преди 1 седмица
Петък, 2009, Юли 10
Човек без глас, този пък не политически
Това недорузомение си заслужаваше подобно нещо. Тръгнал да защитава Б-я, а грачи на чужд език, които явно и не познава, поне не по-високо ниво от пети клас (приемам, че това първата подходяща възраст за започване изучаването на чужд език, а не сегашните извращения още в детската градина). Смял съм се със сълзи, макар да можеше още повече да бъде изтипосан този некъдърник и нещастник.
И понеже шило в торба не стои, още извън темата:
Кода за влагането на клипчето взех от Йовко:
http://yovko.net/archives/1641
Това е напълно безсмислено, защотото и остатъка на Blogger е напълно невалиден, но ей така да си начешам крастата.
Вкарал съм клипчето от Youtube, а не от скапания Vbox7. Да вярно Gnash положиха специални усилия, за да станат съвместими с тубата. Но тук случая е друг. Вбока е поредният отчаяно глупав опит за измитация. И след като са безображно жалки те трябва да се съобразят с моята свобода, а не аз с техния келешлък. Ако си мислят, че са големи колкото Гошо, че да се съобразявам с идиотската им страничка, по-добре да се завличат в лудницата при Наполеон, Апостол Апостолов и Ангел Грънчаров.
Ако все още обичате боза, също може да тръгнете по пътя на освобождението. И първа стъпка веднага след като разкарате скъпата може да е Gnash.
Вторник, 2009, Юли 7
Предател и приятел
Май това място си намери вече лицето. Интернет дневниците са си една мастурбация на есхибиционист в доминикански манастир. Та освен да пиша тук тъпотии да си чешам крастата докато не се заема с друго, не виждам какво друго да правя тук.
Вчера на гости ми беше предателя. Дойде с явна цел да изпием бутилка джин, а си тръгна с тайната да ми прибере снимките от феста, които дори още не бях свалил от фотоапарата. Преточи си ги на някакво ftp, неизвестно къде. Тъй както си бяха всички кадри, включително и лошите и то без да са минали обработка в The GIMP. Доведе и хлапето си. Ей сладур е този човек. Ама ей сега ще го натопя, че не допихме джина и сега го довършвам. Разбира се в типичен негов стил ми съобщи, че ще дойде следобеда и не можах да се подготвя. Лед имаше де, но можеше да сложа тоника, джина и чашите да се изстудят хубаво преди това. Боклуци за примезване накупих точно преди да дойде. Дори вентилатора на мах не можеше да победи задуха, а той окупира трайно моя Дебиан. Но преди това да го донатопя. Човека имал и той дневник. Нека му е, ей сега портя адреса:
predatel.blog.bg
Горкия Дебиан отнесе много псувни. Лежерно му позволих да инсталира flash. Ама флаша не тръгна. И как да тръгне след като беше забранен в Iceweasel? И все още е и така ще си остане. Gnash троши фаянса и не смятам да го заменям с пропреатарен боклук. Където не работи, ами съжалявам, аз там не отивам.
Интернет достъпа снощи беше особено калпав та и БТК отнесе много ругатни от предателя.
Разказа ми още от амбициозните си идеи и ме попита бих ли организирал аз феста догодина, защото той най-вероятно ще се прибере в Пловдив за постоянно. Обясних му, че не аз съм човека. Ще се проваля и то дори без гръм и трясък, а мизерно и в калта. Вестник без Тони не може да име, ГНУ/Линукс без Стоян също.
Разказа ми също за Зелените. И с тях имал някаква луда идея, която нито пожела да ми обясн и в подробности, нито аз вярвам, че е осъществима. Най-големия враг на партийната система, които познавам е партиен член, какво остава за мен. Партиите са социално зло, от което трябва да се освободим.
Иначе човека бил говорил часове наред с Мила. Същата мила. Онази милата Мила дето не е от Видин, но твърди, че тук и харесва и събра 300 гласа, почти двойно от предните избори. Няма да им става член, поне не мисли засега, но ще ми е интересно, какво аджеба ще излезе от цялата работа. Аз казвам нищо и то само защото съм роден оптимист.
А Зелените се издъниха като цяло на тези избори, както и прогнозирах. Логично беше. Освен нашето момиче, дето не е нашo, но пък чаровно и мило, само още един младеж още се бил представил добре, поне така разбрах днес от:
2sledi.blogspot.com
Дойде ред и на разказа за приятеля след този за предателя.
Приятеля е един мой бивш съученик до 8 клас. И той е Георги, виках му Гопеле. Като юноши бяхме неразделни, крояхме планове да направим група. Аз щях да съм барабанист (и до днес нямам чувство за такт), а той соло. Търсехме трети. Той тогава слушаше дет метъл, а аз рап, но не му казвах за това.
Доверието му в мен започваше да се руши, тъй като не бях искрен с него и не го подкрепях достатъчно. А на мен почваше да ми омръзва от него, защото винаги съм бил саможивец и странник. И тогава денят дойде.
Една вечер той се обади да идем на кино, след като имахме уговорка. Аз цяла епоха ходих всяка седмица на кино, винаги сам или поне докато имаше кино в града. Ходих и на театър, но там обикновено не успявах да бъда сам. Точно тази вечер обаче не исках да ходя. Не помня причината. Накарах майка ми да излъже по телефона, че ме няма.
От тогава никога повече не ме потърси и аз него аз съшо, а живее в отсрещния блок. Това беше от нещата, които те научават, че по-лошо от лъжата няма и не бива да ги употребяваш. С тях на никуму нищо не спестяваш, става много по-зле.
И ето днес го видях. Дойде като клиент. Влезе в офиса, огледа се. Видя само мен. Сигурен съм ме позна. Да минали са поне 16-17 години, ние сме много променени, но се познахме. Дойде смутен и си свърши, за което дойде. Не беше разговорлив. Чувствах сякаш иска да се махне час по скоро. Аз бях учтив, ведър и усмихнат, както повелява процедурата за обслужване на клиенти. Говорих на Вие. Тръгна си. Нито за секунда някой от нас не издаде никакъв признак, че не сме случайни хора на случайно място срещнати.
След като този миг свърши, не се случи нищо. Живота продължи. Сякаш нямаше нищо, никаква промяна. Сякаш никой не беше влизал. Така е по-добре. Времето е друго, ние сме други и пътя ни е различен. Не сме се познавали никога и никога няма да се запознаем.
За финал отново цитат от песен, която доста въртят напоследък и служи за реклама на една от мафиите в телекомуникациите, защото там не престъпни организации просто липсват, но и това не е важно.
Днес е първия ден от доста насам, в които не се набутах с пари. Напред съм с две стотинки. Да ми е честито, значи утре ще вляза с 20 лева.
А последната новина от notrial.info e, че тъпия лисок версия 3.5 е бил изтеглен 5 милиона пъти и има дял в web-четците повече отколкото всички версии на Опера накуп. Да го духа педалската програма.
Вчера на гости ми беше предателя. Дойде с явна цел да изпием бутилка джин, а си тръгна с тайната да ми прибере снимките от феста, които дори още не бях свалил от фотоапарата. Преточи си ги на някакво ftp, неизвестно къде. Тъй както си бяха всички кадри, включително и лошите и то без да са минали обработка в The GIMP. Доведе и хлапето си. Ей сладур е този човек. Ама ей сега ще го натопя, че не допихме джина и сега го довършвам. Разбира се в типичен негов стил ми съобщи, че ще дойде следобеда и не можах да се подготвя. Лед имаше де, но можеше да сложа тоника, джина и чашите да се изстудят хубаво преди това. Боклуци за примезване накупих точно преди да дойде. Дори вентилатора на мах не можеше да победи задуха, а той окупира трайно моя Дебиан. Но преди това да го донатопя. Човека имал и той дневник. Нека му е, ей сега портя адреса:
predatel.blog.bg
Горкия Дебиан отнесе много псувни. Лежерно му позволих да инсталира flash. Ама флаша не тръгна. И как да тръгне след като беше забранен в Iceweasel? И все още е и така ще си остане. Gnash троши фаянса и не смятам да го заменям с пропреатарен боклук. Където не работи, ами съжалявам, аз там не отивам.
Интернет достъпа снощи беше особено калпав та и БТК отнесе много ругатни от предателя.
Разказа ми още от амбициозните си идеи и ме попита бих ли организирал аз феста догодина, защото той най-вероятно ще се прибере в Пловдив за постоянно. Обясних му, че не аз съм човека. Ще се проваля и то дори без гръм и трясък, а мизерно и в калта. Вестник без Тони не може да име, ГНУ/Линукс без Стоян също.
Разказа ми също за Зелените. И с тях имал някаква луда идея, която нито пожела да ми обясн и в подробности, нито аз вярвам, че е осъществима. Най-големия враг на партийната система, които познавам е партиен член, какво остава за мен. Партиите са социално зло, от което трябва да се освободим.
Иначе човека бил говорил часове наред с Мила. Същата мила. Онази милата Мила дето не е от Видин, но твърди, че тук и харесва и събра 300 гласа, почти двойно от предните избори. Няма да им става член, поне не мисли засега, но ще ми е интересно, какво аджеба ще излезе от цялата работа. Аз казвам нищо и то само защото съм роден оптимист.
А Зелените се издъниха като цяло на тези избори, както и прогнозирах. Логично беше. Освен нашето момиче, дето не е нашo, но пък чаровно и мило, само още един младеж още се бил представил добре, поне така разбрах днес от:
2sledi.blogspot.com
Дойде ред и на разказа за приятеля след този за предателя.
Приятеля е един мой бивш съученик до 8 клас. И той е Георги, виках му Гопеле. Като юноши бяхме неразделни, крояхме планове да направим група. Аз щях да съм барабанист (и до днес нямам чувство за такт), а той соло. Търсехме трети. Той тогава слушаше дет метъл, а аз рап, но не му казвах за това.
Доверието му в мен започваше да се руши, тъй като не бях искрен с него и не го подкрепях достатъчно. А на мен почваше да ми омръзва от него, защото винаги съм бил саможивец и странник. И тогава денят дойде.
Една вечер той се обади да идем на кино, след като имахме уговорка. Аз цяла епоха ходих всяка седмица на кино, винаги сам или поне докато имаше кино в града. Ходих и на театър, но там обикновено не успявах да бъда сам. Точно тази вечер обаче не исках да ходя. Не помня причината. Накарах майка ми да излъже по телефона, че ме няма.
От тогава никога повече не ме потърси и аз него аз съшо, а живее в отсрещния блок. Това беше от нещата, които те научават, че по-лошо от лъжата няма и не бива да ги употребяваш. С тях на никуму нищо не спестяваш, става много по-зле.
И ето днес го видях. Дойде като клиент. Влезе в офиса, огледа се. Видя само мен. Сигурен съм ме позна. Да минали са поне 16-17 години, ние сме много променени, но се познахме. Дойде смутен и си свърши, за което дойде. Не беше разговорлив. Чувствах сякаш иска да се махне час по скоро. Аз бях учтив, ведър и усмихнат, както повелява процедурата за обслужване на клиенти. Говорих на Вие. Тръгна си. Нито за секунда някой от нас не издаде никакъв признак, че не сме случайни хора на случайно място срещнати.
След като този миг свърши, не се случи нищо. Живота продължи. Сякаш нямаше нищо, никаква промяна. Сякаш никой не беше влизал. Така е по-добре. Времето е друго, ние сме други и пътя ни е различен. Не сме се познавали никога и никога няма да се запознаем.
За финал отново цитат от песен, която доста въртят напоследък и служи за реклама на една от мафиите в телекомуникациите, защото там не престъпни организации просто липсват, но и това не е важно.
Днес е първия ден от доста насам, в които не се набутах с пари. Напред съм с две стотинки. Да ми е честито, значи утре ще вляза с 20 лева.
А последната новина от notrial.info e, че тъпия лисок версия 3.5 е бил изтеглен 5 милиона пъти и има дял в web-четците повече отколкото всички версии на Опера накуп. Да го духа педалската програма.
„Свикнал съм с абсурда, Икономика преподава ми Сашо Томов“- Pesenta.bg- Loop Production
Събота, 2009, Юли 4
Политика за последно
Отново получих писмо от Апостол. Сега ако разбирам правилно, апостол е сродната душа на госпожица Видина, а не Георги, които е сложен на страницата на зелените. В крайна сметка техния личен живот си е техен и след като не става въпрос за някакви извращения, а нормални взаимоотношение, не бива да е наша работа.
Хората на зелените доста заети напоследък. Днес е края кампанията. Утре са изборите. Аз разбира се няма да гласувам. Дори зелените им трябва още много боб да изядат, за да докажат, че имат нужната потенция за доверие.
Вярно направили са повече от всеки друг за проблемите на природата и за свободите в Интернет, но за сега това са по-скоро показни акции. Все още нямат решен реално нито един проблем, а само временно спрян. Трябва им някой голям удар. Например ако успеят да прекратят окончателно строежа на втора атомна Белене въпреки широкото обществено мнение, ще повярвам, че са способни на чудеса и бих им гласувал доверие. Специално в такава инициатива бих се включил и без да съм член на партия. Още е рано за това.
И една случка от вчера. Идва един добре познат клиент. Колко познаваме клиентите си е още нещо, което е под въпрос. Бях видял същия преди две седмици в спортната зала на концерт на бат' Бойко. Ходихме там с Predatel да говорим с журналист от националното радио по отразяването на тогава все още предстоящия ГНУ/Линукс фестивал Видин 2009.
Питах го дали е симпатизант на герберите. Каза да. Вече си тръгваше, но се обърна и каза, че вече две години бил съветник от ГЕРБ в общината. Измъкнах се, че не се занимавам с политика и затова не знам. Той ме сряза, че ме видял в щаба на Зелените.
Ей това е. В този град всичко се знае. Седях при извънредно милата Мила и Апо не повече от 10-15 минути. Тъй като едва от около две-три години се завърнах обратно във Видин, мислих, че никой не ме познава, но се оказах в поредна грешка.
В крайна сметка няма нищо лошо да ме свързват със Зелените. Техните идеи и на мен са ми по сърце.
И една последна новина. Изглежда за сега чичо Гошо е решил да не трие дневника ми и махнал заплахата, за което му благодаря и приемам чистосърдечно извинението на автоматизираната му цензурираща система. Гошо вярно е велик, след като обръща внимание и на такъв малък пазар като нашия и то в години, когато се орязват разходите.
Аз отивам да правя закуска, а и кафето ми взе да изтива.
Хората на зелените доста заети напоследък. Днес е края кампанията. Утре са изборите. Аз разбира се няма да гласувам. Дори зелените им трябва още много боб да изядат, за да докажат, че имат нужната потенция за доверие.
Вярно направили са повече от всеки друг за проблемите на природата и за свободите в Интернет, но за сега това са по-скоро показни акции. Все още нямат решен реално нито един проблем, а само временно спрян. Трябва им някой голям удар. Например ако успеят да прекратят окончателно строежа на втора атомна Белене въпреки широкото обществено мнение, ще повярвам, че са способни на чудеса и бих им гласувал доверие. Специално в такава инициатива бих се включил и без да съм член на партия. Още е рано за това.
И една случка от вчера. Идва един добре познат клиент. Колко познаваме клиентите си е още нещо, което е под въпрос. Бях видял същия преди две седмици в спортната зала на концерт на бат' Бойко. Ходихме там с Predatel да говорим с журналист от националното радио по отразяването на тогава все още предстоящия ГНУ/Линукс фестивал Видин 2009.
Питах го дали е симпатизант на герберите. Каза да. Вече си тръгваше, но се обърна и каза, че вече две години бил съветник от ГЕРБ в общината. Измъкнах се, че не се занимавам с политика и затова не знам. Той ме сряза, че ме видял в щаба на Зелените.
Ей това е. В този град всичко се знае. Седях при извънредно милата Мила и Апо не повече от 10-15 минути. Тъй като едва от около две-три години се завърнах обратно във Видин, мислих, че никой не ме познава, но се оказах в поредна грешка.
В крайна сметка няма нищо лошо да ме свързват със Зелените. Техните идеи и на мен са ми по сърце.
И една последна новина. Изглежда за сега чичо Гошо е решил да не трие дневника ми и махнал заплахата, за което му благодаря и приемам чистосърдечно извинението на автоматизираната му цензурираща система. Гошо вярно е велик, след като обръща внимание и на такъв малък пазар като нашия и то в години, когато се орязват разходите.
Аз отивам да правя закуска, а и кафето ми взе да изтива.
Четвъртък, 2009, Юли 2
Чичо Гошо цензор?! Прекарване втора част. Ден същия.
Туко що получих мило писънце от Гошо. Казва ми така:
Виж сега пич, обаче тук разспространяваш някакво порно, педарастия и содомия. Бъди така цъкни на връзката дето сме ти дали, потвърди с каптчата?!?!?!?!?!?!?!?!? и след това ще се занесем до там да проверим дали Лари Флинт ти е авер.
Стига, ай сиктир?!
Било от автоматизирана проверка. Много интересно ми е същата, какво точно е открила???
Е ако закрият дневника ми, не ми остава нищо друго освен просто да не подържам такъв. От самото начало идеята ми се струваше нерантабилна.
Както и да е. Хубаво местенце беше, но помрачава увереността ми, че детето на Брин и Пейдж е обективно.
Виж сега пич, обаче тук разспространяваш някакво порно, педарастия и содомия. Бъди така цъкни на връзката дето сме ти дали, потвърди с каптчата?!?!?!?!?!?!?!?!? и след това ще се занесем до там да проверим дали Лари Флинт ти е авер.
Стига, ай сиктир?!
Било от автоматизирана проверка. Много интересно ми е същата, какво точно е открила???
Е ако закрият дневника ми, не ми остава нищо друго освен просто да не подържам такъв. От самото начало идеята ми се струваше нерантабилна.
Както и да е. Хубаво местенце беше, но помрачава увереността ми, че детето на Брин и Пейдж е обективно.
Прекаран
Явно политиката тресе всички тези дни. Вижте какво е успял да заснеме моя Интернет другар Марто Лазаров в хакнатата страница на Сатанаишев (грешката е вярна и лично моя):
http://marto.lazarov.org/wp-content/uploads/2009/07/stanishev-haknat.png
------------------------------------------------
Обещал съм си две неща в този дневник. Обещал съм си да не пиша за политика и работа. Преди два дни наруших първото, сега ще наруша второто и отново първото. Мамка му. Инж. Тони трябва най-скоро отново да стартира вестника, че много се разписах в този дневник.
Днес се минах, минах се много брутално. Назад съм с 300 лева. Ей така ги духна вятъра. До към шест ги търсихме половината офис, къде са избили. Имаме и теория, но набутвацията си е набутвация. Не ми е за първи път, даже доста често се случва, но отново подобрих рекорда си. Последното подобрение беше преди година за сто и няколко. Имам и няколко по петдесетарка.
При предния рекорд бях на същата позиция, отново бяха две седмици преди лятната отпуска, отново бях изстискан и ридаех вътрешно за почивка. Работодателите имат навика на +Коледа, +Великден и лятото да дават по една „половинка“. Преди няколко дни също дадоха. Била за почивка на море. Е аз на море не помня от кога не съм ходил, не ме и влече. Тези пари биха ми покрили само пътя с жената и децата. Исках да си финансирам пустите щори. Онези идиоти потънаха в земята, скоро става месец. Да потретя Ролпласт са олигофрени (преди казвах галено- Ролпласт са тъпаци). Типично българска работа, поети ангажименти и неизпълнени.
Е „половинката“ няма да иде за щорите. Половинката се връща обратно от дето е дошла. Да се *** в идиота. Защо се самоцензурирах, ще разберете след секунди, когато отново заговоря за една мила личност.
Днес също се случи нещо уникално. Ползвах The GIMP. Уж ми е любимата програма, а не съм я докосвал от февруари. Позлвах я с професионална цел. Наложи се. Наложи се, защото нашето програмно обезпечение се оказа в невъзможност да свърши иначе проста задача, която на всичкото отгоре би трябвало да е тривиална и често ползвана. Няма да навлизам в подробности, точно какво и защо направих. Не е редно. Мога да кажа само, че спазих процедурата по начин, които не са си и представяли, че е възможен, но я спазих. Съвестта ми е чиста.
Днес отново минах около импровизирания щаб на Мила Видина. Сутринта. Минах по работа. Мястото е удачно, защото от там минават много хора. „Гаджето“ тъкмо се настаняваше. Аз си купих един PCWorld и отново забързах по задачки, още не знаех колко съм се прекарал с кинти. Минах и видях отново лика на онзи доктор Лилов. А бе мислех си, че в Атака не са идиоти и се учат грешките. Явно аз греша. Как става така, че са МИ ИНТЕРЕСНИ РАДИКАЛИ? Вярно едните крайно леви, другите крайно десни. А аз либерал. Не не трябва да го казвам. Либерализма се третира превратно в ЕС, което пак е добре, защото в щатите се разбира нео- хиперконсерватизъм под това определение.
Защо отново засягам темата, ами защото има развитие. Пратих на Мила писмо. Пратих й го защото исках да направя за нея нещо. И понеже не мога да се включа с реална помощ поради извратения си морал, измислих друго. Другото е предното писание. В него няма нито ред подкрепа за идеите, които само споменавам, че ми харесват. Но пък има доволно количество критика. Ако ще се развива като политик, това е най-малкото, с което може да се сблъска. И тъй можех да й „помогна“, като и покажа срещу какво ще се изправи един ден. Изрично казах, мястото е малко, мое си е и не целя популяризация, затова пиша лично.
Какво мислите стана? Ами същото с незначителни подминавания на думи като „чукундур“ беше препечатано в нейния дневник. Специално тази дума какво има вулгарно примерно пред „парантия“, не знам. Казвал съм, че се стремя към свобода, мой познат ме нарече нихилист и това включва свободна, и непремерена реч.
Но в знак на уважение по-горе се самоцензурирах.
И още малко за „гаджето“. За пореден път се оказах в грешка. Когато същия се зададе, тъкмо Мила обясняваше за чистите идеи, в които вярват с „her partner“. Дойде младия симпатяга и тя каза- Ха ето го. 2 и 2 оказва се не било четири, не и в логиката.
Та същия симпатяга ми отговори от нейно име. Тя била в Белоградчик. Панаира на „осмото чудо“ приключи в понеделник, но явно на такова забутано място има работа и в делник. Уведоми ме за плановете им да ме препечатат. Не мога да ги спра. Както някой може би е видял не съм слагал лиценз. Щом искам свобода, трябва да давам такава. И все пак не съм очарован, чувствам се угнетен като туко що загубила чистотота си девственица, вече бивша. Виновен гос-ин старшина. Сам се набутах. Да не бях писал.
По между другото точно това писмо повдигна самочувствието ми след гадния завършек на професионалния ден. Човека беше приветлив и приятелски насочен.
„Лично аз се радвам, че си пуснал толкова дълъг коментар за нас, явно Мила те е заинтригувала и спечелила за нещо по някакъв начин, тя е такъв човек. Затова е кандидат.“
Цитат от същото писмо. Отново имаме попадение. Ех ако и волейболистите бяха толкова добри ;)
След това отново станах тъжен. Човека е отворен към нови идеи. Предложи ми ако имам желание да мина и да му метна един ГНУ/Линукс. Явно е чувал за тази ОС, не я е опитвал, но има желание да пробва новото.
Дотук повече от добре. Новите ни потребители са точно млади и любопитни. Аз за толкова много години трябва да съм натрупал достатъчно опит, за да мога да му предложа правилната помощ поне да се запознае.
Какво имаме. Маленкия Асус. Точно в десятката. Тази машинка работи повече от зле под прозорци. За да е малко по-добро положението трябва да се ползва фатката, технология от преди едно хилядолетие. Аз имам подръка на едно щракане на мишката Моблин и ЕЕЕбунту, върха на технологията. Бръснача. Издухва всичко, което бозата някога ще бъде. Хардуера е идеален за целта. Дори мога да постъпя консервативно Ксандрос версията на Асус, под която работи и моя маник. Каквото и да избера няма да имам проблем с хаедуера. Този модел е напълно подържан, а софтуерната колекция във всички случай е повече от богата.
Работата просто спи. Занасям се до най-близкия магазин, сдобивам се с една карта памет, тегля на флашка като ми трябва и инсталирам, след което завещавам картата за бъднините български. Работа за 10 минути. И тук изниква въпроса. Човека ползва 3Г на Глобул. Това се подкарва, но всички начини дето съм виждал са меко казано неприятни и ако тръгна да го правя пред него ще го отчаям съвсем. Вместо да му покажа колко лесно, красиво и приятно ползването на ГНУ/Линукс цял ден ще се боря в конзола с китайското извращение продавано от Глобул. И за тая цел трябва да изхабя от наистина скъпия му трафик. Дилема.
Германов след изминалия фест ме обвини. Каза- 10 години си свит в черупката си, не носиш познание, аз за две години възбудих този град. Повечето линуксари сте такива. И той говори в трето лице като Видина. Много широко скроен човек е, които ограничението по ОС е нетърпимо. Прав е. Пазим свободата за себе си. А това е анахронизъм. Невъзмможно. Ако имах неговия кураж или на братята от SKSS, щях да ида веднага. Щях да се поготвя и преборя. Сега какво би си казало това неопетнено дете (видимо е поне 7-8 години по-млад от мен). Ха какви темерути са тези линуксари, бият се в гърдите, а не са готови дори за най-малко действие.
И ще е прав отново. Тежко. Наистина. Те са смели и млади. Показват своя стремеж и го следват публично. Разни такива комплексари като мен си го избиват в две страници безцелна графомания.
Аз се борих сам за своята софтуерна свобода и продължавам, трябва ли да съм такъв егоист, за да карам другия също да я заслужи сам? Какво обществено мислене е това? Никакво.
И все пак това кратко писънце ми донесе свежест и почти убеденост, че нашия свят има бъдеще. И само за частица от секундата ме разколеба в твърдостта си не гласувам. Ако още вярвах в партийната система и ходих да гласувам, сигурно зелените биха били избора ми.
А сега ще ходя да готвя пълнени тиквички за семейството, за да се разсея и да се напия междувременно (готвя обикновено по около 4 часа), за да забравя тегобата си.
Този път вратата на вярата ми се затръшна с трясък.
http://marto.lazarov.org/wp-content/uploads/2009/07/stanishev-haknat.png
------------------------------------------------
Обещал съм си две неща в този дневник. Обещал съм си да не пиша за политика и работа. Преди два дни наруших първото, сега ще наруша второто и отново първото. Мамка му. Инж. Тони трябва най-скоро отново да стартира вестника, че много се разписах в този дневник.
Днес се минах, минах се много брутално. Назад съм с 300 лева. Ей така ги духна вятъра. До към шест ги търсихме половината офис, къде са избили. Имаме и теория, но набутвацията си е набутвация. Не ми е за първи път, даже доста често се случва, но отново подобрих рекорда си. Последното подобрение беше преди година за сто и няколко. Имам и няколко по петдесетарка.
При предния рекорд бях на същата позиция, отново бяха две седмици преди лятната отпуска, отново бях изстискан и ридаех вътрешно за почивка. Работодателите имат навика на +Коледа, +Великден и лятото да дават по една „половинка“. Преди няколко дни също дадоха. Била за почивка на море. Е аз на море не помня от кога не съм ходил, не ме и влече. Тези пари биха ми покрили само пътя с жената и децата. Исках да си финансирам пустите щори. Онези идиоти потънаха в земята, скоро става месец. Да потретя Ролпласт са олигофрени (преди казвах галено- Ролпласт са тъпаци). Типично българска работа, поети ангажименти и неизпълнени.
Е „половинката“ няма да иде за щорите. Половинката се връща обратно от дето е дошла. Да се *** в идиота. Защо се самоцензурирах, ще разберете след секунди, когато отново заговоря за една мила личност.
Днес също се случи нещо уникално. Ползвах The GIMP. Уж ми е любимата програма, а не съм я докосвал от февруари. Позлвах я с професионална цел. Наложи се. Наложи се, защото нашето програмно обезпечение се оказа в невъзможност да свърши иначе проста задача, която на всичкото отгоре би трябвало да е тривиална и често ползвана. Няма да навлизам в подробности, точно какво и защо направих. Не е редно. Мога да кажа само, че спазих процедурата по начин, които не са си и представяли, че е възможен, но я спазих. Съвестта ми е чиста.
Днес отново минах около импровизирания щаб на Мила Видина. Сутринта. Минах по работа. Мястото е удачно, защото от там минават много хора. „Гаджето“ тъкмо се настаняваше. Аз си купих един PCWorld и отново забързах по задачки, още не знаех колко съм се прекарал с кинти. Минах и видях отново лика на онзи доктор Лилов. А бе мислех си, че в Атака не са идиоти и се учат грешките. Явно аз греша. Как става така, че са МИ ИНТЕРЕСНИ РАДИКАЛИ? Вярно едните крайно леви, другите крайно десни. А аз либерал. Не не трябва да го казвам. Либерализма се третира превратно в ЕС, което пак е добре, защото в щатите се разбира нео- хиперконсерватизъм под това определение.
Защо отново засягам темата, ами защото има развитие. Пратих на Мила писмо. Пратих й го защото исках да направя за нея нещо. И понеже не мога да се включа с реална помощ поради извратения си морал, измислих друго. Другото е предното писание. В него няма нито ред подкрепа за идеите, които само споменавам, че ми харесват. Но пък има доволно количество критика. Ако ще се развива като политик, това е най-малкото, с което може да се сблъска. И тъй можех да й „помогна“, като и покажа срещу какво ще се изправи един ден. Изрично казах, мястото е малко, мое си е и не целя популяризация, затова пиша лично.
Какво мислите стана? Ами същото с незначителни подминавания на думи като „чукундур“ беше препечатано в нейния дневник. Специално тази дума какво има вулгарно примерно пред „парантия“, не знам. Казвал съм, че се стремя към свобода, мой познат ме нарече нихилист и това включва свободна, и непремерена реч.
Но в знак на уважение по-горе се самоцензурирах.
И още малко за „гаджето“. За пореден път се оказах в грешка. Когато същия се зададе, тъкмо Мила обясняваше за чистите идеи, в които вярват с „her partner“. Дойде младия симпатяга и тя каза- Ха ето го. 2 и 2 оказва се не било четири, не и в логиката.
Та същия симпатяга ми отговори от нейно име. Тя била в Белоградчик. Панаира на „осмото чудо“ приключи в понеделник, но явно на такова забутано място има работа и в делник. Уведоми ме за плановете им да ме препечатат. Не мога да ги спра. Както някой може би е видял не съм слагал лиценз. Щом искам свобода, трябва да давам такава. И все пак не съм очарован, чувствам се угнетен като туко що загубила чистотота си девственица, вече бивша. Виновен гос-ин старшина. Сам се набутах. Да не бях писал.
По между другото точно това писмо повдигна самочувствието ми след гадния завършек на професионалния ден. Човека беше приветлив и приятелски насочен.
„Лично аз се радвам, че си пуснал толкова дълъг коментар за нас, явно Мила те е заинтригувала и спечелила за нещо по някакъв начин, тя е такъв човек. Затова е кандидат.“
Цитат от същото писмо. Отново имаме попадение. Ех ако и волейболистите бяха толкова добри ;)
След това отново станах тъжен. Човека е отворен към нови идеи. Предложи ми ако имам желание да мина и да му метна един ГНУ/Линукс. Явно е чувал за тази ОС, не я е опитвал, но има желание да пробва новото.
Дотук повече от добре. Новите ни потребители са точно млади и любопитни. Аз за толкова много години трябва да съм натрупал достатъчно опит, за да мога да му предложа правилната помощ поне да се запознае.
Какво имаме. Маленкия Асус. Точно в десятката. Тази машинка работи повече от зле под прозорци. За да е малко по-добро положението трябва да се ползва фатката, технология от преди едно хилядолетие. Аз имам подръка на едно щракане на мишката Моблин и ЕЕЕбунту, върха на технологията. Бръснача. Издухва всичко, което бозата някога ще бъде. Хардуера е идеален за целта. Дори мога да постъпя консервативно Ксандрос версията на Асус, под която работи и моя маник. Каквото и да избера няма да имам проблем с хаедуера. Този модел е напълно подържан, а софтуерната колекция във всички случай е повече от богата.
Работата просто спи. Занасям се до най-близкия магазин, сдобивам се с една карта памет, тегля на флашка като ми трябва и инсталирам, след което завещавам картата за бъднините български. Работа за 10 минути. И тук изниква въпроса. Човека ползва 3Г на Глобул. Това се подкарва, но всички начини дето съм виждал са меко казано неприятни и ако тръгна да го правя пред него ще го отчаям съвсем. Вместо да му покажа колко лесно, красиво и приятно ползването на ГНУ/Линукс цял ден ще се боря в конзола с китайското извращение продавано от Глобул. И за тая цел трябва да изхабя от наистина скъпия му трафик. Дилема.
Германов след изминалия фест ме обвини. Каза- 10 години си свит в черупката си, не носиш познание, аз за две години възбудих този град. Повечето линуксари сте такива. И той говори в трето лице като Видина. Много широко скроен човек е, които ограничението по ОС е нетърпимо. Прав е. Пазим свободата за себе си. А това е анахронизъм. Невъзмможно. Ако имах неговия кураж или на братята от SKSS, щях да ида веднага. Щях да се поготвя и преборя. Сега какво би си казало това неопетнено дете (видимо е поне 7-8 години по-млад от мен). Ха какви темерути са тези линуксари, бият се в гърдите, а не са готови дори за най-малко действие.
И ще е прав отново. Тежко. Наистина. Те са смели и млади. Показват своя стремеж и го следват публично. Разни такива комплексари като мен си го избиват в две страници безцелна графомания.
Аз се борих сам за своята софтуерна свобода и продължавам, трябва ли да съм такъв егоист, за да карам другия също да я заслужи сам? Какво обществено мислене е това? Никакво.
И все пак това кратко писънце ми донесе свежест и почти убеденост, че нашия свят има бъдеще. И само за частица от секундата ме разколеба в твърдостта си не гласувам. Ако още вярвах в партийната система и ходих да гласувам, сигурно зелените биха били избора ми.
А сега ще ходя да готвя пълнени тиквички за семейството, за да се разсея и да се напия междувременно (готвя обикновено по около 4 часа), за да забравя тегобата си.
Този път вратата на вярата ми се затръшна с трясък.
Вторник, 2009, Юни 30
Мила, но не от Марс, дори не от Видин, но много мила.
Точно преди да почна да пиша четох при Лъчко за „проблема“ Иран. Много харесвам духа на това момче, но по този въпрос сме на коренно различни мнения. Но не. Обещал съм си да не пиша тук за политика, още повече не съм срещал човек с моите разбирания.
И въпреки това този запис е точно за политика.
Става въпрос за Мила. Коя?
Ами добре. Подред. Вчера взех заплата. Като вземе някой от мен или жената заплата си готвим хубаво или купуваме нещо „по-така“ за вечеря. И така понакупил съм това- онова и вървя към вкъщи. И какво да видя- едно зелено листо. Нещо странно ми изглеждаше познато и в мозъка ми изникна едно плешиво, дебело кубе (точно като моето) на един човечец- Богомил Шопов. Да точно така, беше палатка на партията към която се присламчи богородния преди няколко месеца. Зелените. Лепнати няколко плаката и едно русо момиче, отегчено до безобразие, разляло се на един стол, хортуващо по мобифона, приличащо подозрително много на лицето от плаката, допълваше картинката.
Направих две крачки назад и се мушнах под шатрата. Тя продължава да бърбори. Аз обаче съм нагъл, почвам да задавам въпроси. На втория тя реши, че няма да може да ме отхвърли безразлично и набързо приключи разговора.
Почна да обяснява, че нямали нищо общо с Каракачанов. Не поясниха кой от двамата, ама се подразбира. Защо бе джанам така сте се кръстили, като не искате да Ви бъркат? След като за втори път, този път по-високо гласово, натъртих, че знам коя партия е Зелените запя друга песен. Каза, че зелените в Холандия им трябвали 30 години за това, което имат за няколко месеца. Обясни, че искали да създадат организация във Видин. „Вие си имате достатъчно екологични и не само проблеми тук“. Ние? Сиреч тя не е от нас.
Това бързо се изясни, че е точно така. Тя е мажоритарен кандидат за Видин и водач на листата (кое му е мажоритарното на това???), но не е от тук. Като знам какви сме чукундури, това май е плюс. У нас луди няма, защото и свестни няма, перифразирайки. И аз не съм. Но все пак кандидат на БСП е Миков, типичен гьон ултракулчанин. Кандидат на НДСВ е типизираната духачка, празноглавата курва Чилова. Кандидат на ДПС (във Видин няма и 20 турчина) е изпечения мангал, син на бившия тартор-главорез (бивш, защото пукна). Кандидат на Атака е олигофрена от най-чист вид, по-смрадлив и от лайно политически хамелеон, чието име даже не ща да спомена. Кандидат на Зелените е Мила Видина, която за разлика от Софиянски името лъже за произхода.
Не се връзва. Оплака се, че тук сме заспали. Не го каза, но беше ясно и при това вярно. „Няма какво да се прави тук, няма работа“. Още едно прозрение. Е аз работя... за сега. Бил й много скъп живота тук, трябвало да спи на хотел. Ами като не е от Видин и не познава никой тук, къде да спи? Добре, че бил спомощосвователя. Не спомена, кой е този щедър чичко.
Попита ме ли познавам ли ветеринари или хора сродни на нейната кауза. Не можех да и помогна. От това се нацупи. Стана ми много жал за нея. Тази нещастна и обречена физиономия, се помни дълго.
Разкри ми част от идеите на партията й. Почти мога да се закълна, че откакто се помня, мога да се подпиша под всяка една от тях. Ако беше кампания за набиране на подписи, щеше да получи моя.
По някое време й забих въпроса, защо го правят, като е почти сигурно, че няма да минат четирите процента. На евроизборите имат едва 0.85%. Каза, че целта била 1%. Ако се случило, щели да получат държавна субсидия, което да им помогнело да се съхранят като организация. Аспект от закона, които не знаех. Исках да й внъхна някаква надежда и изстрелях клишето, че на тези избори ще има по-висока активност. Това обаче е техен минус. Техния „електорат“ е ограничен до Интернет активисти. Това са хората знаещи за тях и те са тези, които вече са гласували. Тази партия стана известна с offline действията си, съботирайки разни изроди-предприемачи унищожаващи всичко по пътя си за да заграбят още мръсни пари. Само дето offline потребителите гледали новините, не знаят за това. Нещо по-лошо, те дори не помнят тези новини. Всяко чудо за три дни. Вече ги вълнуват други работи, като провокацията срещу Иран, за която им е втълпено, че е борба за свобода. Чакай! Нали казах, че няма да пиша за това?
Гаджето й каза, че се борили за два процента. Тя го сряза да били реалисти. Момент. Не съм казал още за гаджето.
Добре коя е Мила? Може да е смешно, но през цялото време ми се въртяха мръсни асоциации с откровената глупост- филма „Мила от Марс“ с някаква нова парантия в главната роля, която се хвали, колко добре била приета в Москва.
Имаше написано навсякъде web адреса на госпожицата. Запомних само, че е нещо свързано с Мила и Видин. Не било Видин, а Видина, ама го разбрах едва след като тръгнах да го търся в чичо Гошо. Защо? Ами на листовката на Зеленените, която ми даде го нямаше написан. Няма го и на самата страница на зелените, убедете се сами:
http://www.zelenite.bg/regions/vidin
И все пак знам, че го видях и търсих. И не го открих. Гугъл не знае за него. Разбрах и защо. Ето Ви адреса:
http://www.millavidina.com/millabio.jpg
Това е адрес на фотокопие ли? Ами да. Ако махнете снимката и оставите чистия адрес, изведнъж се отзовавате прехвърлени към личния й дневник.
По между другото, това е същия „щанд“ на който се нахаках:
http://4.bp.blogspot.com/_P2uyfoXZIdY/Skb4acr2laI/AAAAAAAAAMw/g-q9fxbz45w/s1600-h/shtand.JPG
Гаджето дойде, малко преди аз да си тръгна. Гаджето е втория човек, които е сложен на страницата на Зелените.
Преди да продължа ще се върна назад. Мила каза, че е против ВЕЦ. Аз съм поизостанал. Как да разбирам това? Че е за АЕЦ и ТЕЦ?
Казах на мацката нещо. А бре не е мацка, ама определено има личащ си отдалеч чар и завладяваща жизненост, която прозираше през досадата от това, че изобщо е попадала в северозападнала. Досега не съм казал, но нещо ме притеснява в това момиче. Даже две неща. И двете след като прочетох биографията й. НЕ ПОВЕЧЕ СА! Първо- „дипломира се в Американския Колеж“. Второ- „Завършва университета Принстън, САЩ.“ Трето- „работила в USAID“. И последно- „итересува се от философия на социализма“ (правописната грешка не е моя, а тяхна). Едно много ми допадна, била планинарка.
Как може да се интересуваш или итересуваш от нещо, което не познаваш и е срещу всичко, което си като натура не ми е ясно. Все едно аз да се интересувам или итересувам от корана. Или бозата, но не питието, което обожавам.
USAID и точките преди нея. Не мога да излъжа, че съм виждал нещо лошо свързано с тази организация. Но има. Има и се казва САША. Та точно САЩ гази всичко екологично, точно САЩ спират всяка една екологична инициатива, точно САЩ са почти единствения враг на екологията.
Мила задава провокативен въпрос в дневника си. Колко ваши кандидати видяхте. Само двама са отговорили нещо различно от нея. Разбираемо. Политиците са над такива нелепости като срещи с избиратели.
Преди три абзаца казах, че съм казал, пък не написах какво съм пил и съм се напил и олял. Казах й, че не мога, че нямам право да членувам в партия. Това бяха точните ми думи. Много скоро още там осъзнах, че съм направил грешка. Тя вероятно е решила, че или съм от някоя служба с различен статут (армия, полиция, так дале) или по-лошото, че съм държавен или общински служител вързан към временно управляваща партия. Сигурно второто, защото се изпуснах, че съм икономист. Нямаше как. Не можех да кажа в бърлогата на вълка истината.
Които ме познава я знае. Аз съм против или по-добре срещу партийната система. Не смятам, че политиката променя нещо, още по-малко, че партиите решават проблеми, дори малки. На изборите ще се нальокам с ракия и няма да гласувам. Всякакви заплахи с Доган или Костов не биха променили решението ми. Самия факт, че е наложително купуването на гласове, ме убеждава повече. Костов защо не купуваше гласове1997-ма? Купуването на гласове НЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ. И не е, защото то крепи „демокрацията“. Ако не се купуват гласове, ако не се разкриват секции в чужбина (не не казвам Турция, казвам чужбина), вотовете биха се провалили. Всички са наясно, че тази система е непоправимо строшена, нещо повече, тя е като китайско изделие, никога не е ставала за каквото и да било. И тогава следва поредния тиранин. Купуването на гласове пази статукството. Ако искаме „демокрация“, трябва активно да си продаваме гласа. Само че и тук има дискриминация. Моя глас, никой не го иска. Взимат гласовете само на турци и цигани. Взимат ги за 20-30 лева. Аз искам 200-300. Ще се пазаря. 20 лева са ми дневните на семейството, искам срещу следващите (четири по 365) + 1 (високосните години) дена да получа поне надница за 10 дни (половин работен месец от 48 последващи). Но никой не дава.
Отново се отплеснах. Та дойде гаджето и какво направи? Извади Асус седмак и го включи. Това беше преломния момент. До този момент се съгласявах със всичко, което кажеше мацето (вече установихме заедно, че не е хубава). Дори почти в някакво далечно кътче на съзнанието започнах да приемам, че има партии, които не мислят за търбусите си и партийци (така казват на карти 7 и 8 в брич- белота, защо ли?) които са убедени в осигуряването на бъднините и правдините на народа си.
Вече сетихте ли се какво стана? Ами да точно така. На маленкия Асус изгря зареждащия екран на М$ Виндов$ Хвани Пътя. Не може да ми донесе свобода човек, които сам себе си не е освободил. Спартак престана да биде роб и тогава поведе другите роби. Не може да ме води някой, който сам е слепец. Може би и аз съм сляп и тесногръд. Даже съм убеден в това, но това е моето гледище и аз го следвам.
Цитат от песен накрая няма да сложа. Като видях противната и ужасяваща гледка на бозата просто благодарих за многото отделено време и милото отношение. Мила наистина е мила. Тръгнах си. Още веднъж портите пред бъдещето ми се затвориха.
И въпреки това този запис е точно за политика.
Става въпрос за Мила. Коя?
Ами добре. Подред. Вчера взех заплата. Като вземе някой от мен или жената заплата си готвим хубаво или купуваме нещо „по-така“ за вечеря. И така понакупил съм това- онова и вървя към вкъщи. И какво да видя- едно зелено листо. Нещо странно ми изглеждаше познато и в мозъка ми изникна едно плешиво, дебело кубе (точно като моето) на един човечец- Богомил Шопов. Да точно така, беше палатка на партията към която се присламчи богородния преди няколко месеца. Зелените. Лепнати няколко плаката и едно русо момиче, отегчено до безобразие, разляло се на един стол, хортуващо по мобифона, приличащо подозрително много на лицето от плаката, допълваше картинката.
Направих две крачки назад и се мушнах под шатрата. Тя продължава да бърбори. Аз обаче съм нагъл, почвам да задавам въпроси. На втория тя реши, че няма да може да ме отхвърли безразлично и набързо приключи разговора.
Почна да обяснява, че нямали нищо общо с Каракачанов. Не поясниха кой от двамата, ама се подразбира. Защо бе джанам така сте се кръстили, като не искате да Ви бъркат? След като за втори път, този път по-високо гласово, натъртих, че знам коя партия е Зелените запя друга песен. Каза, че зелените в Холандия им трябвали 30 години за това, което имат за няколко месеца. Обясни, че искали да създадат организация във Видин. „Вие си имате достатъчно екологични и не само проблеми тук“. Ние? Сиреч тя не е от нас.
Това бързо се изясни, че е точно така. Тя е мажоритарен кандидат за Видин и водач на листата (кое му е мажоритарното на това???), но не е от тук. Като знам какви сме чукундури, това май е плюс. У нас луди няма, защото и свестни няма, перифразирайки. И аз не съм. Но все пак кандидат на БСП е Миков, типичен гьон ултракулчанин. Кандидат на НДСВ е типизираната духачка, празноглавата курва Чилова. Кандидат на ДПС (във Видин няма и 20 турчина) е изпечения мангал, син на бившия тартор-главорез (бивш, защото пукна). Кандидат на Атака е олигофрена от най-чист вид, по-смрадлив и от лайно политически хамелеон, чието име даже не ща да спомена. Кандидат на Зелените е Мила Видина, която за разлика от Софиянски името лъже за произхода.
Не се връзва. Оплака се, че тук сме заспали. Не го каза, но беше ясно и при това вярно. „Няма какво да се прави тук, няма работа“. Още едно прозрение. Е аз работя... за сега. Бил й много скъп живота тук, трябвало да спи на хотел. Ами като не е от Видин и не познава никой тук, къде да спи? Добре, че бил спомощосвователя. Не спомена, кой е този щедър чичко.
Попита ме ли познавам ли ветеринари или хора сродни на нейната кауза. Не можех да и помогна. От това се нацупи. Стана ми много жал за нея. Тази нещастна и обречена физиономия, се помни дълго.
Разкри ми част от идеите на партията й. Почти мога да се закълна, че откакто се помня, мога да се подпиша под всяка една от тях. Ако беше кампания за набиране на подписи, щеше да получи моя.
По някое време й забих въпроса, защо го правят, като е почти сигурно, че няма да минат четирите процента. На евроизборите имат едва 0.85%. Каза, че целта била 1%. Ако се случило, щели да получат държавна субсидия, което да им помогнело да се съхранят като организация. Аспект от закона, които не знаех. Исках да й внъхна някаква надежда и изстрелях клишето, че на тези избори ще има по-висока активност. Това обаче е техен минус. Техния „електорат“ е ограничен до Интернет активисти. Това са хората знаещи за тях и те са тези, които вече са гласували. Тази партия стана известна с offline действията си, съботирайки разни изроди-предприемачи унищожаващи всичко по пътя си за да заграбят още мръсни пари. Само дето offline потребителите гледали новините, не знаят за това. Нещо по-лошо, те дори не помнят тези новини. Всяко чудо за три дни. Вече ги вълнуват други работи, като провокацията срещу Иран, за която им е втълпено, че е борба за свобода. Чакай! Нали казах, че няма да пиша за това?
Гаджето й каза, че се борили за два процента. Тя го сряза да били реалисти. Момент. Не съм казал още за гаджето.
Добре коя е Мила? Може да е смешно, но през цялото време ми се въртяха мръсни асоциации с откровената глупост- филма „Мила от Марс“ с някаква нова парантия в главната роля, която се хвали, колко добре била приета в Москва.
Имаше написано навсякъде web адреса на госпожицата. Запомних само, че е нещо свързано с Мила и Видин. Не било Видин, а Видина, ама го разбрах едва след като тръгнах да го търся в чичо Гошо. Защо? Ами на листовката на Зеленените, която ми даде го нямаше написан. Няма го и на самата страница на зелените, убедете се сами:
http://www.zelenite.bg/regions/vidin
И все пак знам, че го видях и търсих. И не го открих. Гугъл не знае за него. Разбрах и защо. Ето Ви адреса:
http://www.millavidina.com/millabio.jpg
Това е адрес на фотокопие ли? Ами да. Ако махнете снимката и оставите чистия адрес, изведнъж се отзовавате прехвърлени към личния й дневник.
По между другото, това е същия „щанд“ на който се нахаках:
http://4.bp.blogspot.com/_P2uyfoXZIdY/Skb4acr2laI/AAAAAAAAAMw/g-q9fxbz45w/s1600-h/shtand.JPG
Гаджето дойде, малко преди аз да си тръгна. Гаджето е втория човек, които е сложен на страницата на Зелените.
Преди да продължа ще се върна назад. Мила каза, че е против ВЕЦ. Аз съм поизостанал. Как да разбирам това? Че е за АЕЦ и ТЕЦ?
Казах на мацката нещо. А бре не е мацка, ама определено има личащ си отдалеч чар и завладяваща жизненост, която прозираше през досадата от това, че изобщо е попадала в северозападнала. Досега не съм казал, но нещо ме притеснява в това момиче. Даже две неща. И двете след като прочетох биографията й. НЕ ПОВЕЧЕ СА! Първо- „дипломира се в Американския Колеж“. Второ- „Завършва университета Принстън, САЩ.“ Трето- „работила в USAID“. И последно- „итересува се от философия на социализма“ (правописната грешка не е моя, а тяхна). Едно много ми допадна, била планинарка.
Как може да се интересуваш или итересуваш от нещо, което не познаваш и е срещу всичко, което си като натура не ми е ясно. Все едно аз да се интересувам или итересувам от корана. Или бозата, но не питието, което обожавам.
USAID и точките преди нея. Не мога да излъжа, че съм виждал нещо лошо свързано с тази организация. Но има. Има и се казва САША. Та точно САЩ гази всичко екологично, точно САЩ спират всяка една екологична инициатива, точно САЩ са почти единствения враг на екологията.
Мила задава провокативен въпрос в дневника си. Колко ваши кандидати видяхте. Само двама са отговорили нещо различно от нея. Разбираемо. Политиците са над такива нелепости като срещи с избиратели.
Преди три абзаца казах, че съм казал, пък не написах какво съм пил и съм се напил и олял. Казах й, че не мога, че нямам право да членувам в партия. Това бяха точните ми думи. Много скоро още там осъзнах, че съм направил грешка. Тя вероятно е решила, че или съм от някоя служба с различен статут (армия, полиция, так дале) или по-лошото, че съм държавен или общински служител вързан към временно управляваща партия. Сигурно второто, защото се изпуснах, че съм икономист. Нямаше как. Не можех да кажа в бърлогата на вълка истината.
Които ме познава я знае. Аз съм против или по-добре срещу партийната система. Не смятам, че политиката променя нещо, още по-малко, че партиите решават проблеми, дори малки. На изборите ще се нальокам с ракия и няма да гласувам. Всякакви заплахи с Доган или Костов не биха променили решението ми. Самия факт, че е наложително купуването на гласове, ме убеждава повече. Костов защо не купуваше гласове1997-ма? Купуването на гласове НЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ. И не е, защото то крепи „демокрацията“. Ако не се купуват гласове, ако не се разкриват секции в чужбина (не не казвам Турция, казвам чужбина), вотовете биха се провалили. Всички са наясно, че тази система е непоправимо строшена, нещо повече, тя е като китайско изделие, никога не е ставала за каквото и да било. И тогава следва поредния тиранин. Купуването на гласове пази статукството. Ако искаме „демокрация“, трябва активно да си продаваме гласа. Само че и тук има дискриминация. Моя глас, никой не го иска. Взимат гласовете само на турци и цигани. Взимат ги за 20-30 лева. Аз искам 200-300. Ще се пазаря. 20 лева са ми дневните на семейството, искам срещу следващите (четири по 365) + 1 (високосните години) дена да получа поне надница за 10 дни (половин работен месец от 48 последващи). Но никой не дава.
Отново се отплеснах. Та дойде гаджето и какво направи? Извади Асус седмак и го включи. Това беше преломния момент. До този момент се съгласявах със всичко, което кажеше мацето (вече установихме заедно, че не е хубава). Дори почти в някакво далечно кътче на съзнанието започнах да приемам, че има партии, които не мислят за търбусите си и партийци (така казват на карти 7 и 8 в брич- белота, защо ли?) които са убедени в осигуряването на бъднините и правдините на народа си.
Вече сетихте ли се какво стана? Ами да точно така. На маленкия Асус изгря зареждащия екран на М$ Виндов$ Хвани Пътя. Не може да ми донесе свобода човек, които сам себе си не е освободил. Спартак престана да биде роб и тогава поведе другите роби. Не може да ме води някой, който сам е слепец. Може би и аз съм сляп и тесногръд. Даже съм убеден в това, но това е моето гледище и аз го следвам.
Цитат от песен накрая няма да сложа. Като видях противната и ужасяваща гледка на бозата просто благодарих за многото отделено време и милото отношение. Мила наистина е мила. Тръгнах си. Още веднъж портите пред бъдещето ми се затвориха.
Четвъртък, 2009, Юни 25
Минути преди взрива.
Последната седмица върви на бързи обороти. Още съм си в Кула, което малко ме спира.
Понеделник и вторник бях с Германов. Брей колко бира пият тези програмисти. Той е един извънредно интересен човек, но вероятно ще го представя по-широко в репортаж за вестника. Във вторник лепихме плакати. Днес от тях не е останал помен. Имаме много мощна конкуренция- политическите партии напъващи се за изборите другата седмица. Гадовете наемат ученици за 10 лева цяла среднощ (работно време 3-6 сутринта) да им лепят гадостите. Разбрах го точно от такова едно хлапе го разбрах.
И тогава пихме- пловдивски мавруд от лозята на бащата на Германов, които се оказа ЧЗП. Разцъквахме на домашната му машина, която има качено УСУ (Учи Свободен с Убунту). Във виртуална машина подкарахме Опен Соларис на китайски език и какви ли не още неща. Чухме се с Густав, който също ще пътува в последния момент. По точно чу се със Стоян, аз бях подривен елемент :) На сутринта ме боля глава. Цепеше як махмурлук :(
Днес си дойде инж. Тони. Видяхме се само за малко, защото днес е обещал да отдели време на приятелите си, които не е виждал от отдавна. Сектор Д е на море до първи и ще пропусне. Делафер ще пътува утре с нощния влак, не го пускат от работа. И той като мен е „незаменим кадър“. Чух се и с Бенев. Той е в Пловдив и се притеснява за пътуването. Опитах се да го свържа с пловдивската група, която също ще дойде. Дано дойде, ще е голяма загуба. Наистина това ни е историческия шанс да се съберем ядрото на вестника на едно място.
В неделя имаше изненада. „Линукс за българи“ ще си правят конференция „на релси“ същия ден 27. Ей това ни е кофти кармата. Миналата година съвпаднахме със Стара Загора. Тая година се договорихме с тях и Русе, но пък издънката с Тех Камп-а. Какво да се прави. Поне темите ще са различни и няма да причиняваме много чудене на народа.
Днес пичовете заедно с Инт Лаб са подкарали лайв стрийм сървър. Ще може да се види на живо, които не успее да дойде и цели три канала за комуникация- проклетия скайп, гнусния айсикю и вътрешно решение на сървъра. Пробвах аплетчето не работи с Гнаш, трябва оригинален флаш.
Утре ще правим предварителната подготовка.
Хайде стига толкова, че трябва да открия къде са запили гадовете и да ида :D
Понеделник и вторник бях с Германов. Брей колко бира пият тези програмисти. Той е един извънредно интересен човек, но вероятно ще го представя по-широко в репортаж за вестника. Във вторник лепихме плакати. Днес от тях не е останал помен. Имаме много мощна конкуренция- политическите партии напъващи се за изборите другата седмица. Гадовете наемат ученици за 10 лева цяла среднощ (работно време 3-6 сутринта) да им лепят гадостите. Разбрах го точно от такова едно хлапе го разбрах.
И тогава пихме- пловдивски мавруд от лозята на бащата на Германов, които се оказа ЧЗП. Разцъквахме на домашната му машина, която има качено УСУ (Учи Свободен с Убунту). Във виртуална машина подкарахме Опен Соларис на китайски език и какви ли не още неща. Чухме се с Густав, който също ще пътува в последния момент. По точно чу се със Стоян, аз бях подривен елемент :) На сутринта ме боля глава. Цепеше як махмурлук :(
Днес си дойде инж. Тони. Видяхме се само за малко, защото днес е обещал да отдели време на приятелите си, които не е виждал от отдавна. Сектор Д е на море до първи и ще пропусне. Делафер ще пътува утре с нощния влак, не го пускат от работа. И той като мен е „незаменим кадър“. Чух се и с Бенев. Той е в Пловдив и се притеснява за пътуването. Опитах се да го свържа с пловдивската група, която също ще дойде. Дано дойде, ще е голяма загуба. Наистина това ни е историческия шанс да се съберем ядрото на вестника на едно място.
В неделя имаше изненада. „Линукс за българи“ ще си правят конференция „на релси“ същия ден 27. Ей това ни е кофти кармата. Миналата година съвпаднахме със Стара Загора. Тая година се договорихме с тях и Русе, но пък издънката с Тех Камп-а. Какво да се прави. Поне темите ще са различни и няма да причиняваме много чудене на народа.
Днес пичовете заедно с Инт Лаб са подкарали лайв стрийм сървър. Ще може да се види на живо, които не успее да дойде и цели три канала за комуникация- проклетия скайп, гнусния айсикю и вътрешно решение на сървъра. Пробвах аплетчето не работи с Гнаш, трябва оригинален флаш.
Утре ще правим предварителната подготовка.
Хайде стига толкова, че трябва да открия къде са запили гадовете и да ида :D
Абонамент за:
Публикации (Atom)
