осъден. Че е осъдително, осъдително е, но го боли, че не го разбраха. И мен не разбраха. И аз не ги разбирам. Но всеки върви пътя си и носи кръста си.

п.п. Ако hyankov четеш дневника ми, в което дълбоко се съмнявам, поздрави към теб. Дълго време мислех, че си друго Аз на алкохола. Това приеми за похвала. Макето за мен е един мно-о-о-о-о-о-о-о-ого, ама много умен човек.

Хора горете си боклука

2011-11-23T01:48:00.000-08:00

Това послание се отнася към тези, които се отопляват на „твърдо гориво“. Някога бяхме изчезнал вид в градовете, днес за съжаление сме мнозинство. И преди да бъда обвинен в неекологичност, което бих приел за обида, ще говоря за рециклирането.

Рециклиране в РБ няма. Добре де има кошчета за батерии в училищата и по-големите магазини за електроуреди. Надявам се те да рециклират наистина, че да си заслужава това мъкнене чак до там, поне е рядко. Но тези цветни кофи са като разделното пускане на пощата. Още навремето Джони Пенков беше направил забавен репортаж за разделното пускане на поща в предаването на БТ1 „Добро утро“. Не се е променило нищо, освен, че вече не ползват чували, защото хората не пускат толкова поща, а кашончета. В някой станции даже тези „разделни“ кутии са махнати, а на повечето места си е 1 (една) кутия с много дупки.

Та и цветните кофи са така. Може да попитате, а можете и сами да видите. Да в друг ден и друг камион ги събира, но къде ги кара? Пак на сметището, няма къде другаде. На много места тия кофи се ползват с общо предназначение, къде от недостиг на стандартни, къде, че просто са им по-близо. Или пък седят празни и не ползвани.

Кофата за хартия. В нея какво може да хвърляте? Нищо. Защото омазнена хартия не става за преработка. Как ще опазите ненужната Ви хартия вкъщи да не се омазни? Никак. Виж покрай някоя счетоводна къща има смисъл от такава кофа, но по мой наблюдения никъде където се изхвърлят големи количества хартия не се ползват тези кофи. Вкъщи най-много може да изхвърлите някой кашон, но кашони не влизат толкова често у домовете, макар да го желая на всеки да е по-честичко.

Стъкло. В домовете днес почти няма стъклени неща. За себе си съм забелязал, че единственото стъклено, което изхвърлям са крушки, а тъй като те имат метални елементи май не са за тая кофа. Днес в стъклено шише или буркан много малко неща се продават. Ако случайно се излъжа да купя нещо в буркан то после същия заминава към родителското тяло за „кампанията по зимнината“. За някой и друг празник мога да се излъжа да купя бутилка уиски, много рядко вино, защото и най-скъпото такова е боклук, сиреч не е вино, а коктейл от химични елементи. Уискито поне знам, че е спирт и карамел. Но пък шишетата от уиски съдържат пластмасови части.

Пластмаса и найлона. Виж това във всеки дом го има в изобилие. Почти е невъзможно да купиш нещо, което не съдържа пластмаса и/или найлон. По дяволите. Даже топеното сирене, „евтиния“ заместител на кашкавала, всяко листче от него е увито в найлонче.

За всеобща радост рядко изхвърляните стъкларии и кашони никога не стигат до сметището. Братята цигани ги събират за вторични суровини много преди това. С цветните кофи просто ги улесняваме. За сметка на това огромни количества пластмаса и найлон стигат до сметищата. И точно те са най-вредни за природата, защото се разлагат хиляди години.

Но пък точно същите найлон и горят изключително добре, даже по-добре от колкото ми се иска. Това лято започнах експеримент. Събирах в мазето всичко, което мисля, че става за горене, включително стари обувки (ах колко добре горят) и чадъри (е след тях им остава скелета). Резултата е, че от началото на отоплителния сезон изобщо не съм използвал подпалки. Един плик с боклук е способен да запали и най дебелите дърва. Даже вестниците на Кауфланд взеха да ми се трупат, защото и тях не използвам, просто със запалката запалвам някое подаващо се крайче от пликчето.

Вече взех и фасовете си да събирам. Така де един фас се разлага четиристотин години. Аз пуша почти две кутии на ден. Винаги съм си изхвърлял фасовете на подходящите за целта места, но наскоро се усетих, че те неминуемо отиват отново на сметището. Е няма да гният из цялата природа, а само на някой места, което е по-красиво някак, но на практика си е същото.

Сега напълно резонно мога да бъда обвинен във варварство, което си е точно така. Но я се огледайте! Не живеете в развита европейска демокрация, а в средновековна страна. Тук няма никакви условия за преизползване, а нали точно така се превежда модерната чуждица рециклиране. Дайте поне да мърсим по-малко.

И тук отново ще се надигне шепот стигащ до вой, че дори горейки боклука си, отново цапам. Бе така е, ама не съвсем. След мен остава пепел, който един ден ще се превърне в почва. Да въздуха да. Него няма как. Но пред блока ми е пълно с коли. Повечето ми познати изобщо не слизат от тях. Голяма част от тях имат и по две. После мрънкат, че нямали пари. Лъжа е. От най-наглите. Българина е богат. Издръжката само на една кола е двойно и тройно по-скъпа от издръжката и на двете ми деца взети заедно.

Та само съседа ми с колата си изхвърля много повече газове за седмица, от колкото аз с печката за година дори целогодишно температурите да бяха минусови. Пък да не говорим, че газовете на колите съвсем не са най-големия отпадък който раждат. Автомобилите са завод за производство на мръсотия.

Та така. Много съм доволен от себе си. Съветвам Ви, ако и вие се отоплявате с печки на дърва и въглища да правите същото. Вече изхвърлям съвсем минимални количества боклук за разлика от някогашните огромни камари. А да проверих, обелките от картофи и лук дето съпругата Ви кара да и белите като в казармата за буламачите дето готви, също горят отлично.

Снощен

2011-11-18T03:06:00.001-08:00

Снощи в мен нещо се пречупи. И аз не знам какво. От както знам за съществуването на разни проекти като Биона, Опенверехаус и РДСюит се опитвам да им помагам по всевъзможен начин. За съжаление възможностите са ми малки. Та аз съм просто ламер.

Биона си умря, Варехаус на Микроинвест си се развива и без моя помощ, но правя всичко възможно да го пропагандирам, колкото мога. Остана РДСюит. Това е счетоводна програма написана от one great man. Казва се Димитър Василев и за разлика от Предателя ака Камило Сиенфуeгос ака Еч ака tyuio нямам щастието да го познавам на живо. За себе си казва, че не е нито програмист, нито счетоводител. Да бе не е програмист. По професия не, но знае повече за програмирането от 90% от „програмистите“ в РБългария. А по между другото от икономика също разбира повече от 90% от нас икономистите. Винаги съм смятал математиката за най-чистата наука и един математик ни удря всички в земята. С каквото и да се захване, винаги ще е просто велик. В тая връзка, най-великия шеф на всички времена, които съм срещал е също математик.

Та плана ми беше в общи линии да стана погромист. Израсъл съм в епоха дето програмирането беше неразделно от компютрите, но минах по грешния път. Минах през Бейсик, Питон, Пърл и ПХП. Не стигна до мен Фортран, не стигна Ц, не стигна Лисп. Само като погромист можех да помогна на РДСюит да порасне. Плана ми беше прост. Исках да вкарам преработени (обезателно) неща от Биона, като най-важни ми бяха ТРЗ програмата (която по между другото е неизползваема в този си вид) и „екстрите“. После исках да внеса интеграция с КДЕ (най-лесната част) и накрая да вкарам добри идеи от чужди свободни програми, като например руската Ананас и нейния дизайнер за документи. Направих си проучвания и в главата ми се оформи ясна стратегия. Непостижимите цели от сам човек, просто ги изхвърлих.

Но ударих на камък. Изгубих около година и половина от живота си в опити да науча Ц++ и Qt. Второто се учи сравнително лесно, приятно, но е свързано с писане на адски много код. Qt е една достъпна, но много усложнена библиотека. Нещо като Жаба. Имаш на разположение хиляди готови инструменти, които лесно да ползваш, но трябва да пишеш камари от код, за да постигнеш и най-дребното. Ц++ обаче се оказа непреодолимия ми проблем. В Интернет е пълно с информация. По дяволите в хранилищата на Дебиан има една страхотна книга. Но моя английски е лош (достатъчен за Qt, но не и за C++) и аз исках поне в началото да е с български ресурси.

Изненада. Има десетки, много от които академични, част от които дори легални, публикувани от самите преподаватели. Аз поне открих курсове на Николай Киров, Любомир Чорбаджиев, Петър Стойков и Иван Иванов, Владимир Николов пуснати съвсем свободно от авторите си. Ученически и любителски курсове също има, най-вече в Хит, но дори в нашия „Научи ме“, а незаконно е доста лесно намирането на лекциите на Магда и поне три преводни книги.

Но аз не се оказах достатъчно умен за тях. Например книгата в съавторство на Петър Стойков и Иван Иванов ми беше толкова сложно написана, че препрочитах по най-малко три пъти едно изречение, за да разбера, че се обяснява, нещо, което вече знам от друг автор. Почнах да си мисля, че имам невероятен проблем с концентрацията. Но проблема ми е в умствените възможности. Ц/Ц++ е просто прекалено сложно за мен. На тези езици не мога да напиша нищо смислено. Под смъртна заплаха не бих показал и ред код от това, което съм писал, макар с изненада да открих, че познанието ми по тия два езика е доста по-високо от това на няколко учителя, които познавам. Както съм безработен, дали да не стана някой даскал?

И така след година и половина инат да стана порномист на Ц++ просто се отказах. Не ми казвайте, че нямало програмист на език. Дайте да Ви пусна на някой изчанчен да Ви видя. В най-добрия случай може да кажете, че има погромисти на Ц стилови езици.

От снощи реших да почна да пиша нещичко от нулата на Пърл. Защо Пърл? Ами защото те самите на последната си конференция едва ли не казаха, че езика им е мъртъв. По-точно казаха, че се развива бавно, почти не се ползва и има огромна конкуренция от Питон, ПХП, Вала и други езици.

Нали съм си овен другите като завиват в дясно, аз „айде у лево“. Дори нищо да не постигна, което е почти обезателно сигурно, ще си затвърдя знанията по тоя език, които да си ползвам със здраве за администриране на личните компютри и малки лични проекти за web. Колкото и да е странно аз до сега не съм писал web на Пърл.

За графична среда си избрах Е17. Това е един прозоръчен управител, с който имаме обща съдба от много дълго. Първата ми заигравка бе с Е13. И любовта ни е несподелена. Вечно имам проблеми. Най-добре съм се справял с шестнайската, ама тя пък бе толкова грозна, че не можех да я трая. Е17 е що-годе хубав. Даже имаше някой стари версии дето бяха направо красиви. Е добре де аз знам две. Тая, която идваше с BGDebian и тази от gOS. Ако изключим, че не съм опитвал Бодхи, във всички други дистрибуции е много зле.

Тази, която можеш да си дръпнеш от страницата на разработчиците, както казах е относително приятна. И точно тя пък не работи. Ама като казвам не работи, значи наистина не работи. Не става за чеп за зеле, а от около две години е толкова бъгава, че не можеш да работиш и пет минути без да е гръмнала. Лъчко ни успокоява, че бързо се зареждала след срив. Мен не ме успокоява, искам да не гърми, за да мога да свърша поне нещо.

Та в една от последните си обяви от Е17 бяха написали нещо от сорта, че те искат да направят прозоръчен управител в комплект с файлов такъв. Нищо повече. И няма да е среда за разработка на приложения подобно на Гном или КДЕ. Е аз пък точно приложение ще си правя. За прозоречността казах, макар да не казах за идиотските настройки, ако въобще могат да се нарекат настройки, които предлага. Като файлов управител е просто трагедия. По-зле от М$ Експодер и Наутилий 2.0 взети заедно. То зле може да е, ама тяхното на нищо не прилича.

На Карстен, ако знаеше български бих му казал, че се е провалил напълно. Е защо тогава? Ами първо казах, че ми е несподелена любов, второ искам да се запозная с библиотеките им. Твърди се, че те са наистина добри. Ползват ги ЛГ за хладилници и Самсунг за телефони. Браво по-лоша анти реклама няма на къде. Двете ми най-противни компании. А преди половин година преработиха библиотеките, за да тръгнат на Плейстейшъна на Сони, с което окончателно окомплектоваха класацията на трите компании, които ненавиждам, като добавиха абсолютния първенец. А за да ми е съвсем гот пък точно снощи обявиха, че са работили много и вече имат що-годе стабилна версия за Шиндош. Ура, нещото, което не мога да простя на Qt4 се явява и тук. Qt3 за М$ Шиндош ОСи/нахапани ябълки поне беше не свободен и платен. Ами айде Гоше у уево. Но аз съм тъп и ще се опитам да разуча именно тези библиотеки дето не били за реални приложения, имали версия за Шиндош/Нахапана и се ползва от трите ми най-противни и порочни търговски компании.

Та те така. Отивам да си прибера сина от училище.

Поща с десет минути живот

2011-11-14T11:34:00.000-08:00

Що за тъпа идея би казал някой. А аз казвам гениална. Имам към десетина пощи създадени само с цел регистрации на неприятни места и тонове спам. Е няма нужда вече. Регваш се, а пощата изчезва веднага след като си потвърдил регистрацията. Живота е красив.

http://10minutemail.com/10MinuteMail/index.html

По между другото онова за gat3way май няма да го пусна. Оказа се май, че отдавнашната заготовка, която мислех да довърша съм прехвърлил на другия ПК, а на него май му гръмна твърдия диск. Лошо Седларов. А още преди да гръмне като потърсих се оказа, че една тъпа платка за забележете SATA RAID струва към хиляда лева, 600, ако искате само 0 и 1. Ако искате 5 или не дай си Боже 6 или 10 направо се вадете половин годишна заплата от джобовете (защото и дисковете струват пари, а 6 се прави поне с 4).